Р Е Ш Е Н И Е № 290 Гр. София, 21 декември 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора Н. ЛЮБЕНОВ като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1125 /2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по жалби на защитниците на подсъдимите Д. П. И., В. М. И., Т. И. Г. и А. А. А. против присъда № 118/11. 07. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 117/2016 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. В жалбата на адв. Г., защитник на подсъдимите В. И. и Д. И., са релевирани доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Поддържа се, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като събраните по делото доказателства не установяват описаните в обстоятелствената му част факти и не е посочен механизмът на извършване на деянието. Изразява се несъгласие и с приетата от въззивния съд фактология, тъй като тя е в противоречие със събраните по делото доказателства, които са интерпретирани превратно, а анализът им е непълен и едностранчив. Според защитника обвинението е неясно, тъй като цифровата му квалификация е непълна и е следвало подсъдимите да бъдат обвинени освен за извършване на изкопни работи и за осъществяване на теренни археологически разкопки. Сочи се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като не е установено подсъдимите да са се намирали на територията на археологически обект. С оглед тези съображения е направено искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане или подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения. В жалбата на адв. К., защитник на подсъдимите Т. Г. и А. А., се поддържа, че присъдата е необоснована и при постановяването ѝ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Изразява се несъгласие с доказателствения анализ на въззивната инстанция, като се сочи, че доказателствата са интерпретирани превратно и едностранчиво в полза на обвинението. Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за оправдаване на А. и Г.. В съдебно заседание защитникът на подсъдимите Д. И. и В. И. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира присъдата да бъде отменена и подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Подсъдимите Д. И. и В. И. не се явяват и не изразяват лично становището си по основателността на жалбите и законосъобразността на атакуваната присъда. Защитникът на подсъдимите Т. Г. и А. А. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и пледира присъдата да бъде отменена, а подзащитните му да бъдат оправдани, тъй като обвинението срещу тях не е доказано. Подс. Т. Г. моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Подс. А. А. не изразява лично становището си относно присъдата на Бургаския апелативен съд. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че не са допуснати претендираните от защитата съществени нарушения на процесуалните правила, а вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено след задълбочен анализ на всички доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност съобразно изискванията на НПК. Пледира проверяваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 5/04. 02. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 107/20155 год., Окръжният съд – гр. Сливен е признал подсъдимите Д. П. И., Т. И. Г. и А. А. А. за виновни в това, че на 08/09. 05. 2013 год. в землището на [населено място], в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез използване на технически средства – металдетектор „марка”, 2 бр. лопати, 1 бр. кирка и МПС – л. а. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , не по законоустановения в Закона за културното наследство (ЗКН) ред, извършили изкопни работи на територията на недвижима културна ценност (наземен археологически обект, недвижимо културно наследство, имащ научна и културна стойност) – селищна могила от праисторическа епоха, намираща се в южния край на [населено място], поради което и на основание чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 2, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК ги е осъдил на по една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 от НК за срок от три години, както и на глоба в размер на по 5 000 лева. Тримата подсъдими са оправдани по обвинението да са извършили деянието в съучастие с подс. В. И.. Съдът е признал подс. А. А. за виновен и в това, че на 09. 05. 2013 год. в [населено място] противозаконно държал оръдие (металдетектор „марка” и металдетектор с неустановена марка), за което е знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 и чл. 54 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подс. А. е наложено най-тежкото измежду така определените наказания, а именно една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години, като на основание чл. 23, ал. 3 от НК към него е присъединено изцяло и наказанието глоба в размер на 5 000 лева. С присъдата окръжният съд е признал подс. В. М. И. за невиновен в това на 08/09. 05. 2013 год. в землището на [населено място], в съучастие, като съизвършител, с Д. И., А. А. и Т. Г., чрез използване на технически средства – металдетектор „марка”, 2 бр. лопати, 1 бр. кирка и МПС – л. а. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , не по законоустановения в ЗКН ред, да е извършил изкопни работи на територията на недвижима ценност (наземен археологически обект, недвижимо културно наследство, имащ научна и културна стойност) – селищна могила от праисторическа епоха, намираща се в южния край на [населено място], поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 2, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото. Присъдата е проверена по въззивни жалби от осъдените подсъдими и по протест на прокурора с искане за осъждане на оправдания подсъдим и за признаване на останалите трима за виновни по повдигнатото им обвинение. С присъда № 118/11. 07. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 117/2016 год., Апелативният съд – гр. Бургас е отменил първо-инстанционния съдебен акт в частта, с която подс. В. И. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 2, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и в частта, с която останалите подсъдими са признати за невиновни и оправдани по обвинението да са извършили деянието в съучастие с подс. В. И.. Четиримата са признати за виновни по първоначално повдигнатото им обвинение като В. И. е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, както и на глоба в размер на 5 000 лева. Касационните жалби са неоснователни. Възраженията за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъдат обсъдени най-напред, тъй като от отговора на поставените от защитниците процесуални въпроси зависи разглеждането на доводите за неправилно приложение на материалния закон. Несъстоятелна е тезата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и присъдата следва да бъде отменена, тъй като на подсъдимите е следвало да бъде повдигнато обвинение не само за извършването на изкопни работи, но и на теренни археологически разкопки. Освен че се касае за две отделни и независими една от друга форми на изпълнителното деяние по чл. 277а, ал. 2 от НК, които няма как да се осъществят едновременно от едно и също лице, следва да се припомни, че въвеждането на нов квалифициращ признак или на нова форма на изпълнителното деяние наред с първоначалните такива влошава наказателно правното положение на подсъдимия, защото обосновава по-висока степен на обществена опасност на деянието и изисква налагането на по-тежко наказание. Ето защо евентуалното удовлетворяване на тази претенция на адв. Г. би влязло в грубо противоречие с принципа за reformatio in pejus. Наред с това не бива да се забравя, че съгласно чл. 127, т. 1 от Конституцията на РБ прокуратурата ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане. Единствено от суверенната преценка на прокурора зависи кои лица ще бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления – чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НПК. В това отношение представителят на държавното обвинение не може да получава указания от други органи (с изключение на висшестоящия прокурор) и в частност от съда. Извън изрично посочените в закона случаи съдът не може да интервенира в досъдебното производство и да предопределя хода му, изземвайки изключителни правомощия на прокурора и указвайки му, че следва да бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и други лица или и за други престъпни посегателства. След като прокурорът е преценил, че следва да повдигне обвинение само за престъпление по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 2, пр. 2 от НК, т. е. за извършване на изкопни работи, настоящият съдебен състав не може по реда на инстанционния контрол да му укаже, че следва да повдигне обвинение и за осъществяване на теренни археологически разкопки по пр. 1 на чл. 277а, ал. 2 от НК. Не могат да бъдат възприети и аргументите, отнасящи се до съдържанието на обвинителния акт. Съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК обстоятелствената му част трябва да съдържа данни относно престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начина на извършването му; пострадалото лице и размера на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия, налице ли са условията за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; обстоятелствата, които отегчават или смекчават отговорността на обвиняемия; доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства. Внимателният прочит на коментирания процесуален документ недвусмислено показва, че той съдържа всички изискуеми от НПК реквизити. На стр. 2 и 3 представителят на държавното обвинение е изпълнил задължението си, произтичащо от цитираната разпоредба, като е отразил времето и начина на придвижване на подсъдимите до могилата в [населено място]; посочил е какви технически средства са взели със себе си; индивидуализирал е точното място, на което четиримата започнали да копаят; описал е и начина на задържането им, както и какви находки са открити от разследващите при извършените обиски и претърсвания; обосновал е статута на археологически обект на местността, в която са извършвани изкопните дейности. Възприетата от прокурора форма на изпълнителното деяние, осъществена от подсъдимите – извършване на изкопни работи, не разкрива някакви съществени особености като проява на човешка дейност и не се отличава със значителна сложност, за да е необходимо подробното ѝ описване. За ефективното упражняване на правото на защита е достатъчно посоченото от прокурора на стр. 3 от обвинителния акт, че след придвижването им с МПС до могилата, находяща се в южния крайна [населено място], четиримата започнали да копаят, като се редували при извършването на изкопните работи. Несъответствието между доказателствата, събрани на досъдебното производство, и приетата от прокурора фактология, т. е. необосноваността на обсъждания прокурорски акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не дава основание за прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик или от първостепенния съд или за отмяна на присъдата и за връщане на делото в подготвителната процесуална фаза (съвсем отделен е въпросът, че касационната инстанция поначало няма правомощия да връща делото на прокурора). Ако инстанциите по фактите установят, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установяват фактите, описани в обстоятелствената част на обвинението, съгласно чл. 304 от НПК те следва да оправдаят подсъдимия. Несподеляеми са и възраженията, че обвинението е неясно и вътрешно противоречиво поради това, че при изписване на правната квалификация на деянието не е посочена връзката на чл. 277а, ал. 2 от НК с основния състав по ал. 1. Макар безспорно да е налице такъв пропуск в цифровата квалификация, т. е. в юридическото обвинение, той не препятства подсъдимите да разберат в какво са обвинени предвид точната и изчерпателна словесна формулировка на обвинението – извършване на изкопни работи на територията на наземен археологически обект, представляващ недвижимо културно наследство, не по установения в ЗКН ред. На следващо място, несъстоятелни са и доводите за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в съдебната фаза на наказателния процес. Преди всичко следва да се подчертае, че защитниците не отчитат същностната разлика между въззивното и касационното производство. Касационната инстанция не е съд по фактите и не може да установява нови фактически положения; тя е ограничена от фактическите рамки, поставени в актовете на долу стоящите съдилища. Именно поради това тя не може да пререшава и въпроса за достоверност и убедителност на доказателствата, в каквато насока са претенциите на защитата. Логична последица от тази характеристика на касационното производство е изключването на необосноваността от обхвата на касационната проверка. Ето защо аргументите на защитника на подсъдимите А. и Г. в тази насока няма да бъдат обсъждани. Доколкото в жалбата на защитника на другите подсъдими се поддържа, че доказателствата не са били обект на обективно и всестранно обсъждане, оплакването може да бъде пречупено през призмата на съществени нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение, но внимателният прочит на обжалваното решение и на материалите по делото не дава основание да бъде отправен упрек към аналитичната дейност на контролираната инстанция. В изпълнение на задължението си да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда апелативният съд е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване. Събраните гласни и писмени доказателства, както и експертните заключения, са били обсъдени поотделно и в съвкупността им, а оценъчната дейност на съда е реализирана при спазване на правилата на формалната логика. Доказателствата са ценени съобразно действителните им смисъл и съдържание, като са изложени убедителни мотиви във връзка с допустимостта, годността и достоверността им. Въззивната инстанция е споделила доказателствената оценка на окръжния съд и е възприела фактическата обстановка, описана в мотивите на първоинстанционната присъда, що се отнася до действията на подсъдимите Д. И., А. А. и Т. Г.. Същевременно след проведеното въззивно съдебно следствие и съвкупния анализ на всички събрани доказателства убедително е защитен изводът, че и подс. В. И. е бил съпричастен към инкриминираното деяние. Съдът е обсъдил показанията на полицейските служители Д. Д., В. М., П. С., Д. И. и Д. Т. и е съобразил, че известните непълноти и несъответствия между тях се дължат на условията, при които са наблюдавали действията на подсъдимите – от разстояние и в тъмната част на денонощието. В същото време е отчел продължителността на възприятията им и след съпоставка на твърденията им с обективните находки, фиксирани в двата протокола за оглед на местопроизшествие и в този за личен обиск, както и с протоколите за веществени доказателствени средства, събрани посредством експлоатиране на СРС, е достигнал до извод за насочеността на действията на четиримата подсъдими и целта на пребиваването им в землището на [населено място]. Тъй като показанията на свид. М. не са били единственото доказателствено средство, послужило като основа на изводите за виновността на подсъдимите, за пълнота на изложението ВКС отбелязва принципната несъстоятелност на аргументите, че е недопустимо осъдителна присъда да почива върху показанията на един свидетел. Процесуалният закон не съдържа изискване за броя или вида на доказателствата или доказателствените средства. За категоричността на изводите от значение са единствено пълнотата на съдържащата се в доказателствените източници информация, убедителността им, вътрешната им непротиворечивост и логическата им съгласуваност. Ако отговаря на посочените критерии, и едно единствено доказателствено средство може да обоснове осъждане на подсъдимия. Неоснователно се поддържа, че са били игнорирани обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите А. П., П. Г. и П. П.. Апелативният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК и е анализирал тези доказателствени средства на л. 101 от в. н. о. х. д. № 117/2016 год., като е споделил съображенията на първата инстанция защо свидетелските показания не заслужават доверие, а твърденията на подсъдимите следва да бъдат кредитирани само в определени техни части. След като не установи наличието на съществени нарушения на процесуалните правила касационната инстанция провери въззивната присъда и за правилното приложение на материалния закон и не констатира наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Възраженията на защитниците са в две насоки: че подсъдимите са търсели находки, които не са културна ценност съгласно ЗКН, защото датират след 1800 година, и че мястото, на което четиримата са извършвали тези действия, не представлява недвижима културна ценност. Както правилно е отбелязала въззивната инстанция, доказателствата, събрани посредством СРС, дават основание да се счита, че подсъдимите са проявявали интерес към обекти, принадлежащи към исторически епохи, които значително предшестват 1800 год., поради което съставомерността на деянието в конкретния казус не може да бъде изключена само заради заявеното в обясненията им намерение да търсят турско златно съкровище, останало след 1800 год. Наред с това, и това е много по-важно, разпоредбата на чл. 7, ал. 4, т. 4 от ЗКН, на която се позовава защитата, е претърпяла изменение през 2011 год. (ДВ, бр. 54/2011 год.) и съгласно актуалната ѝ редакция (приложима и към момента на деянието – 08/09. 05. 2013 год.) не представляват културни ценности антикварни предмети, които не са произведения на изкуството и не са по-стари от 100 години, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на ЗКН като културни ценности, а не монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 г., които нямат принос и значение за човешката история. Ето защо аргументите на касатора изначално са лишени от надлежна законова основа. Законосъобразен отговор е получил и доводът, че изкопните работи не са извършвани на територията на археологически обект, представляващ недвижима културна ценност. Тезата, че такъв статут има не могилата, намираща се южно от [населено място], а друга, разположена в противоположния край на селото, е обоснована в касационните жалби с показанията на свид. И., но те не носят онзи смисъл, който им придава защитата. След като е съпоставил заявеното от свидетеля с данните от протокола за оглед на местопроизшествието и с писмените доказателства – справки от Националния институт за недвижимо културно наследство и от Регионален исторически музей – [населено място], въззивният съд е достигнал до извод, че при разпита си И. визира тъкмо възвишението, където са задържани подсъдимите. Тъй като притежава характеристиките на селищна могила, то попада в приложното поле на Разпореждане на Министерския съвет № 1711/1962 год. и представлява паметник на културата с национално значение. По силата на §. 10 от преходните и заключителни разпоредби на ЗКН заварените археологически обекти, какъвто е и могилата, разкопана от подсъдимите, запазват статута и категорията си след влизане в сила на закона. Обстоятелството, че могилата не е отбелязана в археологическата карта на България и не фигурира и в регистъра за паметниците на културата, воден в Община – /населено място/, също е било предмет на задълбочено обсъждане и контролираната инстанция е направила законосъобразно заключение, че то не дава основание за извод в обратна насока, защото се касае за динамичен и все още незавършен процес, който е насочен към защита и опазване на недвижимото културно наследство и който няма конститутивно действие. Неоснователно се възразява и срещу констатациите, че четиримата подсъдими са действали като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК. Въззивната инстанция е направила извод за участието на всеки от тях в изпълнителното деяние след като е преценила в съвкупност заявеното от свид. М. за продължителността на осъщественото от него наблюдение и за активни действия, извършвани от всички подсъдими без изключение, и отразеното в протоколите за оглед на местопроизшествие относно множеството разнообразни технически средства, открити в непосредствена близост до изкопа със значителни размери. В жалбата на адв. К. е изразено общо недоволство от осъждането на подс. А. за престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК, но не са изложени конкретни аргументи в подкрепа на становището му за неправилно приложение на материалния закон по този пункт на обвинението. С оглед установените от първата и споделени от въззивната инстанция обстоятелства, свързани с упражняваната от А. фактическа власт върху два металдетектора (различни от онзи, използван от подсъдимите в момента на задържането им) и отсъствието на надлежна регистрация по реда на Наредба № Н-00-0001/14. 02. 2011 год. за извършване на теренни археологически проучвания, законосъобразно е прието, че са налице обективните признаци на състава на посоченото престъпление, а субективната страна на деянието и наличието на пряк умисъл са обосновани в съответствие със закона и константната практика на ВКС с действията на А., включително и на инкриминираната дата. В касационните жалби не се съдържат доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което справедливостта на наказанията, наложени на четиримата подсъдими не следва да бъде обсъждана, а с оглед отсъствието на претендираните от защитата съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 118/11. 07. 2016 год., постановена по в. н. о. х. д. № 117/2016 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1