5 Р Е Ш Е Н И Е № 100 С., 04.08.2016 година Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 707/15 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Л. М. Инвест” О.,гр. К. е подал касационна жалба против решение №311 от 17.11.2014г. по т.д.488/14г. на Варненски апелативен съд. Касаторът е поддържал оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи – основания по чл. 281, т.3 ГПК. В тази връзка е развит довод за неправилно третиране на решението на ДКЕВР за определяне на временни пределни цени за достъп до електропреносната мрежа и неговата отмяна, като страната подробно е изложила доводи за обоснованост на искането за връщане на процесните суми на отпадналото основание. Ответникът по касация- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. Н. Г. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. С определение №136 от 11.02.2016г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е отменил решение №473 от 14.05.2014г. по т.д. 1803/13г. на В. за уважаване на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1 пр. 3-то ГПК, за заплащане на сумата общо в размер на 100 822.23лв., като получена на отпаднало основание и по същество е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, въззивният съд е мотивирал подробно извод, за това че задължението за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа е елемент от съдържанието на договора, който производителите на ел. енергия са длъжни да сключат с оператора – съгл. чл.84,ал.2 ЗЕ и чл.104 ЗЕ, като само размерът на тази цена подлежи на регулация от административния орган- ДКЕВР. Съдът е направил извод, че в случая, макар и да не е сключен писмен договор за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на оператора, доказателствата сочели наличие на фактически осъществявана дейност, включена в предмета на такъв вид договори, а заплащаните цени за достъп от производителя съставлявали доказателство за възникнало договорно правоотношение по смисъла на чл.11,т.3 вр. чл.14 ПТЕЕ/отм./ Функцията на ДКЕВР при издаване на решение за определяне временни цени за достъп била само регулаторна т.е. само относно определяне на пределна цена за тази услуга. Направен е решаващ извод, че решението на ДКЕВР не е основание за заплащане на процесните суми, а оттам и неговата отмяна от ВАС не заличава с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението, поради което иска по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД е неоснователен. С оглед допускане на решението до касационно обжалване е поставен въпроса – за действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетентност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа. Настоящия състав на ВКС на основание чл.291, ал.1 ГПК приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но към настоящия момент, практиката по идентични въпроси на разглеждания правен въпрос е уеднаквена с постановяване на решения по реда на чл.290 ГПК - решение № 212 от 23.12.2015г. по т.д.2956/14г. на ВКС, І т.о., решение №157 от 11.01.2016г. по т.д. 3018/14г. на ВКС, ІІ т.о., решение №155 от 11.01.2016г. по т.д. 2611/14г. на ВКС, ІІ т.о., решение №28 от 28.04.2016г. по т.д. 353/15г. на ВКС, ІІ т.о., с които е обобщено, че влязлото в сила решение за отмяна на индивидуален административен акт, какъвто е характера на решение Ц -33/14.09.2012г. на ДКЕВР съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ има обратно действие. Така с решение № 212/15г., съставът на ВКС, І т.о. е мотивирал, че нормата на чл.195, ал.1 АПК, предвиждаща действие занапред само на съдебно решение,с което се отменя подзаконов нормативен акт, урежда изключение от базисното общо правило, че отмяната на незаконосъобразните административни актове действа от момента на тяхното издаване, след като само съответстващите на изискванията на чл.146 АПК за материална и процесуална законосъобразност индивидуални административни актове са обективно годни да породят целените от административният орган- техен издател, правни последици. С решение №28/16г., състав на ВКС, ІІ т.о. е мотивирал, че с постановяване на неподлежащото на обжалване решение на петчленен състав на ВАС, с което е потвърдено решението за отмяна на решение Ц -33/14.09.2012г. на ДКЕВР е приключило оспорването по съдебен ред на законосъобразността на издадения от ДКЕВР индивидуален административен акт за определяне временни цени за достъп до електроразпределителните и електропреносните мрежи на съответните оператори. Отмяната на този акт е осъществена поради това, че той не отговаря на предвидените в чл.146 АПК изисквания,поради което и не може да произведе правни последици. Направен е извод, че наличие само на едно от изброените нарушения по чл.146 АПК е основание за отмяна на акта и констатираната от ВАС незаконосъобразност на решението на ДКЕВР води с обратна сила и до отпадане на разпоредените с него последици. Посочено е още, че това разбиране относно конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт, състоящо се в отпадане на правните последици от същия с обратна сила се поддържа и в трайната практика на ВАС.Чл.302 ГПК указва задължителна сила на решението на Върховният административен съд и следва да бъде зачетено от гражданския съд, разглеждащ последиците от отмяната на незаконосъобразният съдебен акт. По основателността на касационната жалба : Не е било спорно между страните, че ищецът е дружество производител на електрическа енергия от възобновяем източник, чрез експлоатацията на 1 брой вятърен генератор с мощност 2 МW, който е въведен в редовна експлоатация на 20.06.2008г., с разрешение за ползване на ДВНСК. Не е било спорно и това, че с договор за присъединяване, вятърния генератор е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника. С решение №Ц-33 от 14.09.20102г. на ДКЕВР са били определени, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електропроизводителната мрежа за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електроенергия. В случая съобразно, това решение за ищеца са били определени временни цени за достъп, които същият е заплащал, видно от приложените фактури, ежемесечно в периода м.10.2012г. - м. 07.2013 г. Не е било спорно още,че между страните не е сключен договор по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЕ, в срока по пар. 197, ал.1 ПЗР ЗИД ЗЕ, при одобрени общи условия, съобразно задължението на КЕВР по чл.30, ал.1 ЗЕВИ. Плащането по процесните фактури е осъществено от ищеца на основание решение № Ц-33 от 14.09.2012г на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп. Този индивидуален административен акт е издаден на основание пар. 197, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ, с оглед установените в чл. 32, ал.4 вр. чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ правомощия на регулаторния орган да определи временни цени за достъп до електроразпределителните и електропреносните мрежи. В цитираната разпоредба - пар.197,ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ е указано изрично, че регулаторния орган следва да определи временните цени за достъп до сключване на договор в случай, че производителите на електрическа енергия не са сключили договори за достъп с оператора на електроразпределителната мрежа съобразно чл.84, ал.2 ЗЕ в рамките на предвидения с пар.197, ал.1 срок. След като с отмененото решение на ДКЕВР са определени именно условията за достъп до електроразпределителната мрежа, то с отмяната му от ВАС, както вече бе обосновано с обратна сила е отпаднало основанието, на което ответникът е получил процесната сума . С оглед изложеното, се налага извод,че решението на въззивният съд като неправилно, подлежи на отмяна. С представените в първоинстанционното производство фактури ищцовото дружество е доказало факта на плащане на цена за достъп в процесния период, като този факт не е бил спорен в хода на производството. Следователно, претендираната сума, формирана като сбор от плащанията по представените фактури, подлежи на връщане. Или след отмяна на въззивното решение, предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.3-то ЗЗД, като основателен следва да бъде уважен. Основателна е и претенцията за обезщетение за забава, която следва да се преценява с оглед отправените покани- по отношение на фактурите, издадени за периода 11.10.2012г. – 05.06.2013г., мораторна лихва се дължи от поканата/ респ. от изтичане на дадения с нея срок/ -06.07.2013г. до предявяване на иска- 01.10.2013г. Тъй като по отношение на последната фактура, обективираща плащане за м.06.2013г. е отправена отделна покана – получена на 23.08.2013г. чийто срок е изтекъл на 31.08.2013г., то периода от тази дата до 01.102013г. следва да бъде присъдена и мораторната лихва, върху сумата от тази фактура. Или ответникът следва да заплати на основание чл.55, ал.1 пр.3-то сумата 102822.23лв. – съставляващи стойността на заплатена по решение № Ц-33 от 14.09.2012г на ДКЕВР на ДКЕВР, временна цена за достъп до елетроразпределителната мрежа, ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска – 01.10.2013г. до окончателното изплащане, както и сумата 2382лв. мораторна лихва за периода 06.07.2013г.-01.10.2013г и периода 31.08.2013г. -01.10.2013г. като иска за мораторна лихва в останалата част до пълният предявен размер от 2358.56лв. следва да се отхвърли. По тези съображения, решението за отхвърляне на предявените искове искове по чл.55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД следва да се отмени и на основание чл.193, ал.1 ГПК вместо него постановено друго, с което тези искове следва да бъдат уважени в размерите обосновани по-горе. На основание чл.78,ал.1 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички съдебни инстанции, така както ги е поискал, съобразно списъка по чл.80 ГПК и доказал в хода на производството в общ размер на 25192.83лв.. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №311 от 17.11.2014г. по т.д.488/14г. на Варненски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 100 822 .23лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД - заплатена цена за достъп до елетроразпределителната и електропреносната мрежи по издадени фактури за периода 11.10.2012г. – 05.07.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 01.10.2013г., до окончателното изплащане, както и сумата 2382.03лв. – мораторна лихва за периода: 06.07.2013г.-01.10.2013г и за периода: 31.08.2013г. -01.10.2013г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва в останалата част до пълният му предявен размер от 2358.56лв. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред всички съдебни инстанции разноски в размер на 25192.83лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: