Р             Е            Ш           Е            Н            И            Е                                                              №  109                                             гр. София,   25.02.2010 г.                                                                                      В         ИМЕТО         НА       НАРОДА                             Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 2 февруари през 2010 г. в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                                    МАРИЯ  ИВАНОВА     при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №89/09 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждането на касационната жалба на Районен и. по о. , гр. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе /ОС/ по гр.д. №580/08 г., на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Прието е, че решението, с което са уважени предявените от Т. К. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ противоречи на влезли в сила решения на ВКС по въпроса: има ли ответникът качеството работодател на ищеца и легитимиран ли е да отговаря по исковете. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение поради липса на материалноправна и следващата я надлежна процесуална легитимация на касатора / отв. по исковете/ и за неправилност, поради необоснованост и незаконосъобразност. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството по исковете или отмяната му и постановяване на ново, за отхвърлянето им. Ответникът по жалба Т. К. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, трето гр. о., като разгледа жалбата, намира следното: За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността директор на СОУ „Хр. Ботев”, гр. Р. със заповед на началника на РИО от 26.02.08 г. е незаконно: част от посочените в заповедта дисциплинарни нарушения по чл.190, ал.1,т.7 и чл.187, т.7 и 10 от КТ, за които е наложено не се установяват при съдебното му оспорване, а други са само формално осъществени и без вредни последици. Така, определеното дисциплинарно наказание за първите е необосновано, а за вторите - несъответно тежко по критерия на чл.189 от КТ. По въпроса за материалноправната и произтичащата от нея процесуална легитимация на ответника РИО, като по-горестоящ спрямо работодателя орган по см. на чл.61, ал.2 от КТ, по искове за оспорване законносттта на уволнението с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1-3 от КТ : Въпросът се решава противоречиво в съдебната практика. В част от приложените вл. в сила решения, както и в обжалваното въззивно, са разгледани - уважени или отхвърлени, искове срещу по- горестоящия орган, приет имплицитно за надлежен ответник по иска, като работодател на служителя, без въпросът за това да е поставян и обсъждан изрично. В други е прието, че трудовото правоотношение в случая възниква с предприятието – чл.61, ал.2 от КТ и само то, като работодател на служителя, е легитимирано да отговаря по исковете. В трети се приема, че по искове, произтичащи от съдържанието на тр. правоотношение, отговаря предприятието, а по тези за оспорване законността на уволнението / или поне по конститутивните от тях/ – извършилият го по-горестоящ орган. ВКС на РБ в този състав и на осн. чл.291, т.1 и 2 от ГПК намира, че всички становища се основават на закона, а исковете по чл.344, ал.1 от КТ могат да се предявят алтернативно - по избор на ищеца, както срещу предприятието – в случая училището, така и срещу по-горестоящия орган - началника на РИО. На последния ЗНП е предоставил типично работодателските в общия случай/чл.61, ал.1 и гл. ХVІ от КТ/ права да сключва, след конкурс, проведен от същия орган-чл.37, ал.6 от ЗНП, и прекратява тр. договор за длъжността директор на общинско училище – чл.37, ал.4 от ЗНП. При налагане на дисциплинарни наказания, както е в случая, органът има и дисциплинарната власт на работодател по чл.192 и сл. от КТ. На осн. чл.61, ал.2 от КТ, когато за определени в закон или акт на МС длъжности тр. договор се сключва от по –горестоящия спрямо работодателя орган, тр. правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. По- горестоящият орган по см. на чл.61, ал.2 от КТ е структурно външнообособен /чл.35, ал.3 и 4 от ЗНП/ спрямо предприятието-училището, с което се създава тр. правоотношение. Той не действа като негов орган и/или представител, за разлика напр. от упражняващия правата на и действащ като дружествен орган - едноличен собственик на капитала, принципал на търг. дружество с държавен капитал, при сключване и прекратяване на договора за възлагане на управлението му /чл.8 и 24 от ПРУПДТДДУК/, което обосновава отговорност само на дружеството при неправомерно прекратяване на договора. Действията на по –горестоящия орган по чл.61, ал.2 от КТ – от свое име за чужда сметка, наподобяват договорния институт на косвено представителство, но възлагането им е публично, със закон. По – горестоящият орган упражнява контрол върху административните актове на директора на училището – чл.37, ал.8 от ЗНП. При сключването и прекратяването на тр. договор за длъжността на последния обаче този орган действа като субект на гражданското право / за разлика от органа по назначаването в ЗДСл/, според предоставените му от закона работодателски права / сравни чл.107а, ал.5 от КТ,ред.2008 г./. Затова, когато упражнява специално / за длъжности, определени в закон или акт на МС/ и изрично / за сключване и прекратяване на тр. договор/ предоставените му права на работодател, по-горестоящият орган може да отговаря по свързаните с тях искове, макар да няма качеството работодател в обяснения с ДР на КТ смисъл и пълнота. Алтернативно, исковете могат да се предявят и срещу училището – работодател по създаденото с него тр. правоотношение; то е предприятието, в което е длъжността и действията по сключване и прекратяване на трудовия договор проявяват ефекта си/пар.1, т.1 и 2 от ДР на КТ/. На осн. чл.344, ал.1 от КТ работникът или служителят може да оспори законността на уволнението пред работодателя или пред съда, с исковете по т.1-3. По първата алтернатива в случаите на чл.61, ал.2 от КТ, служителят очевидно ще оспори уволнението пред по -горестоящия орган, който го е извършил /формирайки и изявявайки воля за него/ и може да го отмени - ал.2; аналогична възможност при съдебното оспорване чрез насочване на исковете по чл.344, ал.1 от КТ срещу по- горестоящия орган не следва да се отрича, като израз на принципната обвързаност на предоставените права със задълженията и отговорността при упражняването им. Изразеното становище търпи критика, че се ориентира по външното и буквалното, а не изследва в дълбочина и докрай правната природа на нещата. То обаче, при двусмислието на законовата уредба и така установилата се практика, цели да обедини позитивното в разрешенията й, за да не се осуетява несправедливо защитата срещу незаконно уволнение. Поради изложеното ВКС намира, че РИО е пасивно материалноправно и надлежно процесуално легитимиран по исковете, поради което постановеното срещу него решение по съществото на спора е допустимо. Решението е и правилно: За неустановеност на нарушението по т.1 от заповедта – изразяващо се в неопределяне на балообразуващи предмети, въззивният съд е изложил подробни мотиви. Обосновано е прието, че с протокол №5/13.12.07 г. Педагогическият съвет на училището е гласувал заявката за прием за 2008-09 г., като идентична с тази за предходната година, гласувана от съвета с протокол №4/06 г.- и в двете заявки са посочени приемните изпити и балообразуващите предмети и с подлагането им на гласуване / без изразени несъгласие и изменения/ следва да се считат за приети от педагогическия съвет, макар в протоколите това да не е изрично отразено, както е направено в протокола от 6.03.09 г.. По т.6 от заповедта, провеждането на платен СИП по два учебни предмета – в извънработно време и безплатно за ангажираните учители, е по решение на училищното настоятелство за подпомагане на учебния процес, за което директорът не може да носи пряка отговорност, както е приел и въззивният съд.бедителни са и изводите на формалния характер на останалите нарушения / частично това се признава и от жалбоподателя по т.4 от жалбата/, които не могат да се преценят като тежки по см. на чл.190, т.7 от КТ. Характерът на нарушените държавни образователни изисквания - при липса на данни с нарушенията да е засегнат сериозно учебния процес и да са нанесени вреди на училището - не сочи непременно на голяма тежест и укоримост и не изключва преценката за съответствие по чл.189, ал.1 от КТ, направена от ОС. Жалбата е неоснователна – въззивното решение е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд Русе по гр.д. №580/08 г. от 3.11.08 г. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: