Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * правен интерес * реституция * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * давностно владение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 331/2011

гр. София 27.03.2012 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 10 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 298 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците Х. А. Х. и Ш. А. Х.-Е. срещу решение № 54/25.10.2010 г. по в.гр.дело № 283/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 34/26.02.2010 г. по гр.дело № 532/2009 г. на Видинския районен съд. С последното е отхвърлен предявения иск от жалбоподателите против ответниците С. В. В., К. В. Ж., С. Н. В., К. Г. Л., С. С. Ц., В. С. З. и Н. П. С. да отстъпят собствеността и предадат владението на Х. А. Х. и Ш. А. Х. Е. върху недвижим имот – пасище мера от 27 528 кв.м., находящо се в землището на [населено място], съставляващо имот № * четвърта категория в м.”А. в.” по плана за земеразделяне, като неоснователен.
Със същото решение е признато за установено по отношение на С. В. В., К. В. Ж., С. Н. В., С. С. Ц., В. С. З. и Н. П. С., че Х. А. Х. и Ш. А. Х.-Е. не са собственици на недвижими имоти - пасище мера от 27. 528 дка., находящо се в землището на [населено място], съставляващо имот № * четвърта категория в м.”А. в.” по плана за земеразделяне и нива от 2.202 дка., находяща се в землището на [населено място], съставляваща имот № *, четвърта категория в м.”А. в.” по плана за земеразделяне и е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот възстановен по ЗСПЗЗ № */2001 г. на нотариус при В..
Жалбоподателите поддържат основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК в частта по предявения главен иск – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В частта на въззивното решение, с която е уважен предявения насрещен иск жалбоподателите поддържат доводи за недопустимост на решението, тъй като насрещният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес, както и за неправилност на решението в тази част при наличие на всички касационни основания за отмяна, предвидени в чл.281,т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата К. В. Ж., С. С. Ц., С. Н. В., С. В. В., Н. П. С. и С. В. С., чрез адв.пълномощника Е. Б. С. в писмен отговор и в съдебно заседание са изразили становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
В хода на делото през въззивната инстанция е починал на 20.05.2010 г. ответникът по иска К. Г. Л. и на осн.чл.227 ГПК производството по делото е продължило с участието на законните наследници Г. К. Г. и И. К. Г. -синове. Починал е и ответникът В. С. З. на 09.06.2010 г. и на осн.чл.227 ГПК е заместен от наследника по закон – С. В. С.-дъщеря
С определение № 791/21.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правните въпроси – 1. за наличието на правен интерес по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и за допустимостта на иска и 2. за възможността в производството по иск за собственост, основана на земеделска реституция ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако той самият не заявява права върху имота към този момент.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от жалбоподателите е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че жалбоподателите Х. А. Х. и Ш. А. Х.-Е. са наследници по закон – деца на А. Х. Х., починал на 22.04.1982 г., чието име е идентично с името А. Х. Х.. С решение № 377/29.03.99 г. на ПК [населено място] е възстановено правото на собственост върху имотите пасище мера от 27 528 кв.м., находящо се в землището на [населено място], съставляващо имот № * четвърта категория в м.”А. в.” по плана за земеразделяне и нива от 2.202 дка, четвърта категория в м. „А. в.” им. № * по плана за земеразделяне на наследниците на А. Х. Х.. С протокол № 27/15.06.99 г. на ПК В. ищцата по първоначалния иск е въведена във владение на имотите. В полза на първоначалните ищци е издаден констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № */08.01.2001 г. за процесния имот – пасище, мера от 27.528 дка в землището на [населено място], съставляващо имот № * в м.”А. в.” по плана за земеразделяне и за нива от 2.202 дка, представляваща имот № * по плана за земеразделяне в м.”А. в.” на [населено място].
Прието е, че с влязло в сила решение № 290/25.10.2002 г. по гр.дело № 469/2001 г. на Видинския районен съд е признато за установено по отношение на ищцата Ш. Х., че А. Х. Х. не е наследник по закон на Д. Х.М. Ш., А. Б. М. Ш., Р. Б. Х.М. Ш. и С. А.М. Ш. по предявен иск от [община], Т. К. И., К. В. Ж. и И. В. К.. С влязлото в сила решение е прието за установено, че процесните имоти към момента на включването им в ТКЗС са били собственост на наследниците на Д. Х. М. Ш., б.ж. на [населено място].
При тези данни съдът е приел, че предявеният иск с пр.осн.чл.108 ЗС е неоснователен. Прието е, че решението, с което в полза на ищците е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот пасище, мера от 27.528 дка, № * по плана за земеразделяне и за имот нива от 2.202 дка, имот № *по плана за земеразделяне не може да се противопостави на ответниците, тъй като същите не са участвали в административното производство. Възприети са изводите на първоинстанционния съд, че след като с влязло в сила решение № 290/25.10.2002 г. по гр.дело № 469/2001 г. на В., в което са взели участие лица, които са страни и в настоящото производство – Ш. Х. и ответницата К. Ж. силата на пресъдено нещо следва да се зачете за тези страни относно обстоятелството, че А. Х.-наследодател на ищците по настоящия спор не е наследник по закон на Д. Ш. и че процесните имоти към момента на образуване на ТКЗС са били собственост на наследниците на Д. Ш.. Прието е за доказано, че наследодателят на ищците не е собственик на процесните имоти и ищците като негови наследници не могат да предявят правото на собственост върху тях. По отношение на ищеца Х. Х. съдът е приел, че правото му на собственост върху процесните имоти е възстановено от ПК възоснова на попълнена молба-декларация от ищцата Ш. Х., устаноявваща изгодни за нея факти, които не се подкрепят от доказателствата по делото. Прието е за неустановено спорните имоти да са внесени в ТКЗС от наследодателя на ищците А. Х., поради което същите не могат да придобият правото на собственост върху имотите по наследство. С оглед на това съдът е направил извода, че ищците не са доказали, че са собственици на имот, представляващ пасище, мера от 27.528 дка, № * по плана за земеразделяне в м.”А. в.” в землището на [населено място], който е с идентификатор * по кадастралната карта. Относно упражняването на фактическа власт върху посочения имот от ответниците съдът не се е произнесъл, поради неустановяване на първата предпоставка от фактическия състав на чл.108 от ЗС, а именно неустановяване принадлежността на правото на собственост от ищците върху процесния имот.
Съдът е приел, че насрещният отрицателен установителен иск, предявен от ответниците срещу ищците е основателен. Наличието на правен интерес съдът е обосновал с издадения в полза на ищците по първоначалния иск констативен нотариален акт за собственост № */2001 г. върху процесните имоти – пасище мера от 27.528 дка и нива от 2.202 дка, находящи се в м.”А. в.” в землището на [населено място]. Прието е, че искът е основателен, тъй като по делото е установено, че първоначалните ищци не са наследници на Д. Ш. и поради това към момента на ТКЗС не са били собственици на спорните имоти. С оглед основателността на този иск съдът е приел, че следва да се отмени и издадения констативен нотариален акт за собственост в полза на ищците на осн.чл.537,ал.2 ГПК.
При тези съображения съдът е приел, че първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По правните въпроси:
По първия правен въпрос:
С решение № 1079/10.11.2008 г. по г.д.№ 3275/2007 г. на ВКС IV г.о. е прието, че правният интерес от предявения установителен иск представлява абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и при липсата му искът е недопустим. Според съдебния състав правен интерес от предявяване на установителен иск е налице, когато ищците са заявили материални права върху имота, които са нарушени от ответниците.
С решение № 1019/10.05.1996 г. по гр.дело № 519/95 г. на ВКС IV г.о. е застъпено становището, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск. Когато ищецът може да предяви осъдителен иск е недопустимо предявяването на установителен иск, че съдът е длъжен да следи служебно за наличието на интереса и че той следва да бъде налице към момента на приключване на устните състезания.
Съдът като прецени становището в цитираните решения на състави на ВКС и становището на въззивния съд по поставения правен въпрос преценява за правилно становището, изразено в посочените решения на ВКС.
В разпоредбите на чл.124,ал.1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването, като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни. Интерес от отрицателен установителен иск съществува, когато се претендира отричано от ищеца право. При този правен спор се смущава нормалното упражняване на правата на ищеца и съответно се поражда нужда от защита чрез отрицателния установителен иск. Когато е избрана форма на защита, чрез предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот правен интерес от търсената с иска защита е налице, когато ответникът оспорва иска, претендирайки отричаното от ищеца право. И в този случай ищецът има задължението да установи наличието на защитимо материално право – да докаже фактите, от които то произтича. Само при установено защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита чрез отрицателния установителен иск ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право. Това е въпрос по допустимостта на иска. В тежест на ответника е да докаже основанието на което основава претендираното право, отричано от ищеца. Преценката на съда дали са налице фактите, от които произтича претендираното от ответника право е въпрос по основателността на исковата претенция.
По втория правен въпрос:
С решение № 122/17.03.2006 г. по гр.дело № 2436/2004 г. на ВКС IV А г.о. е застъпено становището, че в производство по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, ако той самият не заявява такива права към същия момент.
Настоящият съдебен състав като прецени становището в цитираното решение на състав на ВКС и становището на въззивния съд по поставения правен въпрос преценява за правилно становището, изразено в решение № 122/17.03.2006 г. по гр.дело № 2436/2004 г. на ВКС IV А г.о.
По реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху земеделски земи в полза на лицата, които са ги притежавали преди образуване на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани възоснова на тях селскостопански организации. При спор за материално право, визникнал в хода на процедурата по възстановяване на собствеността с предмет на кого от претендиращите лица принадлежи правото на собственост върху съответния имот към момента на образуване на ТКЗС законодателят е предвидил възможност за разрешаване по исков ред съобразно текста на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Това е правната възможност за лица, които претендират наличието на право на собственост върху имот, включен в ТКЗС към момента на обобществяването да установят по общия исков ред претенцията. След постановяване на решението по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ административният орган следва да съобрази решението по чл. 14, ал. 1, т.1, 2 или 3 ЗСПЗЗ със съдебното решение относно субекта на правото на собственост върху възстановения имот.
Предвидената от законодателя възможност при спорове между лица, претендиращи да са носители на правото на собственост към минал момент – към момента на образуване на ТКЗС същият да се разреши по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ налага извода, че лицата, които не заявяват свои права върху конкретен имот към момента на обобществяването не могат да противопоставят възражения, че ищецът, съответно неговият наследодател не е бил собственик и не е правоимащ по чл.10 ЗСПЗЗ.
При конкуренция на права между собственик на имот, чието право на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и лице, което твърди, че владее имота и е придобило правото на собственост на основание давностно владение с начален момент от влизане в сила на ЗСПЗЗ ответникът не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл.14 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху съответния имот на бившия собственик или на наследниците. Предвидения ред за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, който е специфичен налага извода за неприложимост на тълкуването, дадено в т. 4 от ТР № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС по въпроса за възраженията, които ответникът може да направи при спор за собственост върху имот, възстановен по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и...
Като взема предвид изложеното по втория правен въпрос съдът преценява, че обжалваното въззивно решение по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС е валидно, допустимо и като краен резултат правилно. В тази част решението следва да се остави в сила, а касационната жалба без уважение.
По предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС спорът между страните е за недвижим имот – пасище, мера от 27.528 дка, им. № * по плана за земеразделяне в м.”А. в.”, с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], в землището на [населено място], възстановен в полза на ищците, като наследници на А. Х. Х. с решение № 377/29.03.99 г. на ОСЗ [населено място] върху който ответниците упражняват фактическа власт. Последните са противопоставили възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност за период от време повече от десет години от влизане в сила на ЗСПЗЗ, както и за упражнено владение преди този момент.
Неправилно въззивния съд е приел за допустими възраженията на ответниците срещу материалната законосъобразност на решението по възстановяване на собствеността в полза на ищците № 377/20.03.1999 г. на ОСЗ [населено място], че наследодателят не е бил собственик на възстановения имот към момента на включването му в ТКЗС. За ответниците не е налице правен интерес от противопоставяне на възражения срещу легитимацията на ищците, произтичаща от реституционното решение на ОСЗ, тъй като не заявяват собствени права върху имота към момента на образуване на ТКЗС. Спора за собственост върху процесния имот е към настоящия момент.
Както се посочи като краен резултат решението за отхвърляне на иска е правилно. Установено е по делото, че е постановено влязло в сила решение № 290/25.10.2002 г. по гр.дело № 469/2001 г. на Видинския районен съд при участие на жалбоподателката Ш. Х. и ответницата К. Ж.. По посоченото дело по предявен установителен иск от [община], Т. К. И., ответницата К. В. Ж. и И. В. К. е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че прекият й наследодател А. Х. Х. не е наследник по закон на Д. Х.М. Ш., А. Б. М. Ш., Р. Б. Х. М. Ш. и С. Х. М. Ш.. Със същото решение по иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на жалбоподателката Ш. А. Х., че нива от 17.00 дка, лозе от 6.2 дка и лозе от 6.2 дка, находящи се в м.”А. в.”, понастоящем възстановени в м.”А. в.” като пасище мера от 27.528 дка – имот № * по плана за земеразделяне за землището на [населено място] и като нива от 2.202 дка – имот № * по плана за земеразделяне на землището на [населено място] към момента на влючването им в ТКЗС са били собственост на наследниците на Д. Х. М. Ш., бивш жител на [населено място], починала на 19.02.1944 г. Жалбоподателят Х. Х. е син на прекия наследодател А. Х.. Следователно с влязло в сила решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ в друг процес правата на прекия наследодател А. Х. Х. на жалбоподателите-ищци Ш. Х. и Х. Х. върху процесните имоти към момента на включването в ТКЗС са отречени и силата на това установително решение следва да се зачете. При наличие на влязло в сила установително решение, с което правата на ищците като наследници на А. Х. са отречени върху спорните имоти, то се налага извода, че същите не са собственици на имота на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ. Извода за материална незаконосъобразност на постановеното решение на ОСЗ се извежда от наличието на влязло в сила съдебно решение по предявени установителни искове, един от които иск с пр.осн.л.14,ал.4 ЗСПЗЗ, с което е признато за установено, че към момента на образуване на ТКЗС процесните имоти са били собственост на Д. М., на което лице ищците не са наследници по закон. В този смисъл са и изводите на въззивния съд. Правилно въззивния съд е приел, че издадения констативен нотариален акт № */2001 г. в полза на ищците, с който същите са признати за собственици на спорните имоти на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследяване не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като същият е неверен официален свидетелстващ документ, поради успешно проведеното оспорване на истинността му от ответниците по този иск.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС е правилно и следва да се остави в сила.
По предявения насрещен иск:
Като взема предвид изразеното становище по първия правен въпрос съдът намира, че въззивното решение в частта по предявения насрещен отрицателен установителен иск от С. В. В., К. В. Ж., С. Н. В., С. С. Ц., В. С. З., Н. П. С./ответници по иска с пр.осн.чл.108 ЗС/ за собственост върху процесните имоти следва да се обезсили като процесуално недопустимо. В хода на делото В. З. е починал на 09.06.2010 г. и е заместен на осн.чл.227 ГПК от наследника С. В. С.. Заявеното придобивно основание от ищците по насрещния иск е право на собственост, придобито на основание десетгодишно давностно владение от влизане в сила на ЗСПЗЗ. В исковата молба се съдържат и твърдения за упражнена фактическа власт върху имотите и преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Спорните имоти са пасище мера с площ от 27.528 дка, им. № * и нива от 2.202 дка им. № * и двата в м.”А. в.” в землището на [населено място].
Правният интерес при така предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При предявен отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот ищецът има задължението да установи наличието на защитимо материално право. Само при установено защитимо право, което е накърнено и се нуждае от защита, чрез отрицателен установителен иск ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право. Материалната легитимация на ищеца е въпрос по допустимостта на иска В настоящият случай ищците се легитимират като собственици на спорните имоти, позовавайки се на десетгодишна придобивна давност, изтекла от влизане в сила на ЗСПЗЗ. Твърденията на ищците в насрещния иск за осъществено 10-годишно давностно владение върху спорните имоти не налагат извода, че същите са установили наличието на защитимо материално право, което да обоснове правен интерес от търсената с иска защита. Освен това при изложените твърдения в исковата молба за осъществено десетгодишно давностно владение върху спорните имоти и формулиран петитум за отричане правото на собственост на ответниците правен интерес за ищците не е налице, тъй като в правната им сфера няма да настъпят правни последици, установяващи тяхното право на собственост върху имотите.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че предявения насрещен отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес от търсената с него защита. Изводите на въззивния съд за наличие на правен интерес за ищците са неправилни. Неправилно и съдът се е произнесъл по основателността на исковата претенция. Постановеното въззивно решение в частта по предявения насрещен иск, включително и по искането за отмяна на нотариален акт № */2001 г., както и решението на районния съд в частта по предявения насрещен иск следва да се обезсилят, като недопустими, а производството по делото да се прекрати.
С оглед изхода на спора следва да се отмени въззивното решение в частта, с която в полза на ответниците по жалбата са присъдени разноски над сумата 490 лв. В полза на жалбоподателите следва да се присъди сумата 150 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

Обезсилва решение № 54, стр.54,т.II/25.10.2010 г. по гр. дело № 283/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 34, стр.128,т.II, по гр.дело № 532/2009 г. на Видинския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на С. В. В., от [населено място], обл.В., [улица], К. В. Ж. от [населено място], [улица], С. Н. В. от [населено място], [улица], С. С. Ц. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] В. С. З. от [населено място], [улица], № 25, вх.Б, ет.4/заместен в процеса на осн.чл.227 ГПК от С. В. С./ и Н. П. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че Х. А. Х. от@@48@[жк], [жилищен адрес] и Ш. А. Х. - Е. от [населено място], [улица], 2,ет.1,ап.1 не са собственици на недвижими имоти – пасище мера от 27.528 дка, находящо се в [населено място], съставляващо имот № *, четвърта категория в м.”А. в.” по плана за земеразделяне с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] и нива от 2.202 дка, находяща се в землището на [населено място], съставляваща имот пл. № * четвърта категория в м.”А. в.” по плана за земеразделяне с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] и е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № *, том *, рег. № *, дело № * от 2001 г. на нотариус Н. А. с район на действие Районен съд [населено място], както и решение № 34, стр.128,т.II, по гр.дело № 532/2009 г. на Видинския районен съд в частта, с която е уважен предявения отрицателен установителен иск за собственост на описаните по-горе имоти от С. В. В., К. В. Ж., С. Н. В., С. С. Ц., В. С. З./заместен в процеса на осн.чл.227 ГПК от С. В. С./ и Н. П. С. против Х. А. Х. и Ш. А. Х. Е. и е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № *, том *, рег. № *, дело № * от 2001 г. на нотариус Н. А. с район на действие Районен съд [населено място] и прекратява производството по делото в тази част.
Отменя решение № 54, стр.54,т.II/25.10.2010 г. по гр. дело № 283/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която Х. А. Х. и Ш. А. Х. – Е. са осъдени да заплатят на С. В. В., К. В. Ж., С. Н. В., С. С. Ц., В. С. З., Н. П. С. и С. В. С. разноски за въззивната инстанция над сумата 490 лв.
Оставя в сила решение № 54, стр.54,т.II/25.10.2010 г. по гр. дело № 283/2010 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 34, стр.128,т.II, по гр.дело № 532/2009 г. на Видинския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от Х. А. Х. и Ш. А. Х. - Е. с посочени адреси против С. В. В., К. В. Ж., С. Н. В., С. С. Ц., В. С. З./заместен в процеса на осн.чл.227 ГПК от С. В. С./, Н. П. С., К. Г. Л./заместен в процеса на осн.чл.227 ГПК от Г. К. Г. и И. К. Г./ с посочени адреси за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху недвижимия имот – пасище, мера от 27.528 дка, находящо се в землището на [населено място], им. № * , четвърта категория в м.”А. в.” на [населено място], с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място].
Осъжда С. В. В., К. В. Ж., С. Н. В., С. С. Ц., С. В. С./заместила на осн.чл.227 в процеса В. С. З./, Н. П. С., Г. К. Г., И. К. Г./ последните двама заместили в процеса на осн.чл.227 ГПК К. Г. Л./ с посочени адреси да заплатят на Х. А. Х. от@@72@[жк], [жилищен адрес] и Ш. А. Х. Е. от [населено място], [улица], 2,ет.1,ап.1 сумата 150 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: