Р Е Ш Е Н И Е № 302 гр. София, 09 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на единадесети септември, две хиляди и четиринадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1330 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на воденото срещу С. Х. С. наказателно производство по НОХД №75/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Трън. С определение от 29.01.2014 г., постановено по НОХД №75/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Трън, съдът на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 НК е групирал наложените на осъдения С. наказания по същото производство, по НОХД №43/2011 г. и НОХД №1860/2013 г. по описа на РС- гр. Перник, като е определил едно общо най- тежко наказание в размер на пет години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и на основание чл.23, ал.3 НК е присъединил изцяло и наказанието „глоба“ в размер на 20 000 лева. Със съдебния си акт съдът е приспаднал на основание чл.59, ал.1, т.1 НК времето, през което осъденият С. е бил задържан по приключилото производство по НОХД №1860/2013 г. по описа на РС- гр. Перник. В искането се твърди, че с постановения съдебен акт е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, тъй като съдът не е извършил пълно групиране на всички наказания, наложени на осъдения. Поддържа се, че съдът не е съобразил, че при определяне на общо наказание за извършените при условията на реална съвкупност престъпления- предмет на производствата по НОХД №№ 1309/2011 г., 1180/2011 г. и 270/2011 г. и при самостоятелно изтърпяване на наложеното наказание по НОХД №671/2011 г. осъденият ще търпи наказание „лишаване от свобода“ за по- кратък срок. В искането се поддържа, че неправилно решаващият съд не е увеличил наказанието, отмерено на С., като не е съобразил многобройните му предходни осъждания, упоритата му престъпна дейност и това, че част от престъпленията са осъществени при условията на „опасен рецидив“. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, атакувания съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В хода на съдебното производство представителят на държавното обвинение поддържа искането, като предлага то да бъде уважено. Защитата на осъдения С. твърди, че по отношение на осъдения е определено най- благоприятното общо наказание и правилно не е приложена разпоредбата на чл.24 НК. Моли искането за възобновяване на приключилото наказателно производство да бъде оставено без уважение. Осъденият С. моли да не бъде уважавано искането на Главния прокурор. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Настоящото искане е подадено в срока по чл.421 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. От материалите по делото се установява, че С. С. е осъждан дванадесет пъти, като в три от приключилите наказателни производства той е освободен от наказателна отговорност и са му налагани административни наказания „глоба“. В останалите девет наказателни производство той е признат за виновен в извършване на различни престъпления и са му налагани наказания, предвидени в НК. С атакувания съдебен акт решаващият съд е приел, че съществуват две възможности за извършване на групиране на наказанията, наложени на осъдения С.. При първата възможност се групират наказанията по НОХД №№ 43/2011 г., №1309/2011 г. 1180/2011 г. (по описа на РС- гр. Перник) и по НОХД №271/2011 г. по описа на РРС и се налага наказание пет години „лишаване от свобода“, наказанията по НОХД №№75/2013 г. и 1397/2013 г. (по описа на РС- гр. Перник)- налага се наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода“, като се търпят отделно наказанията по НОХД №1890/2013 г. по описа на РС- гр. Перник в размер на девет месеца „лишаване от свобода“ и това по НОХД №671/2011 г. по описа на РС- гр. Перник „пробация“. Съдът е обсъдил и втора възможност за групиране на всички възможни наказания на осъдения, като е приел, че С. трябва да търпи едно общо наказание в размер на осем месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № 271/2011 г. по описа на РС- гр. Перник и по НОХД№ 1180/2011 г. по описа на РС- гр. Радомир, да изтърпи отделно наказанието по НОХД №1309/2011 г. по описа на РС- гр. Перник в размер на осем месеца „лишаване от свобода“ и общото наказание, определено по НОХД №№ 75/2013 г. по описа на РС- гр. Трън, 1397/2013 г. и 43/2011 г. (по описа на РС- гр. Перник) в размер на пет години „лишаване от свобода“. Съдът е преценил, че втората възможност за групиране е по- благоприятна на за осъдения С. и на това основание не следва да се ревизират предходните групирания, а единствено трябва да бъде определено общо наказание по НОХД №75/2013 г. по описа на РС- гр. Трън, по НОХД №43/2011 г. по описа на ОС- гр. Перник и по НОХД №1860/2013 г. по описа на РС- гр. Перник в размер на пет години „лишаване от свобода, като на основание чл.23, ал.3 НК, към него бъде присъединено и наказание „глоба“ в размер на 20 000 лева, наложено по НОХД №43/2011 г. по описа на ОС- гр. Перник. Съдебният състав е приел, че така определеното общо наказание не трябва да бъде увеличавано по реда на чл.24 НК. Касационният съд прие, че искането за възобновяване е основателно, тъй като при групирането на наказанията на осъдения С. първостепенния съд е определил отделните групи престъпления и общите най- тежки наказанията, които трябва да бъдат изтърпени по тях по начин, който не е най- благоприятния за осъденото лице. При внимателен преглед на предходните осъждания на С. се установява, че той е осъждан дванадесет пъти, като по три от приключилите наказателни производства е бил освободен от наказателна отговорност и са му наложени административни наказания. Ето защо наказанията, наложени в производствата по НОХД №№ 868/2010 г., 282/2010 г. и 43/2010 г. (всичките по описа на РС- гр. Перник) не трябва да бъдат отчитани при преценката за приложимостта на чл.25, във вр. с чл.23 НК. Касационният съд прецени, че съществува възможност при групирането на наложените на С. наказания по НОХД №№ 1357/2009 г. и 1225/2009 г. да бъде определено едно общо наказание в размер на четири месеца „лишаване от свобода“, по НОХД №№ 1309/2011 г., 1180/2011 г. и 271/2011 г. да бъде определено едно общо наказание в размер на осем месеца „лишаване от свобода“ и по НОХД №№ 43/2011 г., 1860/2013 г. и 75/2013 г. бъде определено общо наказание в размер на пет години „лишаване от свобода“. Наказанието наложено на осъдения по НОХД №671/2011 г. „пробация“ трябва да бъде изтърпяно отделно от посочените по- горе наказания за осъществените при условията на реална съвкупност престъпления. Това пълно групиране на наказанията по предходните осъждания на С. е по- благоприятно от възприетото от първостепенния съд, тъй като при него отделно се търпи наказанието по НОХД №671/2011 г., което е „пробация“, а не определеното по НОХД №1309/2011 г. „лишаване от свобода“. Няма спор, че всякога изтърпяването на наказание „пробация“ е по- благоприятно от изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“, тъй като второто винаги е по- тежко от пробацията, без значение на продължителността на всяко едно от двете наказания. При внимателен преглед на направеното искане може да бъда направен извод, че в мотивата му част са посочени две основания- едното за пълно групиране на наказанията на осъдения по начин по- благоприятен за него (без съмнение в негова полза), а второто за приложение на разпоредбата на чл.24 НК (което би утежнило положението на С.) Независимо, че касационният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд за липсата на основания за увеличаване на наказанието (определено по последната съвкупност) по реда на чл.24 НК съдебният състав не може да се произнесе по реда на чл.425, ал.1, т.3 НПК, тъй като би лишил държавното обвинение от възможността да получи произнасяне, което подлежи на въззивно обжалване по искането си за приложение на чл.24 НК. Ето защо приключилото наказателно производство трябва да бъде възобновено, поради допуснато нарушение на материалния закон при определяне на общото наказание на осъдения, постановеният съдебен акт трябва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, който да извърши пълно групиране на наказанията по предходните осъждания на С. С. и се произнесе по искането за приложение на разпоредбата на чл.24 НК. Така мотивиран и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА приключилото наказателно производство по НОХД №75/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Трън. ОТМЕНЯ определение от 29.01.2014 г., постановена по НОХД №75/2013 г. по описа на Районен съд- гр. Трън. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- гр. Трън. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.