Р Е Ш Е Н И Е № 198 Гр.София, 20.11.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИНA НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора Ат.Гебрев изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 803/2019 година. Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частните обвинители М. Д., М. Д. и Г. Д.- адв.О., срещу въззивно решение № 252 от 13.06.2019г., постановено по ВНОХД № 118/2019г. по описа на Софийски апелативен съд. В депозираната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се мотивира с доводи за неправилно оправдаване на подс. Д. А. по първоначално повдигнатото му обвинение, че по непредпазливост е причинил смъртта на Т. К. и средни телесни повреда на М. К. и М. Д., вследствие на нарушаване правилата за движение по пътищата при управление на МПС. Относно касационото основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, повереникът твърди, че не е направена законосъобразна преценка на доказателствата, като се акцентира върху пропуски на съда в хода на аналитичната му дейност по анализ на приетите множество комплексни медико-автотехнически експертизи. Защитава се тезата, че процесуалните нарушения в тази насока са довели до неправилно възприемане на тезата от въззивния съд, че не може по категоричен начин да се докаже причинната връзка между полученото тежко гръдно нараняване на пострадалия К., довело до разкъсване на аортата и удара между неговия автомобил и този на подсъдимия. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд повереникът на частните обвинители заявява, че поддържа жалбата си с направените в нея оплаквания и искания. Защитникът на подсъдимия – адв. Р.К. оспорва жалбата. Счита, че не са допуснати нарушения, които да се дефинират като основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Намира, че апелативният съд е спазил всички процесуални правила при анализа на доказателствата, като е достигнал до законосъобразни и правно издържани изводи, обективирани в атакувания съдебен акт. Застъпва тезата, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа доводите на защитника си. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Не споделя доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, довели до неправилно оправдаване на подсъдимия. Намира, че въззивното решение следва да се остави в сила като законосъобразно и справедливо. В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият моли да се остави в сила решението на апелативния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 26.06.2018г., постановена по НОХД № 5396/2016г., Софийски градски съд е признал подс. Д. А. А. за виновен в това, че на 18.05.2012 г., около 5:20 ч., по автомагистрала „Т.“, на 4 километра преди кръстовището с „Околовръстен път“, в посока на движение от [населено място] към [населено място], при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ф." модел "П." с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, както следва – на М. Г. Д. – трайно затруднение на движението на левия долен крайник и на А. М. А. – нараняване, проникващо в черепната кухина и разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 2, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., като го е оправдал по обвинението, че деянието е извършено и при условията на чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“ от НК, а именно, че с посоченото нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил по непредпазливост и смъртта на Т. М. К., както и средна телесна повреда на М. С. К., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, и трайно затруднение на движението на снагата, и средна телесна повреда на М. Г. Д., изразяващо се в трайно затруднение на движението на снагата. На основание чл. 343 г НК, вр. чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. "а", пр. 1, вр. ал. 1, б. "б", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 78а, ал. 4 от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. С решение № 252, постановено по ВНОХД № 118/2019г. по описа на Апелативен съд гр. София, присъдата на Софийски градски съд, е била потвърдена изцяло. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Естеството на направените възражения налага произнасянето на касационната инстанция първо по оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят и доводите за нарушение на материалния закон. Повереникът счита, че въззивният съд е осъществил доказателствен анализ в нарушение на законовите принципи, обективирани в чл.13 и 14 НПК. Акцентира основно на доводите на апелативния съд, мотивиращи тезата за липса на доказана причинна връзка между уврежданията, получени от пострадалия Т. М. К., и противоправното поведение на подсъдимия, което е довело и до оправдаване на последния по този пункт на обвинението. Въпреки че подсъдимият е оправдан и по отношение на повдигнатото обвинение, касаещо телесните увреждания на пострадалите М. С. К., изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение на движението на снагата, и средна телесна повреда на М. Г. Д., изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата, аргументите на повереника са съсредоточени изцяло върху оспорване на изводите на въззивния съд, относими към смъртта на пострадалия К.. Безспорно в случая се касае за изключително усложнена фактическа обстановка на верижна катастрофа, станала на автомагистрала „Т.”. В нея са участвали седем автомобила (леки коли и камиони), като началото на пътното произшествие е поставило самокатастрофирането на автомобила „О.А.” с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от пострадалия Т.К., с когото пътували М. К. и М. Д.. В резултат на това и тримата получили тежки телесни увреждания. След установяването на автомобила в средната лента за движение, е последвал удар и с колата, управлявана от подсъдимия, с когото пътували също още две лица. Основният дискусионен въпрос, акцентиран в касационната жалба, касае извода на въззивния съд, че не са събрани нужните категорични доказателства, установяващи, че разкъсването на аортата, довело до смъртта на Т.К. е последица от втория удар, настъпил с л.а. „Ф. П.” с ДК [рег.номер на МПС] , управляван от подсъдимия. Визираните оплаквания следва да се разгледат в светлината на възражения относно допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, свързани с аналитичната дейност по формиране на изводите му, изложени в атакуваното решение, тъй като в по-голямата си част аргументите на повереника фактически оспорват обосноваността на въззивното решение - въпрос, по който настоящият съд няма правомощия да се произнася. Касационната инстанция намира, че въззивният съд е изложил достатъчно пространни мотиви, провел е всестранно обсъждане на надлежно събраните доказателства и е направил техен обективен анализ, като подробно е взел становище относно заключенията на множеството експертизи, касаещи механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалия К., причинили смъртта му, както и тези, касаещи телесните увреди на пострадалите М. К. и М. Д.. При спазване на изискванията за правдивост и всеобхватност на доказателствения анализ, въззивният съд е достигнал до законосъобразните изводи, че не могат да се направят категорични заключения, че в резултат именно на втория удар между автомобила, управляван от подсъдимия, и колата на пострадалия, се е получило травматичното увреждане - разкъсване на аортата, което е довело и до смъртта му. Споделени са напълно от апелативния съд мотивите на първата инстанция, анализиращи противоречията в експертните заключения. С нужното внимание е разгледан въпросът от съдебните инстанции, свързан с липсата на единно становище у вещите лица относно точния момент на получаване на травматичното увреждане на аортата на пострадалия Т. К., респективно причината за това. Сериозността и тежестта и на двата удара - в мантинелата при самокатастрофирането на автомобила на пострадалия и впоследствие удара от автомобила, управляван от подсъдимия, са били във фокуса на вниманието и на двете предходни инстанции. Изложени са достатъчно категорични мотиви за това, че само една от комплексните експертизи приема, че разкъсването на аортата на пострадалия, е причинено при втория удар, настъпил между колата на подсъдимия и тази на пострадалия. Всички останали, включително и изразеното особено мнение на д-р А. в допълнителната седморна КМАТЕ са на становището, че това е станало още при самокатастрофирането на пострадалия или пък, че не може да се даде категорично заключение на този въпрос. Въззивният съд е подчертал изрично, че възприема изцяло аргументите на първата инстанция съд относно анализа на приетите експертни заключения и степента, с която допринасят за изясняване на основни въпроси по настоящото дело. По-подробно изложение в случая не се налага , предвид липсата на новосъбрани доказателства пред втората инстанция. Приетите експертни заключения са дали убедителен отговор на въпросите, как при динамиката на случилото се и при наличието на изключително усложнена фактическа обстановка могат да се разграничат отделните увреждания на четиримата пострадали. С нужната категоричност е подчертано от апелативния съд, че положените процесуални усилия от съдебните състави, са съобразени в пълен обем с изискванията на всестранност и обективност, но не са довели до формиране на категоричния и безпротиворечив извод, че с поведението си подс. А., нарушавайки правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2 ЗДвП, е причинил увреждане на пострадалия К. (тежка гръдна травма с травматично разкъсване на аортата), довело до неговата смърт. Същото се отнася и до телесните повреди, причинени на св.М. К. и М. Д.. Повереникът възразява срещу използвания снимков материал при изготвяне на последната седморна допълнителна КМАТЕ (снимки от аутопсията на пострадалия), тъй като той не е бил представен на разследващия орган, а е имало събрана на ДП информация, че такъв не се съхранява. Изразява се съмнение в неговата достоверност, респективно се навежда довод за направени експертни заключения на основата на неверни данни и информация. С подобно възражение настоящата инстанция не може да се съгласи, доколкото в кориците на делото е приложено писмо, с което вещото лице д-р А. изрично уведомява съда, че е открил снимки, направени по време на аутопсията на К., които биха могли да са от полза за експертите. Няма основания да се счете, че същите са манипулирани, а и следва да се има предвид, че те са обсъждани от вещите лица, редом с цялостно събрания доказателствен материал, а не изолирано. По-късното им представяне в хода на съдебното следствие не ги компрометира, а илюстрира положените усилия от съда в пълен обем да изясни делото, да даде отговори на поставените дискусионни въпроси, които са свързани безспорно с основния предмет на доказване и да изпълни добросъвестно задължението си за разкриване на обективната истина въз основа на всестранен и пълен доказателствен анализ. Поради изложеното настоящата инстанция не може да сподели оплакванията на повереника за пропуски в аналитичната дейност, довели до неправилно формирано вътрешно убеждение на съдебните инстанции. Правилно е приложен и материалният закон, при което въззивният съд е потвърдил присъдата на първата инстанция, с която подс.А. е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение, касаещо причиняване на съставомерни последици по отношение на Т.К., на св.М.К. и на М.Д.. Липсата на безспорно и категорично доказана причинна връзка между допуснатото нарушение на правилата за движение от подсъдимия и причинения общественоопасен резултат е довело и до законосъобразното му оправдаване. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не са налице сочените в жалбата касационни основания и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 252 от 13.06.2019г., постановено по ВНОХД № 118/2018г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.