Р Е Ш Е Н И Е № 60110 гр. София, 05.08.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Г. Иванова в присъствието на прокурора Долапчиев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 482 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители, чрез повереника, против решение № 8 от 11.03.2021 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 43/2020 г. В жалбата е отбелязано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като подсъдимата не оказала помощ на пострадалия; не изразила критично отношение или съжаление за случилото се, в т.ч. към близките; за пръв път го направила преди постановяване на присъда по делото, което било продиктувано от стремежа да получи по-леко наказание; съдът не обсъдил липсата на съдействие по време на досъдебното производство; не отчел грубото нарушение на правилата за движение по пътищата, тежките последици и негативната характеристика на подсъдимата с оглед превишената скорост, несъобразена с пътната обстановка и предходно нарушение, за което е била санкционирана по административен ред; наложеното наказание не може да постигне целите по чл. 36 НК и при приложение на института по чл. 66, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване на наказанието, като след редукция, лишаването от свобода следва да бъде две години и осем месеца с ефективно изтърпяване, а лишаването от право да се управлява моторно превозно средство - три години. В съдебно заседание повереникът (адв. Н.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Защитникът на подсъдимата (адв. Н.) намира жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 8 от 1.10.2020 г. на Сливенския военен съд по н. о. х. д. № 61/2020 г. подсъдимата Г. Г. Т. е призната за виновна в това, на 4.12.2019 г. , на път III-555 от гр. Ямбол към с. Безмер, да е нарушила правилата за движение по пътищата – чл. 8, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост да е причинила смъртта на С. С. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а НК е наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК подсъдимата е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и осем месеца. В нейна тежест са възложени разноските по делото. С решение № 8 от 11.03.2021 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 43/2020 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Наказанието, индивидуализирано при условията на чл. 54 НК не разкрива очевидно несъответствие с конкретната тежест на извършеното престъпление и личната обществена опасност на подсъдимата. То адекватно държи сметка за релевантните и приети за доказани по делото смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, млада възраст, които решително надделяват по относителната си тежест над единственото отчетено като отегчаващо – санкционирането на подсъдимата по административен ред като водач за незначително нарушение на правилата за движение по пътищата в продължение на повече от четири години, считано от момента на придобиване на свидетелство за правоуправление (за нарушение по чл. 104а ЗДП – използване на мобилен телефон по време на управление на МПС). Изказаното съжаление от подсъдимата пред въззивния съд обективира критична преоценка на извършеното и също има качеството на обстоятелство, смекчаващо отговорността й. От тази категория обаче следва да се изключи направеното самопризнание, което в случая се явява условие за разглеждане на делото в процедурата на съкратеното съдебно следствие. Върховният касационен съд многократно е имал повод да подчертае, че конкретното поведение на подсъдимия в процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от НПК. Затова липсата на демонстрирано разкаяние, съжаление или критичност са факти, които не могат за отегчават наказателноправното му положение. Обратното, тяхното присъствие може само да го облекчи. Доводите на частните обвинители са напълно неприемливи. Съставомерният резултат – смъртта на С. С. Г., е взет от закона предвид при определяне на съответното престъпление, поради което не следва да бъде отчитан и като отегчаващ отговорността на подсъдимата (чл. 56 НК). Въззивният съд е приел за фактически установено, че след изкачване по наклонен пътен участък от двулентов път, подсъдимата като водач на лек автомобил „АУДИ” предприела десен завой с радиус около 157 м. със скорост от 91 км/ч; че при втората половина на завоя, автомобилът напуснал лентата, предназначена за посоката му на движение, навлязъл косо в лентата за насрещно движение и настъпил челен сблъсък с превозното средство, правомерно управлявано от пострадалия Г.. Следователно, допуснатото от подсъдимата нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 16 ЗДП в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие (съставомерните последици) няма отношение към режима на скоростта, затова твърденията на частните обвинители и в този аспект са неоснователни. При оказана помощ на пострадалия след деянието е предвиден по-леко наказуем състав на престъплението, респ. липсата на такава помощ не може да обуслови по-висок размер на наказанието на подсъдимата. Срокът на лишаване от правоуправление също отговаря на установените по делото обстоятелства за подсъдимата като участник при движение по пътищата. Данните, които характеризират личността, проявена и чрез конкретно извършеното престъпление, позволяват да се подкрепи и извода на Военно-апелативния съд, че в случая липсва стриктна необходимост от ефективно изпълнение на лишаването от свобода, тъй като поправянето на подсъдимата и останалите цели по чл. 36 НК могат в достатъчна степен да бъдат постигнати и с отложеното изпълнение на наказанието лишаване от свобода за срок от три години съгласно чл. 66, ал. 1 НК. Ето защо Върховният касационен съд не намира белези на явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8 от 11.03.2021 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 43/2020 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: