Ключови фрази
Частна касационна жалба * установителен иск в заповедно производство * разноски в заповедно производство


2


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 695

София, 16,10, 2013 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Ирина Петрова
Костадинка Недкова


като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 3710 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Определение № 243 от 23.07.2013г. по ч.т.д.№ 222/2013г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено определението на Бургаския ОС по т.д. № 607/2012г. в частта за прекратяване на производството по предявения установителен иск за установяване на вземането на ищеца-заявител в заповедното производство за разноските, присъдени в заповедното производство.
С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното и потвърденото с него определение. Поддържа се, че отказът на съда да се произнесе в производството по установителния иск за дължимостта на направените в заповедното производство разноски е незаконосъобразен, поради което е незаконосъобразно и прекратяване на производството по делото в тази част. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК процесуалноправният въпрос следва ли съдът да се произнесе в производството, образувано по иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК относно искането за установяване на вземането за разноски за заповедното производство“. Допълнителната предпоставка е аргументирана с противоречие на изводите в обжалваното определение с Определение № 417 от 03.06.2011г. по ч.т.д. № 315/2011г. на ВКС, Първо т.о. и Определение № 666 от 13.07.2012г. по ч.т.д.№ 461/2012г. на Първо т.о.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима.
По съображения, че въпросът за дължимостта на разноските в заповедното производство е зависим от влязлото в сила решение по установителните искове, въззивният съд е потвърдил извода за недопустимост на обективно съединен установителен иск за признаване на вземане за присъдени в заповедното производство разноски на ищеца по иск с правно основание чл.124,ал.1 във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК.
Налице е общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос, който като краен резултат е разрешен в обжалваното определение в противоречие с цитираните от касатора определения на ВКС, постановени по реда на чл.274,ал.3 ГПК и съставляващи задължителна съдебна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Според възприетото с тях становище, което настоящият състав споделя, разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съответно от изхода на спора по установителния иск, а не са част от вземането, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, съответно за което е предявен установителният иск и изводите на въззивия съд в тази им част са правилни. Но когато ищецът по установителния иск включва в петитума на исковата молба и искане да бъде установено и съдържащото се в заповедта за изпълнение вземане за разноски, не следва да се приеме, че такъв самостоятелен иск е предявен. Това искане няма характер на самостоятелен иск, а целта е да бъде сезиран съдът, разглеждащ специалния иск по чл.422 ГПК да се произнесе и по дължимостта на разноските, включени в заповедта за изпълнение, когато длъжникът ги оспорва, а ищецът поддържа искането си за заплащането им. След като съдът е сезиран, макар и с непрецизно формулирано /като самостоятелен обективно съединен установителен иск/ искане за признаване на вземането за разноските по заповедното производство, връщането на исковата молба „по този иск“, би довело до невъзможност да се разпредели отговорността за разноските, сторени в заповедното производство, съобразно изхода на спора по установителния иск.
Атакуваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения установителен иск, с произнасяне и по отговорността за присъдените със заповедта разноски.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Отменя Определение № 243 от 23.07.2013г. по ч.т.д.№ 222/2013г. на Апелативен съд Бургас, и потвърденото с него определение на Бургаския ОС по т.д. № 607/2012г. за връщането на исковата молба на [фирма], [населено място] по отношение искането за установяване на вземане за разноски по ч.гр.д.№ 602/2012г. на РС Несебър.
Връща делото на ОС Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.