Ключови фрази


2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
София, 03.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 2787 по описа за 2019 година.

Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Подадена е касационна жалба от М. Р. А. и Ф. И. А., чрез адв. В. А. Р., против решение № 428 от 3. 04. 2019 г. по в. гр. д. № 2885/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, 14 с-в, с което, след частична отмяна на решение № 452 от 7. 11. 2018 г. по гр. д. № 1207/2018 г. на РС – Асеновград, са отхвърлени предявените от М. Р. А. и Ф. И. А. против Б. И. А. искове с правни основания чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника за следното: а/. да предостави на ищците ключ от вратата (портата), намираща се откъм [улица], на оградата на поземлен имот с идентификатор ............, както и от входната врата на построената в имота, в режим на етажна собственост, жилищна сграда с идентификатор ..........; б/. да премахне желязната стълба, водеща от дворното място до покрива на сграда с идентификатор ............. (гараж); в/. да преустанови разполагането на дърва и дъски върху покрива на сграда с идентификатор ........... (гараж), както и разполагането маса и столове върху покрива на същата сграда, консумация на храни и напитки на същото място и вдигане на шум пред прозорците на жилището на ищците; г/. да премахне ПВЦ тръба, която се спуска от балкона на жилищен обект с идентификатор ............., по северозападната страна на фасадата на сградата откъм [улица], по която се отвеждат обратни води от кухнята на жилищния обект, и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците: а/. да премахнат стопанска постройка, разположена в северната част на поземлен имот с идентификатор ........; б/. да преустановят приготвянето на храна на стълбищната площадка пред таванските помещение на триетажната жилищна сграда с идентификатор ............ по кадастралната карта на [населено място].
Твърди се недопустимост на въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, тъй като в тази част първоинстанционният акт не е бил обжалван. Излагат се съображения за неправилност на въззивното решение в останалата му част, поради необоснованост на фактическите изводи, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, непосочване в мотивите защо едни свидетелски показания се кредитират, а други не, както и поради допуснати нарушения на материалния закон – чл. 20 ЗЗД и чл. 109 ЗС.
Ответникът по касационната жалба Б. И. А. изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
С определение № 3 от 6. 01. 2020 г. по гр. д. № 2787/2019 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение изцяло. В частта потвърждаваща първоинстанционното решение в отхвърлителната му част обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му, а в останалата му част - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроси, свързани с приложението на чл. 20 ЗЗД, на чл. чл. 235, 236 и 269 ГПК и на чл. чл. 109, 38, 50 ЗС.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:
По въпроса за правомощията на съда при тълкуване на неясна договорна клауза по реда на чл. 20 ЗЗД настоящият състав споделя становищата, изразени в решение № 167 от 26. 01. 2012 г. по т.д. № 666/2010 г. на ВКС, 1 т.о., решение № 129 от 12. 07. 2013 г. по т.д. № 558/2012 г. на ВКС, 2 т.о., възприети и в посоченото от касатора решение № 162 от 29. 01. 2019 г. по гр. д. № 10/2018 г. на ВКС, 1 г.о. Дейността на съда при тълкуване на неясна договорна клауза по реда на чл. 20 ЗЗД е обективна и при осъществяването й следва да бъде съобразена изявената, а не предполагаема воля на страните, без да се подменя нейното съдържание. Чрез тълкуването не може да бъде изменено договорно установено задължение или да бъдат създадени права, каквито страните не са уговорили.
Въпросът, свързан с приложението на чл.чл. 235, 236 и 269 ГПК, е обсъждан в множество решения на ВКС, включително и в посоченото от жалбоподателя решение № 105 от 12. 11. 2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, 1 г.о. Въззивният съд, като инстанция разрешаваща по същество правния спор, и при съобразяване с уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и с правомощията си по чл. 269 ГПК, е длъжен при постановяване на решението да съобрази всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства.
Отговор на въпроса, свързан с приложението на чл.чл. 109, 38 и 50 ЗС се извежда от мотивите към ТР № 4/2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, както и от тълкувателната част от мотивите към цитираното от касатора решение на ВКС - решение № 351 от 14. 10. 2011 г. по гр. д. № 1179/2010 г., 1 г.о. В тълкувателното решение е разяснено, че за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са стълбите, площадките, външната входна врата на сградата. По естеството си същите служат за общо ползване - видът им ги определя като предназначени за осигуряване на достъп от дворното място/улицата към индивидуалните обекти в сградата и придадените към тях тавански и избени помещения, както и за осигуряване на изход от индивидуалните обекти до дворното място/улицата. Отпадане на статута им на обща част по естеството си и изключването им от съсобствеността чрез приобщаването на същите или на съответни реални части от тях към индивидуалните обекти на собственост на всеки от етажите може да стане чрез преустройство, направено със съгласието на всички етажни съсобственици и въз основа на одобрен инвестиционен проект, но не и с фактически действия на етажен собственик (включително и чрез фактически действия, изразяващи се в заключване на входната врата на сградата, лишаване на останалите етажни собственици от достъп през нея и стълбите до притежаваните от тях индивидуални обекти, монтиране на незаконни външни стълби и външни входни врати към съществуващите на всеки от етажите самостоятелни обекти и др.). До отпадане статута на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС на входната врата на сградата, стълбите и междуетажните площадки и изключването им от съсобствеността, всеки етажен собственик има право на свободен достъп до тях и на ползването им по предназначение. Затова действията на етажен собственик, лишаващи друг етажен собственик от достъп през входната врата на сградата и стълбите до неговия индивидуален обект на собственост, или затрудняващи този достъп, са неправомерни, създават пречки за упражняване правото на собственост върху самостоятелните обекти в сградата и засегнатият етажен собственик може да защити правата си с предявяване на иск по чл. 109 ЗС.
По основателността на касационната жалба:
Делото има за предмет предявени от М. Р. А. и Ф. И. А. против Б. И. А. искове с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника за следното:
а/. да предаде на ищците ключ от портата на оградата на поземлен имот с идентификатор .............., намираща се откъм [улица], и от входната врата на построената в имота жилищната сграда с идентификатор .........., включваща жилища на приземния, първия и втория етаж;
б/. да премахне желязната стълба, водеща от дворното място до покрива на сграда с идентификатор................ (гараж);
в/. да преустанови разполагането на дърва и дъски върху част от покрива на сграда с идентификатор ........... (гараж), както и разполагането на маси и столове върху останалата част от площадката, консумация на храни и напитки и вдигането на шум;
г/. да премахне ПВЦ тръба, която се спуска от балкона на жилищен обект с идентификатор ............, находящ се на втори надприземен eтаж, и преминава по северозападната страна на фасадата на сградата откъм [улица], по която тръба минава обратната вода от кухнята на жилището на втория етаж;
д/. да премахне стопанска постройка, разположена в северната част на поземлен имот с идентификатор ...........;
е/. да преустанови приготвянето на храна на стълбищната площадка пред таванските помещение на триетажната жилищна сграда с идентификатор ............ по кадастралната карта на [населено място].
По делото е установено, че ищците са собственици на самостоятелен жилищен обект с идентификатор ........... и площ от 99, 74 кв.м., находящ се на приземния етаж, на самостоятелен жилищен обект с идентификатор .......... и площ от 102, 38 кв.м., находящ се на първия етаж, на 2/3 идеални части от таванското помещение на жилищната сграда и на 2/3 ид.ч. от дворното място от 216 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ............ по кадастралната карта на [населено място]. Придобили са същите с договор за покупко-продажба, сключен с Р. С. А. и Х. М. А., с н.а. № ......../09. 08. 2000 г.
Ответникът е собственик, по наследство от А. С. А. и договори за дарение и продажба, сключени с н.а. № ....../2. 10. 2002 г. и с н.а. № .../ 24. 11. 2016 г., с И. А. А. и Ф. А. А., на самостоятелен жилищен обект с идентификатор ........., площ от 102, 63 кв.м., на втори етаж, на 1/3 ид.ч. от таванското помещение на жилищната сграда и на 1/3 идеална част от дворното място.
Праводателите на ищците (Р. С. А. и съпругата му Х. М. А.) и праводателите на ответника (А. С. А. и съпругата му Ф. А. А.) са закупили процесното място, ведно с жилищна сграда, включваща приземен и първи етаж, с н.а. № .../1971 г., като Р. А. е закупил 2/3 ид.ч., а А. А. – 1/3 ид.ч. от къщата и дворното място. Впоследствие двамата братя надстрояват и третия (втори надприземен) етаж. На 18. 10. 1995 г. съсобствениците са сключили договор за доброволна делба, по силата на който Р. и Х. А. стават изключителни собственици на жилището на приземния етаж, на жилището на първия етаж, на 2/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда и на 2/3 ид.ч. от дворното място, а А. и Ф. А. стават изключителни собственици на жилището на втория етаж, на 1/3 ид.ч. от тавана на жилищната сграда и на 1/3 ид.ч. от дворното място.
С договора за доброволна делба е постигнато съгласие Р. и Х. А. да ползват парцела от входа към [улица], а А. и Ф. А. да ползват парцела от входа към [улица].
Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и от събраните гласни доказателства е установено, че процесното дворно място граничи от две страни с улици – [улица]и [улица], като и от двете улици има порти, осигуряващи достъп до дворното място. Застрояването не позволява да се достигна от едната до другата порта през дворното място. Единственият достъп от улицата до входната врата на жилищната сграда, а оттам – и до общата стълбищна клетка, осигуряваща достъп до самостоятелните жилищни обекти на всеки от етажите, както и до общото таванско помещение, е през портата откъм [улица]. Портата откъм [улица]и входната врата на процесната жилищна сграда са заключени от ответника – собственик на жилището на втория етаж. Достъпът до жилищните обекти на приземния и първия етаж не се осъществява през входната врата на жилищната сграда и общото стълбище. До приземния жилищен етаж се осъществява чрез врата откъм [улица], през която се влиза директно в стая от приземния етаж, а до първия (надприземен) жилищен етаж – по външно стълбище, което води до врата, през която се влиза директно в стая (спалня) от жилището. Достъп до втория етаж се осигурява както от главния вход на жилищната сграда, така и през отвор в сграда с идентификатор .........., ползвана за гараж. Има направено външно метално стълбище от дворното място до покрива на сграда с идентификатор .......... (гараж). Това метално стълбище е с ширина 0, 48 м. и минава на 0, 15 м. пред прозорците на жилищата на приземния и първия етаж. При преминаване по него се вдига шум, а при дъжд шумът се усилва и прозорците се пръскат с кал. Стълбището ограничава проникването на светлина през прозорците на жилищата на приземния и първия етаж, затруднява проветряването и осигурява на преминаващите през него пряка видимост в помещенията на жилищата. Върху част от плочата на описания гараж ответникът е поставил дъски и дърва, които създават влага, проникваща в помещения на жилището на първия етаж, а върху останалата част е разположил маса със столове, които се ползват от него и семейството му през лятото. Установено е, също, че от балкона на жилището на втория надприземен етаж, по фасадата на жилищната сграда, минава ПВЦ тръба с диаметър 50 мм., която се зауства в градската канализация и по която се отвежда обратната вода от кухнята в жилището на втория надприземен етаж. Тръбата шуми и има опасност да повреди фасадата в случай на авария.
При тези факти районният съд е уважил исковете в частта относно претенциите по точки а/, б/, в/ и г/, а в частта относно претенциите по точки д/ и е/ исковете са отхвърлени.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника в осъдителните части.
С въззивното решение е отменено решението на районния съд в осъдителните му части, вместо което исковете по чл. 109 ЗС за претенциите, посочени по-горе в точки а/, б/, в/ и г/, са отхвърлени. В частта отхвърляща исковете по чл. 109 ЗС за претенциите, посочени по-горе в точки д/ и е/, първоинстанционният акт е потвърден.
За да постанови този резултат, съставът на въззивния съд е приел, че с договора за доброволна делба от 18. 10. 1995 г. праводателите на страните са разпределили ползването на дворното място и на общите части от сградата в режим на етажна собственост и са решили за праводателите на ищците достъпът до дворното място и до входа за приземния и първи етаж да се осъществява откъм [улица], а за праводателите на ответника – откъм [улица]. Ищците и ответникът следва да приемат така определеното от праводателите им право на ползване, тъй като не се установява промяна в обстоятелствата, налагаща ново разпределение на ползването. Прието е за недоказано твърдението на ищците, че металното стълбище от дворното място до покрива на сградата с идентификатор ............., ползвано и поддържано от ответника, пречи на ищците да ползват жилищата на приземния и на първия етаж. Прието е за недоказано твърдението на ищците, че ответникът разполага маса и столове и вдига шум, създаващ смущения над обичайните. Прието е за недоказано твърдението на ищците, че ПВЦ тръбата им пречи да упражняват правото си на собственост върху жилищата на приземния и първи етаж. В обобщение е направен извод за неоснователност на негаторните искове и същите са отхвърлени. Първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителните му части.
Въззивното решение е недопустимо в частта потвърждаваща решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне стопанска постройка, разположена в северната част на поземлен имот с идентификатор ..........., както и да преустанови приготвянето на храна на стълбищната площадка пред таванското помещение на триетажната жилищна сграда с идентификатор ........... по кадастралната карта на [населено място]. В тази част първоинстанционният акт е влязъл в сила, не е бил обжалван от ищците, а въззивният съд се е произнесъл без да е сезиран, в нарушение на диспозитивното начало. Като недопустимо, въззивното решение ще следва да бъде обезсилено в посочената част.
Въззивното решение е неправилно в частта отхвърляща исковете по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника: а/. да предаде на ищците ключ от портата на оградата на поземлен имот с идентификатор ........., намираща се откъм [улица], и от входната врата на построената в имота жилищната сграда с идентификатор ........., включваща жилища на приземния, първия и втория етаж; б/. да премахне желязната стълба, водеща от дворното място до покрива на сграда с идентификатор .......... (гараж); в/. да преустанови разполагането на дърва и дъски върху част от покрива на сграда с идентификатор .......... (гараж). В частта по тези искове същото е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 20 ЗЗД, чл. 38, 50 и 109 ЗС, при допуснати съществени процесуални нарушения на чл.чл. 235 и 236, ал. 2 ГПК, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства (на заключението на съдебно-техническата експертиза и свидетелските показания), както и поради необоснованост на фактическите изводи.
Като неправилно в тази част, решението следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия и с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК, след отмяната следва да бъде постановено решение по същество, уважаващо посочените искове.
Налице са предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване на иска по т. „а“. Ищецът е собственик на самостоятелни жилищни обекти в сграда в режим на етажна собственост, както и съсобственик, заедно с другия етажен собственик, на 2/3 идеални части от таванското помещение. Като етажен собственик има право на свободен достъп до жилищните обекти и таванското помещение през общите части на сградата, предназначени да осигуряват този достъп: входната врата на сградата, стълбището и междуетажните площадки. Действията на ответника, лишаващи ищеца от достъп през входната врата на сградата до неговия индивидуален обект на собственост или затрудняващи този достъп са неправомерни (противоречат на чл. 38 и чл. 50 ЗС) и създават пречки за упражняване правото на собственост върху притежаваните самостоятелни обекти в сградата.
Неоснователно е възражението на ответника, че действията му не са неправомерни, тъй като праводателите на страните са сключили споразумение, с което са разпределили ползването на общите части, обективирано в договора за доброволна делба от 1995 г.. С договора е постигнато съгласие праводателите на ищците Р. и Х. А. да ползват парцела от входа към [улица](в тази част се намира и ползваният от ищците гараж), а А. и Ф. А. да ползват парцела от входа към [улица](в тази част се намират ползваните от ответника дърварник и гараж). Договорът не съдържа клауза за разпределяне ползването на общи части на сградата, включително и на входната врата, стълбите и междустълбищната площадка. Изводът на въззивния съд, че клаузата за разпределяне ползването на дворното място съдържа и споразумение, с което общите части от сградата, представляващи входна врата, стълбищна клетка и междуетажни площадки, се разпределят за реално ползване само на ответниците, е необоснован и направен при несъобразяване с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, тъй като чрез тълкуването са създадени права и задължения, каквито страните не са уговаряли.
Налице са предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване и на иска за осъждане на ответника да премахне желязната стълба, водеща от дворното място до покрива на сграда с идентификатор .......... (гараж). Действията на ответника, изразяващи се в монтирането на металното стълбище с ширина 0, 48 м. на 15 см. пред прозорците на жилищата на приземния и първия етаж създават пречки за упражняване правото на собственост върху жилищните помещения по предназначение, тъй като ограничава достъпа на дневна светлина в жилищното помещение, затруднява проветряването му и осигурява възможност за директна пряка видимост в помещението от преминаващите през стълбата.
Ответникът следва да бъде осъден, на осн. чл. 109 ЗС, да преустанови разполагането на дърва и дъски върху част от покрива на сграда с идентификатор ........... (гараж), тъй като дървеният материал създава влага, проникваща в помещения на жилището на приземния етаж и смущава пълноценното му ползване от ищеца.
Уважаването на посочените по-горе искове налага отмяна на въззивното решение и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски, направени при разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанции, за разликата над сумата 545 лв. до сумата 1090 лв.
Въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови разполагането на маси и столове върху част от покрива на сграда с идентификатор .......... (гараж), консумация на храни и напитки на посоченото място и вдигане на шум, както и за осъждане на ответника да премахне ПВЦ тръба, която се спуска от балкона на жилищен обект с идентификатор ............, находящ се на втори надприземен eтаж, и преминава по северозападната страна на фасадата на сградата откъм [улица], по която тръба минава обратната вода от кухнята на жилището на втория етаж. Наличието на маса и столове върху покривната плоча на гаража на ответника и използването им от ответника и близките му за консумиране на храни и напитки, както и преминаването на обратната вода през ПВЦ тръбата, прокарана по външната част на фасадата на сградата откъм [улица], не са безшумни дейности и процеси. Не е доказано, обаче, нивата на шум да надхвърлят нормалните и да създават за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Относно тръбата следва да се добави, че нивото на битовия шум от отвеждането на водата не би било по-ниско, ако тръбата бе прокарана през вътрешни помещения на сградата, както и че евентуалните щети при теч поради спукване на тръбата или друга авария не биха били по-малки, ако течът засегне вътрешни помещения на първия и приземен етаж, а не фасадата. А и целта на иска по чл. 109 ЗС е да даде защита на правото на собственост на ищеца, което вече е накърнено от осъществено от ответника, чрез действие или бездействие, неоснователно въздействие върху имота на ищеца, а не защита срещу бъдещи имуществени или неимуществени вреди по чл. 45 или 50 ЗЗД, в случай че се осъществят елементите на някой от посочените състави и такива настъпят.
При този изход на делото Б. И. А. следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. Р. А. и Ф. И. А. сумата 1080 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, съответна на уважената част от исковете. М. Р. А. и Ф. И. А. следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на Б. И. А. сумата 350 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, съразмерна на отхвърлената част от исковете.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 428 от 3. 04. 2019 г. по в. гр. д. № 2885/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, 14 с-в в частта потвърждаваща решение № 452 от 7. 11. 2018 г. по гр. д. № 1207/2018 г. на РС – Асеновград в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Р. А. и Ф. И. А. против Б. И. А. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да премахне стопанска постройка, разположена в северната част на поземлен имот с идентификатор .........., както и да преустанови приготвянето на храна на стълбищната площадка пред таванското помещение на триетажната жилищна сграда с идентификатор .......... по кадастралната карта на [населено място].
ОТМЕНЯ решение № 428 от 3. 04. 2019 г. по в. гр. д. № 2885/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, 14 с-в в частта, с която след частична отмяна на решение № 452 от 7. 11. 2018 г. по гр. д. № 1207/2018 г. на РС – Асеновград, е отхвърлен предявеният от М. Р. А. и Ф. И. А. против Б. И. А. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника за следното: а/. да предостави на ищците ключ от вратата (портата), намираща се откъм [улица], на оградата на поземлен имот с идентификатор ........., както и ключ от входната врата на построената в имота, в режим на етажна собственост, жилищна сграда с идентификатор ..........; б/. да премахне желязната стълба, водеща от дворното място до покрива на сграда с идентификатор .......... (гараж); в/. да преустанови разполагането на дърва и дъски върху покрива на сграда с идентификатор ........... (гараж), както и в частта, с която М. Р. А. и Ф. И. А. са осъдени да заплатят на Б. И. А. разноски, направени при разглеждане на делото пред първата и въззивна инстанции, за разликата над сумата 545 лв. до сумата 1090 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. И. А., на осн. чл. 109 ЗС, да предостави на М. Р. А. и Ф. И. А. ключ от вратата (портата), намираща се откъм [улица], на оградата на поземлен имот с идентификатор ........., и ключ от входната врата на построената в имота жилищна сграда с идентификатор .........., да премахне желязната стълба, водеща от дворното място до покрива на сграда с идентификатор ........... (гараж), да преустанови разполагането на дърва и дъски върху покрива на сграда с идентификатор .......... (гараж).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 428 от 3. 04. 2019 г. по в. гр. д. № 2885/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, 14 с-в в частта, с която след частична отмяна на решение № 452 от 7. 11. 2018 г. по гр. д. № 1207/2018 г. на РС – Асеновград, е отхвърлен предявеният от М. Р. А. и Ф. И. А. против Б. И. А. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да преустанови разполагането на маса и столове върху покрива на сграда с идентификатор ......... (гараж), консумирането на храни и напитки на същото място и вдигането на шум, както и да премахне ПВЦ тръба, която се спуска от балкона на жилищен обект с идентификатор ............., по северозападната страна на фасадата на сградата откъм [улица], по която се отвеждат обратни води от кухнята на жилищния обект.
ОСЪЖДА Б. И. А., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на М. Р. А. и Ф. И. А. сумата 1080 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, съответна на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Р. А. и Ф. И. А., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на Б. И. А. сумата 350 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция, съответна на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: