Р Е Ш Е Н И Е № 425 Гр. София, 22 декември 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря К. ПАВЛОВА и след становище на прокурора от ВКП А.ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1379/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия С. Д. З., чрез упълномощеният му защитник адв. Г., срещу решение № 240 на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав, постановено на 13.07.2015 г. по внохд № 355/2015 г. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Оспорва се преценката относно доказателствената годност и тежест на доказателствените източници и в тази връзка законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на съда по релевантните за обвинението факти. В жалбата се акцентира върху противоречието в показанията на пострадалата свидетелка Я. относно авторството на подсъдимия, като извършеното от същата разпознаване се определя като опорочено, поради извършването му в разрез с изискванията на процесуалния закон. Липсата на извършен разпит като свидетели на участвалите при провеждането на следственото действие поемни лица е изложено като довод в подкрепа на релевираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Атакуваното въззивно решение се твърди, че е изготвено в нарушение на изискванията за установяване на обективната истина, като е нарушен и чл.6 от ЕКЗОПЧС относно провеждането на справедлив съдебен процес, поради невъзможността подсъдимият да участва лично в разпита на поемните лица и да упражни в тази връзка правото си на защита. С оглед наличието на наведените касационни основания, в жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В срока по чл.351, ал.3 от НПК в съдебно заседание пред ВКС защитата представя писмено допълнение към жалбата на подсъдимия, саморъчно изготвено от подсъдимия З.. В същото се сочи, че подсъдимият страда от зависимост към алкохол и медикаменти, като психичното му здраве е увредено и не е излекувано в резултат на проведено краткосрочно лечение в клиника в „С.“. Моли съда да му бъде обезпечена възможност за продължаване на лечението. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия З., адв. Г. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения относно наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК . Акцентира върху доводите в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, неправилна оценка на доказателствата, като твърди, че са кредитирани само обвинителните доказателства, включително и негодният протокол за разпознаване, а събраните в полза на подсъдимия са били игнорирани. Липсата на извършена проверка за участието на поемните лица в следственото действие се оценява като съществен порок, в контекста и на приложената по делото справка относно ниският образователен ценз на едното от вписаните в протокола поемни лица. Подсъдимият З. не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия З. за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Счита, че въззивният съд е извършил цялостна проверка на постановената присъда, включително и като е провел въззивно съдебно следствие, в резултат на което е достигнал до обоснованият извод, че същата следва да се потвърди, поради достатъчната и обезпеченост и с верни доказателства. В тази връзка намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че не са налице релевираните касационни основания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 70, постановена на 04.03.2015 г. по н.о.х.д. № 30/2015 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 6 състав, подсъдимият С. Д. З. е признат за виновен относно това, че на 04.03.2014 г. , около 20.00 часа в [населено място], в таксиметров автомобил „К. М.“ с рег. [рег.номер на МПС] , отнел чужди движими вещи, сумата от 25.00 лв., от владението на Ц. В. Я., като употребил за това заплашване и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от закрит тип, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС. При изтърпяване на наложеното наказание, на осн. чл.59, ал.1, т.1 и 2 от НПК, е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия, за времето от 04.03.2014 г. до 21.09.2014 г. и периода на изтърпяване на мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 22.09.2014 г. до 11.12.2014 г. С присъдата съдът е възложил в тежест на подсъдимия и разноските по делото, на осн. чл.189, ал.3 от НПК. С решение № 240 от 13.07.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, 7 въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 355/2015 г., присъдата на СГС № 70 от 04.03.2015 г. по н.о.х.д. № 30/2015 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 6 състав е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия З. е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. Наведените в цялост касационни основания налагат първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, с оглед законово установените последици при констатиране на неговата основателност, отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Релевираните в подкрепа на това оплакване доводи касаят доказателствената обезпеченост на авторството на подсъдимия и приетата в тази връзка оценка на доказателствата, за които съдилищата са намерили, че го подкрепят. Въззивният съд, в рамките на правомощията си по чл.314 от НПК е извършил цялостна проверка на атакуваната присъда, въз основа на установените от първата инстанция доказателства, включително и посредством приобщените в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, като при формирането на вътрешното си убеждение по подлежащите на доказване факти не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.14 от НПК, а е достигнал до същото чрез обективно пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Изводът на въззивния съд относно доказателствената обезпеченост на обвинението е възприет въз основа на обективен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, показания на пострадалата свидетелка Я., протокол за разпознаване на подсъдимия, показания на свидетелката Ч., както и от данните относно задържането на подсъдимия З., които преценени в тяхната съвкупност обосновано са отчетени в подкрепа на авторството на подсъдимия. Възражението на защитата на подсъдимия относно противоречия в показанията на пострадалата свидетелка е лишено от обективна опора. Показанията на свидетелката Я. са напълно безпротиворечиви в хода на цялостното наказателно производство. Свидетелката е депозирала еднопосочни показания, както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание . Липсата на противоречия се констатира и от разпита и пред първия съд, като показанията на свидетелката от досъдебното производство са прочетени в частта относно датата на деянието и детайлното описание на нападателя, поради липса на спомен, с оглед изтеклия период от време от процесната дата до провеждането на разпита, като противоречия с депозираните на досъдебното производство не са били отчетени. Въззивният съд правилно е оценил показанията на пострадалата свидетелка като обективно доказателство, като изводът е направен въз основа на пълен анализ на същите, при което е отчетена както вътрешната им устойчивост, така и липсата на противоречия с останалите доказателства по делото. Свидетелката Я. е преценена и като достоверен източник на доказателства, предвид липсата на данни по делото относно това показанията и да са били повлияни от инцидента и същите да са тенденциозни или насочени във вреда на подсъдимия. Свидетелката не е конституирана и като страна в процеса, за да се презумира известна заинтересованост от изхода на делото. Обективността на показанията на Я. е изведена и от последователно поддържаното от нея описание на лицето, което е извършило процесния грабеж, както относно външните му белези, така и съобразно извършените от него действия на престъпно посегателство. Даденото от същата свидетелка описание на нападналото я лице съдържа данни както за конкретните му физически белези, така и относно неговото облекло. Същото е еднозначно описано в първоначалния и разпит по делото като свидетел и в последващия разпит по реда на чл.170 от НПК преди извършеното разпознаване. Възражението на защитата относно частично несъответствие на облеклото на подсъдимия, описано от свидетелката по време на инцидента и установеното при разпознаването, съобразно данните от фотоалбума / свидетелката е посочила, че подсъдимият е бил с черен панталон, а при разпознаването същият е обут със светли дънки / не касае обективността на разпознаването, тъй като пострадалата не е посочила това обстоятелство измежду белезите, по които е разпознала подсъдимия. Следва да се има предвид, че сигналът на тел.112 е подаден от свидетелката в 19.55 часа на процесната дата, а подсъдимият е задържан в 21.30 часа, видно от протокола за личен обиск, извършен при задържането му, което не изключва възможността същият да е сменил облеклото, с което е бил по време на грабежа. В противовес на поддържаното от защитата, че Я. не е конкретизирала визуалните белези на подсъдимия, по които го е разпознала, прегледът на показанията и показва, че съдържат точно описание на извършителя, като същият е бил индивидуализиран с цвят на кожата, ръст, възраст , форма на лицето / обло / , като татуировките са само един от белезите, които пострадалата е посочила, че е възприела. Впоследствие, при извършеното разпознаване на лицето, пострадалата изрично е потвърдила белезите, които са и послужили за идентификация на извършителя. С оглед изложеното не се констатира от страна на въззивния съд да е допуснато нарушение при оценката на показанията на свидетелката Я. като доказателство по делото, поради което с възприемането на същата като обективен източник на доказателства, съдът не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.14 от НПК относно формирането на вътрешното си убеждение по фактите, които е извел и въз основа на нейните показания. При извършената инстанционна проверка не се установи разпознаването на подсъдимия от свидетелката Я. да е опорочено, поради провеждането му в нарушение на изискванията на процесуалния закон. Следственото действие е проведено при стриктно спазване на разпоредбите на чл.170 и 171 от НПК, като подсъдимият е бил представен на разпознаващата свидетелката, съпоставен с три лица със сходна външност, което е обективирано и в приложения по делото фотоалбум, като неразделна част от изготвения протокол. Спазено е изискването съпоставените лица да имат сходни външни белези, като включително същите са били и със сходно облекло, кореспондиращо на заявеното от свидетелката относно връхната дреха, с която е бил облечен нейният нападател. Протоколът от разпознаването е съставен съобразно изискването на закона, като в същия е отразено, че действието е проведено в присъствието на поемни лица, индивидуализирани в пълна степен с вписване в протокола на личните им данни, като включително е подписан без възражения от всички участници в разпознаването, в това число и от подсъдимия и поемните лица. Разпознаването е извършено и при стриктно спазване на разпоредбата на чл.171, ал.7 от НПК, с оглед детайлно отразеното от разпознаващото лице обяснение относно белезите, по които е разпознат извършителя. Липсата на разпит като свидетели в хода на съдебното производство по делото на поемните лица, които са вписани в протокола като участници в следственото действие, не опорочава валидността на събраните посредством проведеното разпознаване доказателства относно личността на извършителя. Въззивният съд е положил усилия да издири поемните лица, след като е допуснал техният разпит като свидетели в хода на въззивното съдебно следствие, но поради обективна невъзможност за редовното им призоваване, разпитът не е могъл да бъде осъществен. Видно от материалите по делото лицата са напуснали посочените по делото адреси и поради липса на данни относно актуалното им местоживеене не са могли да бъдат намерени за участие в производството. Възражението на защитата, основано на този факт, в насока нарушаване правата на подсъдимия в процеса е неоснователно. Поемните лица участват при провеждането на определено следствено действие във фазата на досъдебното производство, като присъствието им е закрепено от закона като гаранция за обективното отразяване на установените при същото обстоятелства в протокола от следственото действие. За тях не съществува задължение да уведомяват следствените органи при промяна на техният адрес / включително и да посочат настоящ адрес, на който пребивават/, както и липсва нормативно изискване за определен образователен ценз, който следва да притежават, за да е валидно извършено действието, на което присъстват. Процесуалната възможност по чл.118, ал.1, т.3 от НПК тези лица да бъдат разпитани като свидетели не придава на извършваното от тях наблюдение на действията на разследващите органи, по-голяма тежест или стойност, в сравнение с тези на останалите участници в конкретното следствено действие при преценката за неговата валидност. Възражението за нарушено право на защита, поради липсата на възможност подсъдимият да участва в техният разпит не кореспондира с изискванията за лично участие на дееца в процеса по събиране на доказателства, каквото по естеството си представлява депозираното възражение. В конкретният случай същото е неоснователно, с оглед личното участие на подсъдимия в разпознаването, тъй като е проведено разпознаване на живи лица, а не е използван снимков материал, и на дееца е обезпечена възможност да присъства при оформянето на протокола и в случай на възражения относно неговото провеждане, да ги депозира върху същия. Подсъдимият и поемните лица не са депозирали възражения по разпознаването, поради което да се презумира допуснато нарушение, което се отнася до поемните лица, само защото не са могли да бъдат намерени, за да се разпитат, без конкретно да е посочено в какво се състои същото, е недопустимо. Касационната проверка е допустима само в частта относно законосъобразното формиране на вътрешното убеждение на контролираната инстанция, като на контрол подлежат оценката и проверката на доказателствата, въз основа на които същото е било формирано. При правилна оценъчна дейност от въззивната инстанция е недопустимо да се преразглеждат приетите за установени фактически положения и да се оспорва тяхната правилност. В настоящият случай въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение относно авторството на подсъдимия въз основа на обективно всестранно и пълно изследване на цялостната доказателствена съвкупност, като е подложил на анализ и преценка както доказателствата, които обслужват обвинението, така и тези, които са в полза на подсъдимия. В контекста на горната оценка показанията на свидетеля Т., обосновано са отхвърлени като необективен източник на доказателства, поради техния изолиран характер и противоречието им с установеното от останалите доказателствени източници, в това число и с показанията на свидетелката Ч., близка на подсъдимия, които са в обратна насока. При липсата на допуснати нарушения в дейността на въззивния съд при проверката и оценката на доказателствата, не се констатира в рамките на приетите фактически положения да е допуснато нарушение на материалния закон, поради което не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Правилно действията на подсъдимия по отнемане на паричната сума от 25 лв. от владението на пострадалата свидетелка, посредством упражнена заплаха, при данните относно неговата съдимост, обуславящи квалификацията опасен рецидив в двете законови хипотези на чл.29 б.“а“ и „б“ от НК, са субсумирани във фактическия състав на престъплението по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29 б.“а“ и „б“ от НК. Изводите на контролираната инстанция относно обективната и субективна съставомерност на извършеното деяние и приетата правна квалификация са изградени при спазване на законовите изисквания на чл.13, чл.14 от НПК и чл.107 от НПК, като наказателната отговорност на подсъдимия законосъобразно е ангажирана при наличието на доказано обвинение, в съответствие с предписанията на разпоредбата на чл.303 от НПК . Релевираното в касационната жалба оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание не е подкрепено с конкретни доводи. В писменото допълнение към същата подсъдимият се позовава на необходимостта от провеждане на лечение относно формирани зависимости, което моли да му бъде обезпечено от касационната инстанция. Наказателната отговорност на подсъдимия З. е реализирана при условията на привилегированата разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наказанието е определено с една година под специалния законов минимум, в рамките на четири години лишаване от свобода. Приложението на чл.55 от НК е обусловено със здравословното състояние на подсъдимия, което е преценено като изключително по своя характер обстоятелство и съвкупно с ниската стойност на предмета на престъплението и цялостната характеристика на деянието, която го определя като такова с не особено завишена степен на обществена опасност е наложило определяне на наказанието под законовия минимум. Не се констатира наложеното наказание да е несъответно на тежестта на извършеното деяние и степента на обществена опасност на подсъдимия като деец, поради което същото не се явява и явно несправедливо. Отчетените от въззивния съд отегчаващи обстоятелства, засягането на пострадалата както психически чрез заплаха, така и посредством посегателство спрямо половата и неприкосновеност, данните за съдимостта на дееца извън рамките на квалификацията не дават основание за допълнително снизхождение и за определяне на по-нисък размер на наказание. Здравословните проблеми на подсъдимия са компенсирани в достатъчна степен посредством приложението на чл.55 от НК при определянето на съответното наказание, поради което не са налице предпоставки за допълнителното му редуциране по размер / наведените от подсъдимия доводи касаят изпълнението на наказанието, като успешно могат да бъдат преодолени посредством приложението на чл.40 ал.4 от НК/. С оглед изложеното, въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240 на Софийски апелативен съд, НО, 7 състав, постановено на 13.07.2015 г. по внохд № 355/2015 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.