5 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 1568/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 506 гр.София, 09 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ МИНА ТОПУЗОВА със секретар Мира Недева при участието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1568/2014 година Касационната проверка по това дело има за предмет нова по смисъла на чл.336 НПК осъдителна присъда на Софийския градски съд, издадена след отмяна в оправдателната ѝ част на присъда на Софийския районен съд. И двете присъди са по обвинението за извършената на 3.ІХ.2008 год. кражба от строителен обект на С. С. на 19 строителни платна с обща равностойност 950 лева – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4 НК (защото кражбата е била взломна – чрез срязване на оградна мрежа за предпазване на обекта, с използване и на моторно превозно средство – малък товарен камион). Обвинени в извършването на кражбата като съучастници – съизвършители (чл.20, ал.2 НК), са били Д. Ш., братята Д. – С. и И., и П. Б. (установеният като пети съучастник-А. Х., е починал междувременно). Кражбата е била квалифицирана и по т.7 от чл.195, ал.1 НК, единствено за обвиняемия Ст.Д. – заради предишното му осъждане при условията на повторност (чл.28 НК). Първоинстанционната присъда е от 30.Х.2012 год. по нохд 5651/2010 и с нея СРС е осъдил единствено подсъдимия Ш.; наказан е с 6 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор; братята Д. и Б. са били оправдани. С новата присъда – 16/23.І.2014 год. по внохд 2025/2013, СГС е уважил протеста на прокурора само срещу оправдаването на тримата подсъдими (прокурорът е искал и по-високо наказание за осъдения Ш.) и те са били наказани за същото престъпление, както и осъдения в първата инстанция, но на 3 години лишаване от свобода при строг режим в затвор – за Ст.Д., и по 1 година лишаване от свобода условно (чл.66 НК) с 3-годишен изпитателен срок – за Д. и П.Б.. За Ст.Д. специално е присъдено да изтърпи отделно предишното му условно наказание 2 години лишаване от свобода (чл.68 НК), чийто изпитателен срок е нарушил, извършвайки сегашната кражба. Новата въззивна присъда е оспорена от подсъдимите, осъдени за първи път, и техните защитници. Касационните жалби на всички са в подкрепа на онзи изход на делото, при който то е завършило в районния съд. Жалбоподателите смятат преди всичко, че доказателствата по делото не са позволявали осъдителната присъда на въззивната инстанция, но основавайки се и на трите касационни основания по чл.348 НПК, са формулирали своите искания и съобразно с тях: не само за ново разглеждане на делото, каквото се изисква поначало при нарушенията на процесуалния закон относно доказването, но и за оправдаване на подсъдимите пряко от ВКС (Б., Ст.Д.) или поне за смекчаване на наказанията им (Ст. и Ив.Д.). Жалбите са поддържани присъствено само от защитниците на тримата подсъдими, а според прокурора подлежат на отхвърляне като неоснователни. ВКС намери жалбите за основателни само относно справедливостта на наложените наказания. І. СГС е пропуснал изобщо да се произнесе по протеста на прокурора пред него, но последицата от този пропуск е освен непоправима при липсата на оспорване на касационната инстанция, все пак съответна на справедливостта, която се дължи по делото – ВКС смята в тази насока за правилна присъдата на СРС, респ. че наложеното с нея на подсъдимия Ш. наказание 6 месеца лишаване от свобода не е трябвало да се увеличава. Тъкмо потвърденото от СГС (макар и след пропуск в нарушение на НПК) санкциониране на Ш., сочи явната несправедливост при санкционирането на останалите съучастници (съпоставката между наказанията на съучастниците като средство за установяване на явна несправедливост при тяхното санкциониране, е възможен резултат от тълкуването в П. 1/1981-Пл., т.8 – вж. позоваването на това тълкуване за сходна хипотеза в р.195/7.ІІІ.2014 год. по нд 461/2013 на І н.о., както и посочените в последното други актове на ВКС). За ВКС няма никакво обяснение защо, след като е потвърдил подразбиращо се съображенията за приложение спрямо този подсъдим на чл.55 НК (главно заради отстранената на практика щета от кражбата още при досъдебното производство), въззивният съд не ги е отнесъл и към останалите подсъдими. Сравнението специално със Ст.Д. сочи колко сериозно е била несправедливо отежнена отговорността му – той също като Ш. е бил осъждан, но за разлика от него-един път, при това Ш. с ефективно (реално) изтърпяно предишно лишаване от свобода, за разлика от предишното условно наказание на Д.. Условните наказания на Ив.Д. и П.Б. също не издържат на сравнението, макар и по отношение само на размера на лишаване от свобода, за който пък няма никакво обяснение защо не е еднакъв за четиримата – 6 месеца лишаване от свобода са съответни на общо взето изразеното им участие в кражбата. ІІ. Отбелязаният вече пропуск на СГС не е единственият – и прокурорът в касационната инстанция е забелязал неправилното отпадане от правната квалификация на обвинението за Ст.Д. на т.7 от чл.195, ал.1 НК. За ВКС обаче най-важно е, че при въззивното разглеждане на делото съдът убедително е преодолял неправилното оправдаване на подсъдимите в първата инстанция. Тази убедителност именно позволява да се види ясно и цялата несъстоятелност на защитните тези, с която те продължават да бъдат поддържани и сега – като например за „изненадата” у някои от участниците, че участват в кражба, или за „нелогичността” в показанията на Пл.С., основният свидетел в подкрепа на обвинението. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл.354, ал.2, т.1 НПК, ВКС-І н.о. Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ новата въззивна присъда № 16 от 23.І.2014 год. по внохд 2025/2013 на Софийския градски съд само относно наложените с нея наказания, като намалява само техните размери за всички подсъдими, на по 6(шест) месеца лишаване от свобода. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ