8 Р Е Ш Е Н И Е №253 Гр. София, 21 декември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП Б.ДЖАМБАЗОВ разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 927/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Русе против нова въззивна присъда № 33 на Окръжен съд - Русе, Наказателно отделение, постановена на 23.06.2016 г. по в.н.о.х.д. № 321/2016 г. В протеста се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. В писмено допълнение към касационния протест се твърди, че въззивният съд е изградил неправилни правни изводи относно липсата на съставомерен признак на деянието, част от субективната му страна, като е приел, че увреждането, причинено на пострадалия Б. не е по хулигански подбуди, а е резултат на защитното поведение на подсъдимия и няма връзка с предходната му хулиганска проява по ритане на ограждението на площадката за кучета и обидните реплики спрямо Б.. Посочва се, че анализът на фактите по делото определя причиненото на Б. увреждане като продължение на хулиганските действия на подсъдимия, които са ескалирали в насилие спрямо пострадалия и мотивите за извършването им също се оценяват като” хулигански”. Допуснатото нарушение на материалния закон / отказ да се квалифицира извършеното като престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК / се намира, че налага отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в допълнението към него съображения и с направеното искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият М. не се явява в съдебно заседание пред ВКС и не се представлява от защитник. Частният обвинител М. Б. не се явява пред ВКС, не се явява и упълномощения му повереник, адв. Р.. По делото е представено писмено възражение от упълномощени защитници на подсъдимия М., адв. П. и адв.К., срещу касационния протест на прокурора, в което се възразява срещу искането за отмяна на оправдателната присъда и изложените в подкрепа на същото доводи за неправилна правна оценка на наличните доказателства. Действията на подсъдимия по противодействие на пострадалия се определят като защитни, а полученото увреждане – като резултат от съприкосновение с терена при падането му на земята. Оспорва се причиняването на телесната повреда да е било по хулигански подбуди, като се определя като ответно на вербално агресивната реакция на пострадалия и нападателното му поведение. Твърди се, че обвинението неправилно е разделило деянието на две части и го е квалифицирало като две отделни престъпления, което се счита за правно необосновано при данните по делото за краткия интервал от време между тях. По изложените в писменото възражение съображения защитниците на подсъдимия молят да се остави в сила присъдата на въззивния съд. Настоящото касационно производство се движи по протеста на прокурора срещу постановената нова въззивна присъда, която е втора по ред след връщането на делото за ново разглеждане от първия въззивен съд, който е отменил първата осъдителна присъда на районния съд. При първото разглеждане на делото, с присъда на Районен съд – Русе, № 123 от 03.09.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 1209/2015 г. , подсъдимият Е. М. К. е признат за виновен относно това, че на 31.08.2014 г., в [населено място] в съучастие като извършител с К. М. К. и И. И. И. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – ритал оградна мрежа, псувал, предизвикал побой и нанасял удари на М. И. Б., поради което и на осн. чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “ глоба” в размер на 3000 лв. Със същата присъда подсъдимият Е. М. К. е признат за невиновен относно това по същото време и място да е причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на М. И. Б., изразяваща се в във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК. С присъдата на Районен съд-Русе подсъдимите К. М. К. и И. И. И. са признати за виновни относно това в съучастие като извършители с Е. М. К. да са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нападнали и нанасяли удари на М. И. Б., престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за извършването на което подсъдимият К. К. , на осн. чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “ глоба” в размер на 3000 лв., а подсъдимият И. И. е признат за виновен и му е наложено наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца при периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Подсъдимите са осъдени да заплатят и разноските по делото. По протест на прокурор при Районна прокуратура – Русе и жалба на подсъдимия И. присъдата на районния съд е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първия съд. При новото разглеждане на делото е постановена присъда № 37 от 15.03.2016 г., на Районен съд-Русе, 10 наказателен състав, по н.о.х.д. № 2380/2015 г., с която подсъдимият Е. М. К. е признат за виновен относно това, че на 31.08.2014 г. в [населено място], по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на М. И. Б., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на осн. чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. Със същата присъда подсъдимият Е. К. е признат за виновен относно това, че по същото време и място в съучастие като съизвършител с К. М. К. и И. И. И. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – псувял, ритал оградната мрежа на площадката за разходка на кучета в [населено място],[жк], предизвикал побой и нанасял удари на М. И. Б., поради което и на осн. чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по Общинско радио [населено място]. На осн. чл.23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Е. К. общо най-тежко наказание измежду определените с присъдата в размер на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил на осн. чл.66, ал.1 от НК с три годишен изпитателн срок и е присъединил към него наказанието обществено порицание. Със същата присъда съдът е признал подсъдимите К. М. К. и И. И. И. за виновни относно това, че в съучастие като съизвършители с Е. М. К. са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и показващи явно неуважение към обществото – нападнали / подсъдимият М. с твърд предмет / и нанасяли удари на М. И. Б., престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за извършването на което подсъдимият К. К. е освободен от наказателна отговрност, на осн. чл.78а от НК и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лв., подсъдимият И. е признат за виновен и му е наложено наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от десет месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото за 150 часа за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител, както и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по Общинско радио [населено място]. Подсъдимите са осъдени да заплатят и разноските по делото. По жалби на подсъдимите Е. К. и И. И. е образувано въззивното производство пред окръжния съд, приключило с нова въззивна присъда, която е предмет на настоящата касационна проверка. Окръжен съд – Русе е постановил въззивна присъда № 33 от 23.06.2016 г. по в.н.о.х.д. № 321/ 2016 г., с която е отменил присъда № 37 от 15.03.2016 г., на Районен съд-Русе, 10 наказателен състав, по н.о.х.д. № 2380/2015 г. в частта, с която подсъдимият Е. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131,ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и осъден на шест месеца лишаване от свобода и му е било наложено общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, към което е било присъединено наказанието общестено порицание, като е признал подсъдимият Е. К. за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 , вр. чл.130, ал.1 от НК и го е оправдал по същото, на осн. чл.304 от НПК. С присъдата на окръжния съд е изменена присъдата на Районен съд-Русе, № 37 в частта относно обвинението по чл.325, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за подсъдимия Е. К., като същият е оправдан по обвинението за извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и показващи явно неуважение към обществото включващи псуване и ритане на оградната мрежа на площадката за разходка на кучета в [населено място],[жк]. Присъдата на районния съд е изменена и в частта относно размера на административното наказание, наложено на подсъдимия К. К., което е намалено на 1500 лв. и в частта относно наказанието пробация, наложено на подсъдимия И. И., което е намалено по размер от десет на шест месеца и е отменена мярката безвъзмезден труд в полза на обществото, както и наложеното наказание обществено порицание. Пределите на настоящата касационна проверка касаят правилността на въззивната присъда в частта относно подсъдимия Е. К., в оправдателната й част, която е предмет на касационния протест. Протестът е подаден в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледан по същество се явява основателен, но не по съображенията, изложени в него. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда, при която е намерил, че фактическите положения, установени от първия съд са правилни и в съществената им част ги е възприел изцяло. Пределите на касационната проверка ограничават същата до присъдата в частта по обвинението спрямо Е. К. за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130 , ал.2 от НК. В останалата част присъдата не е атакувана и не е предмет на касационен контрол. Съобразно приетата от контролираните съдилища фактология по това обвинение, между подсъдимият и съпругата на пострадалия Б., свидетелката Б., които на процесната дата се намирали до площадка за разхождане на кучета, възникнала словесна разправия по повод лай на кучето на свидетелката, последвана от действия на подсъдимия по ритане на заграждението на площадката и отправяне на обидни реплики спрямо нея. Поведението му станало повод Б. да проведе телефонен разговор със съпруга си и да потърси от него съдействие. Пострадалият Б., който се намирал в близост до площадката, пристигнал на място в рамките на минути и директно се насочил към подсъдимия и неговите приятели, които стояли извън ограждението. С пристигането си Б. отправил въпрос към групата, кое е лицето провокирало конфликта и след като подсъдимият потвърдил, че е той между тях възникнало спречкване, първоначално словесно, а впоследствие се стигнало и до размяна на удари. В хода на инцидента пострадалия бил съборен на земята от подсъдимият Е. К., който започнал да го души, като едновременно с това притискал лицето му към асфалта. Участниците в побоя били разтървани от присъстващи лица. В резултат на притискането на лицето на пострадалия към терена, същият получил повърхностни наранявания, с видими следи от кръв. Със заключение на съдебномедицинска експертиза по писмени данни получените от Б. увреждания са определени като разкъсно-контузна рана в областта на лицето, кръвонасядания, оток и повърхностно нараняване на лицето, кръвонасядания по гърба, дясна мишница и дясно коляно и са характеризирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Доказателствената основа, послужила за възприемане на описаната фактическа обстановка е правилно оценена от контролираната инстанция , като не се констатира процесуален порок в дейността на съда по формиране на вътрешното му убеждение по фактите, релевантни за това обвинение. Въззивният съд е извършил цялостен анализ на гласните доказателства, изходящи от очевидците на инцидента, които е изследвал относно вътрешната им устойчивост и чрез съпоставка едни с други, при което обективно е извел изводите си относно достоверността на доказателствата, които са му послужили за установяване на значимите факти. Правната оценка на въззивния съд на действията на подсъдимия Е. К. по това обвинение се различава от направената от първата инстанция, в частта относно наличието на хулигански подбуди за причиняването на телесната повреда, като едновременно с това е прието за установено, че подсъдимият Е. К. е причинил лека телесна повреда на пострадалия, като увреждането е получено по описания по-горе начин при физическо стълкновение между двамата мъже. Съдът е приел, че телесната повреда на пострадалия е причинена от действията на подсъдимия, по характер я е оценил като увреждане по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, но е оправдал подсъдимия, поради липса на квалифициращ елемент, деянието да е извършено по хулигански подбуди. Становището на въззивния съд по обвинението по чл.131, ал.1, т.12 от НК и правната оценка на действията на подсъдимия са правилни и в съответствие с тълкуването, възприето в ППВС № 2/29.06.1974 г. по н.д. №4/74 г., съгласно което в случаите когато целта на подсъдимия е нанасяне на телесно увреждане, а не демонстриране на явно неуважение към обществото, квалификацията по т.12 е изключена. Крайният извод на съда за оправдаването на подсъдимия поради липса на хулигански подбуди при нанасянето на телесната повреда и становището на съда, че същата е нанесена на пострадалия умишлено от подсъдимия дава основание за преценка на действията му като престъпление по чл.130, ал.1 от НК. При наличните фактически данни оправдаването на подсъдимия е незаконосъобразно. Оправдаването на дееца следва да бъде извършено ако действията му не осъществяват състав на престъпление. Съгласно изричната разпоредба на чл.304 от НПК подсъдимият се признава за невинен когато се установи, че деянието не е извършено от него, не е извършено виновно или когато не съставлява престъпление, като в случая съдът не е приел нито една от трите хипотези. / Р № 199/2016 г. на ВКС, ІІ НО /. Престъплението по чл.130, ал.1 от НК, съгласно изричната разпоредба на чл.161, ал.1 от НК е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. При това положение следва да бъде разгледан въпроса за приложението на чл.287, ал.5 от НПК, в която хипотеза е допустимо при образувано по общия ред производство за престъпление от частен характер, съдът да се произнесе с присъда при наличието на съответните предпоставки за изменение на обвинението – производството да е образувано в срока по чл.81, ал.3 от НПК и частният обвинител или прокурора , на основание чл.48 от НПК да е направил такова искане. По делото липсват изявления от прокурора или от частния обвинител в тази насока, но следва да се отчете спецификата на казуса, при която обстоятелствата от значение за характера на престъплението не са установени в хода на разследването, а са резултат на преценката на съда по правото. За правата на прокурора съдът не следи служебно, тъй като държавното обвинение е информирано за правомощията си, но за частния обвинител, който активно е поддържал обвинението в тази му част, възможността да направи искане за изменение на обвинението по чл.287, ал.5 от НПК не възниква автоматично и за съда съществува задължение да разясни правата му по този текст. Последното се извежда по аргумент от разпоредбата на чл.15, ал.4 от НПК, съгласно която на пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси. Разясняването на правата на частния обвинител е допустимо да се извърши от съда, като се спазва изискването да не се взема становище по съществото на делото. При всички случаи съдът следва да се увери в действителната воля на частния обвинител относно упражняване на правомощията му по чл.287, ал.5 от НПК, тъй като с постановяването на оправдателна присъда по квалифицирания състав на престъплението се преклудира възможността му да търси правата си по частен път, поради нарушаване на принципа „не бис ин идем”, който забранява преследването на дееца два пъти за едно и също деяние, независимо от правната му квалификация. / Р № 594 от 28.01.2009 г. по н. д. № 645/2008 г., Н. К., І Н. О. на ВКС Р № 292 от 04.08.1997 г. по н. д. № 524/1996 г., I Н. О. Р № 61 от 11.02.1982 г. по н. д. № 42/82 г., I Н. О. на ВС Р № 383 ОТ 25.09.2012 г. по н. д. 1074/2012 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС /. Въззивният съд не се е занимал с тази хипотеза в присъдата, като не е изложил съображения защо оправдава подсъдимия изцяло при положение, че съгласно приетите факти и направената правна оценка извършеното от подсъдимия деяние се оценява като причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. С оправдаването на подсъдимия частният обвинител е поставен в неблагоприятното положение да търпи последиците от активността на държавното обвинение, което се е ангажирало със защита на правата му, като е приело, че извършеното от подсъдимия деяние се преследва по общия ред , още повече, че образуването на наказателното производство е било инициирано по жалба на пострадалия, подадена непосредствено след извършване на инцидента. В този случай на образувано и водено по общия ред наказателно производство, пострадалият от престъплението, което се преследва по негова тъжба се поставя в по-неблагоприятно положение от случаите на прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по частен ред, в които се запазва правото му да подаде частна тъжба и да инициира образуване на производство от частен характер / арг. от чл.81, ал.3 НПК /. Последното е недопустимо и води до накърняване на процесуалните права на пострадалия, който в случая е конституиран като частен обвинител. Наказателното производство е образувано в срока по чл.81, ал.3 от НПК – деянието е извършено на 31.08.2014 г., постановлението за образуване на производството е с дата 14.10.2014 г., т.е. спазен е срока по чл.287, ал.5, като условие за допустимост на изменението на обвинението по реда на чл.287, ал.5 от НПК. С оглед изложеното, с оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл.131, ал.1, т.12 , вр. чл.130, ал.1 от НК, без да му е дадена възможност да изрази становището си по прилагане на процедурата по чл.287, ал.5 от НПК процесуалните права на частния обвинител са нарушени, като допуснатото нарушение е съществено по своя характер и налага отмяна на въззивната присъда в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд. За прецизност следва да се посочи, че мотивите на въззивната присъда не са подписани от председателя на съдебния състав и втория член, а само от докладчика по делото, но констатираното нарушение относно правата на частния обвинител, което води до отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, не налага изследване на въпроса дали неподписването е станало по уважителни причини или не и в този смисъл дали нарушението е съществено, тъй като е ирелевантно към крайния изход на настоящото дело. По изложените съображения присъдата на Окръжен съд-Русе следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото следва да се уведоми изрично частния обвинител за правото му по чл.287, ал.5 от НПК да поиска изменение на обвинението по този ред, за да може решаващия съд да упражни собствените си правомощия по този текст и да се произнесе с присъдата за престъпление от частен характер, ако частния обвинител направи такова искане. Относно фазата, на която се извършва това изменение на обвинението следва да се отчете, че първият съд е постановил осъдителна присъда по обвинението за престъпление от общ характер и при това положение за въззивния съд възниква възможността да приложи закон за по-леко престъпление, каквото е престъплението по чл.130, ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия, ако прецени, че са налице основания за това. Водим от изложените съображения и на осн. чл.354, ал.1 т.4, вр. ал.3, т.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ нова въззивна присъда № 33 на Окръжен съд - Русе, Наказателно отделение, постановена на 23.06.2016 г. по в.н.о.х.д. № 321/2016 г. в частта, с която подсъдимият Е. М. К. е признат за невиновен и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.