5 Р Е Ш Е Н И Е № 16 София 02.02.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 374/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Б. от[населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 106 от 26.01.2010 г. по в.гр.д.№ 3288/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на решението на Районен съд – Пловдив по гр.д. № 4449/2009 г., Б. Б. е осъден да заплати на ЗАД[фирма],[населено място] заплатени от застрахователя обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност” в следните размери: 1 976.47 лв., обезщетение за забава – 207.62 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 10.04.2009 г.; 4 926.90 лв. , обезщетение за забавено плащане в размер на 397.71 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2009 г. и 2 714.66 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на 185.51 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2009 г. и разноски по делото в размер на 2 440 лв. С определение № 655 от 21.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.274, ал.1, т.1, предл. трето от КЗ, а именно кога трябва да се счита, че застрахованото лице виновно се е отклонило от проверка за алкохол. Касаторът инвокира основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и постановяване на ново решение за отхвърляне на регресните искови претенции. Счита, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ, предвид липсата на твърдения от страна на ищеца за употреба на алкохол от виновния за произшествията водач на МПС и за осуетена проверка за това. Поддържа твърдения за недоказаност на законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му, а от друга страна за неправилно приложение от страна на въззивния съд на Наредба № 30/2001 г., чието основно приложно поле в наказателното и административното производство. Ответникът по касация – ЗАД[фирма], чрез пълномощника си, е заявил становище за неоснователност на жалбата и по съображения в писмен отговор моли да се остави без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявените обективно съединени регресни искове срещу застрахования, решаващият съдебен състав е приел за доказана хипотезата на чл.274, ал.1, т.1, предл. трето от Кодекса за застраховането. Този извод е основан на приетото за установено напускане на двете причинени от ответника/сега касатор/ пътно-транспортни произшествия и отклоняването по този начин от проверката за алкохол. Отчетени са доказаните в процеса обстоятелства, свързани със значително по-късното издирване на ответника/ след около 4 – 5 часа след пътно-транспортните произшествия/ от полицейските органи, след което е направена и проба за алкохол. Позовавайки се съответните разпоредби от Наредба № 20/2006 г. за реда за установяване на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, въззивният съд е счел за ирелевантен показаният отрицателен резултат от взетата с техническо средство проба на водача, предвид изтичането на повече от два часа след произшествията. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. Правните изводи на Окръжен съд – Пловдив за основателност на регресните искове поради отклоняване от страна на ответника/сега касатор/ от проверка за алкохол и ирелевантност на отрицателната проба, извършена след повече от два часа след ПТП, не могат да бъдат споделени. Решаващият състав, макар правилно да е определил правната квалификация на предявените регресни искове – чл.274, ал.1, т.1, предл.3 от Кодекса за застраховането, не е отчел в пълнота предпоставките за ангажиране отговорността на застрахования на посоченото основание и е направил необоснован извод за доказаност на тези предпоставки. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че застрахователното дружество основава правото си на регрес на обстоятелството, че застрахования виновно се е отклонил от проверка за алкохол, напускайки мястото на предизвиканите от него пътно-транспортни произшествия на 21.06.2008 г. С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, застрахователното дружество е следвало да докаже при условията на пълно главно доказване виновното отклоняване от проверка за алкохол от страна на виновния за произшествията водач – ответник по исковете/сега касатор/. За установяване на твърдяните обстоятелства дружеството ищец се е позовало на съставените на 21.06.2008 г. протоколи за пътно-транспортни произшествия, в които е отразено, че водачът Б. е напуснал ПТП и не е изпробван за алкохол. Така отразените в протоколите обстоятелства се потвърждават и от показанията на двамата автосъставители, разпитани като свидетели в първоинстанционното производство. Преценката на тези доказателствени средства не води обаче до извод за доказано виновно отклоняване от страна на застрахования от проверка за алкохол. В тази връзка следва да се има предвид и липсата на твърдения от страна на ответника по касация/ищцовото дружество/ за управление на МПС от страна на Б. след употреба на алкохол. Въззивният съд не е изложил изрични мотиви доколко самият факт на напускане на ПТП може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол. По този въпрос, който всъщност е съществената част от поставения значим за делото материалноправен въпрос, свързан с приложение на чл.274, ал.1, т.1, предл.3 КЗ, към настоящия момент вече е налице произнасяне от страна на ВКС[населено място] № 183 от 22.11.2010 г. по т.д.№ 30/2010 г. на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК. С това решение, имащо характер на задължителна съдебна практика, съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че само факта на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл.274, ал.1, т.1, предл. последно КЗ за регресна отговорност на застрахования. Предвид даденото разрешение, което се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав и с оглед липсата на категорични данни, от които да се направи извод за доказаност на предпоставките за ангажиране регресната отговорност на застрахования на посоченото основание, исковите претенции неправилно са били уважени от въззивната инстанция. Като ирелевантни за спора следва да се преценят доводите на застрахователя за извършени от служители на Р. – Ч. действия по издирване на Б. след произшествията, тъй като тези действия не съставляват пряко доказателствено средство за наличие на вина у застрахования при отклонение от проверка за алкохол, още повече, че макар и по-късно, такава проверка е била извършена. Неотносими към предявения иск по чл.274, ал.1, т.1, предл. трето КЗ са и допълнително въведените в процеса доводи за управление на лекия автомобил от страна на ответника, след като срокът на предходно наказание – отнемане на свидетелството за правоуправление, не е бил изтекъл. Като неоснователно следва да се прецени позоваването от страна на въззивната инстанция на Наредба № 30/ 27.06.2001 г. /неправилно цитирана като Наредба № 20/06 /, тъй като с нея се определя само реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Предвид изложеното, въззивното решение като неправилно, подлежи на отмяна, на основание чл.293, ал.1 ГПК. Съобразно правомощията на касационната инстанция и тъй като в случая не се налага извършването на нови процесуални действия, следва да се постанови решение по същество за отхвърляне на предявените от застрахователя регресни искове по чл.274, ал.1, т.1, предл. трето КЗ, както и на акцесорните искове по чл.86, ал.1 ЗЗД.. Независимо от изхода на делото, на касатора не следва да се присъждат разноски за първоинстанционното и въззивно производство, тъй като такова искане не е надлежно направено.В касационното производство за действително направени разноски по водене на делото следва да се приемат само внесените държавни такси по допускане на обжалването и за разглеждане на жалбата по същество – общо в размер на 223 лева. Липсват данни за внасяне на уговореното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие и затова посочената в този договор сума от 100 лв. не може да присъди в полза на касатора. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 106 от 26.01.2010 г. по в.гр.д.№ 3288/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], АД,[населено място] срещу Б. Д. Б. искове с правно основание чл.274, ал.1, т.1, предл.3 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на заплатени от застрахователя обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност” в следните размери: 1 976.47 лв., обезщетение за забава – 207.62 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 10.04.2009 г.; 4 926.90 лв. , обезщетение за забавено плащане в размер на 397.71 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2009 г. и 2 714.66 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на 185.51 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2009 г. ОСЪЖДА [фирма], АД да заплати на Б. Д. Б. сумата 223/двеста двадесет и три/ лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: