Р Е Ш Е Н И Е №162 гр. София, 03 октомври 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Мира Недева при участието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 670 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е въз основа на постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Х. А. К. - адв. П. П., против въззивно решение № 56/21.05.2019 г., постановено по внохд № 27/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр. Бургас. В жалбата е релевирано единствено касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Посочено е, че наложеното на подсъдимия наказание преди редукцията му по чл.58а, ал.1 от НК неправилно е индивидуализирано при условията на чл.54 от НК, въпреки че в случая са налице предпоставките за приложението на чл.55, ал.1, т.2, б. Б от НК поради наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Претендира се да се измени обжалваното решение, като се замени наложеното наказание лишаване от свобода с пробация. В съдебно заседание подсъдимият Х. А. К. редовно призован, не се явява. Защитникът адв.П. П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 264/07.11.2018 г., постановена от Окръжен съд - Бургас по нохд № 838/2018 г. подсъдимият Х. А. К. е признат за виновен в това, че на 14.12.2017 г. е дал подкуп – дар, представляващ парична сума – банкнота от 20 лв. на длъжностни лица – полицейски органи Д. Д. и К. Г., като я е пуснал в багажното отделение на служебния патрулен автомобил, за да не извършат действие по служба, поради което и на основание чл.304а вр. с чл.304, ал.1 от НК и при условията на 58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 500 лв. С присъдата на основание чл.307а от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, а в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски - в размер на 73,33 лв. По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 27/2019 г. по описа на Апелативен съд - гр. Бургас. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл.343, т.3 от НПК е изменена присъдата като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в опит по чл. 304а вр. с чл.304, ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК и са намалени наложените наказания на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода и 300 /триста/ лв. глоба. След като първоинстанционното производство е приключило по реда на чл.371, т.2 от НПК изложените в мотивите на присъдата, а и във въззивното решение доводи, с които при индивидуализацията на наказанието на Х. К. е отказано приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се споделят изцяло от касационната инстанция. Предвид отсъствието на касационен протест, в случая е безпредметно излагането на съображения относно стадия, в който е завършила осъществената от подсъдимия престъпна дейност - дали поради неприемането на дара от страна на получателите е налице опит за даване на подкуп, както е приел апелативния съд и което е по-благоприятно за подсъдимия или престъплението е довършено, каквото становище е застъпено от състава на окръжния съд. С оглед наведените в жалбата доводи, касаещи единствено индивидуализацията на наложеното наказание следва да се посочи, че в конкретния казус не е подценено значението на чистото съдебно минало на подсъдимия, младата възраст и трудовата му ангажираност, които адекватно са оценени от инстанциите по същество като смекчаващи отговорността обстоятелства, но те не са многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, а още повече най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко с оглед извършеното престъпление. Не може да бъде възприето твърдението на защитата, за интерпретиране като смекчаващо отговорността обстоятелство признанието на вината от страна на подсъдимия, тъй като К. по никакъв начин не е спомогнал за разкриване на престъплението, нито своевременно, нито съществено. Следва да се посочи, че подсъдимият дори формално не се е признал за виновен в двете фази на наказателния процес, не е изразил и твърдяното в жалбата съжаление за извършеното, а само декларативно е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. В този смисъл, съдът счита, че в съзнанието на подсъдимия до момента отсъства каквото и да е преосмисляне и критична оценка относно извършеното от него, с което да стартира реално началото на действителен превъзпитателен процес. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че при индивидуализацията на наказанието на К. не е допуснато подценяване или игнориране на относителната тежест и значението на определящите отговорността обстоятелства, което да обуславя необходимостта от коригиране размера на наложените наказания, които са съответни на тежестта на извършеното престъпление, на обществената опасност на деянието и на дееца, а и на останалите, определящи отговорността обстоятелства. Определените, допълнително намалени от въззивния съд наказания, които са близки по размер до абсолютния им предвиден в закона минимум, са справедливи и в максимална степен биха съдействали за постигане на визираните в чл.36 от НК цели. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 56/21.05.2019 г., постановено по внохд № 27/2019 г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: