Р Е Ш Е Н И Е № 430 София, 02.12.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Бисер Троянов при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1437/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1 ,т.1 от НПК по искане / определено от автора като предложение/ на И. Р., административен ръководител - окръжен прокурор в гр. Плевене, за възобновяване на нохд № 2965 по описа на Районен съд - Плевен за 2013 г. В искането се сочи, че са налице предпоставки за възобновяване на производството по цитираното дело, което приключило с оправдаване на подсъдимите С. Р., И. Ш. и А. Ш., тъй като със споразумение по нохд № 190/2015 г. Плевенският районен съд признал свидетеля Р. М. Р. за виновен в лъжесвидетелстване относно обуславящи присъдата факти. Алтернативно се изтъква, че чрез разследване са открити обстоятелства, неизвестни за съда по нохд № 2965/2013 г. , които съгласно чл.422, ал.1, т.3 от НПК също предпоставят ново разглеждане на делото. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа искането на основание чл.422, ал.1, т.1 от НПК. Защитникът на оправданите лица в писмено становище оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, намери за установено следното : Районният съд в гр.Плевен с присъда № 75 от 01.04.2014 г. по нохд № 2965/2013 г. признал подсъдимите С. Р., И. Ш. и А. Ш. за невиновни и ги оправдал по обвинението в това, че на 30.08.2011 г. в гр.Сл., в съучастие като извършители, заедно със свидетеля Р. М. Р. / спрямо когото наказателното производство е решено със споразумение /, извършили грабеж на вещи на стойност 258 лв. и ги оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 198, ал.1 вр. с чл. 20 , ал.1 от НК. Окръжният съд в гр.Плевен с решение № 141 от 13.06.2014 г. по внохд № 338/2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Съгласно цитираното от съда споразумение по нохд № 3572/2011 г. на Районен съд - Плевен Р. е признат за виновен за същото престъпление, но извършено в съучастие с други четири лица – Ю. И. А., Р. Ш. Р., С. С. С. и А. М. А.. Районният съд в гр. Плевен на 28.01.2015 г.,след оправдаването на С. Р., И. Ш. и А. Ш., одобрил споразумение по нохд № 190/2015 г.,с което подсъдимият Р. М. Р. бил признат за виновен в това, че на 22.01.2014 г. в гр.П., като свидетел по нохд № 2965/2013 г. съзнателно потвърдил неистина, поради което и на основание чл. 290, ал.1 от НК бил наказан с пробация. Искането за възобновяване на нохд № 2965/ 2013 г. на Плевенския районен съд е направено на 25.03.2015 г., визира акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, изготвено е от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок и поради това е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: Според прокурора с влязло в сила споразумение е установена неистинността на подробно описани доказателства, събрани чрез разпита на Р. Р. по нохд № 2965/2013 г. Изрично се подчертава, че показанията на Р. „в голяма степен” са обусловили оправдателната присъда по отношение на С. Р., И. Ш. и А. Ш..Това е и най-същественият довод на прокурора в подкрепа на искането за възобновяване на делото , но той напълно се опровергава от съдържанието на коментираната оправдателна присъда и потвърждаващото я въззивно решение. На 22.01.2014 г. състав на Плевенския районен съд изслушал в качеството на свидетел Р. Р., който изложил инкриминираните по-късно като неистински показания - че е закупил електрожен от непознати на пазара в града, 5-6 месеца преди грабежа, че го държал у дама си, че не е посещавал [населено място] с подсъдимите и не е влизал в дома на пострадалите на 29 срещу 30.08.2011 г. След това, при проверка на доказателствената съвкупност, съдът / на стр.11 и сл./ подробно и задълбочено обсъдил тези показания, при което стигнал до категорично заключение за тяхната недостоверност относно участието на подсъдимите в изпълнителното деяние. Съдът подчертал / на стр.15/, че „показанията на Р. М. Р. в качеството на свидетел по делото, дадени в съдебно заседание на 22.01.2014 г. не само са напълно неподкрепени от останалия доказателствен материал, но и влизат в пълно противоречие със същия. Ето защо, на първо място, те следва да бъда изключени от доказателствената съвкупност като изцяло недостоверни и недобросъвестно дадени, а на второ място – след влизане в сила на присъдата в сила, препис от настоящите мотиви и от протокола за съдебно заседание от 22.01.2014 г. следва да бъдат изпратени на РП - Плевен за преценка на необходимостта от възбуждане на наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 290 от НК.” От този пространен цитат става ясно процесуалното място , което съдът е отредил на показанията на Р. Р. и то е извън ценените доказателствени източници. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е кредитирана само малка част от обясненията на Р. като обвиняем в досъдебната фаза, които обаче не са били обект на последващо наказателно преследване и не са свързани с обвинението срещу оправданите подсъдими. Въззивният състав на свой ред също не се е позовал на коментираните доказателства, изразявайки пълно съгласие с първостепенния съдебен акт. При тези данни не са налице предпоставки на чл. 422, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на нохд № 2965/2013 г. на Районен съд - Плевен. Информацията, съобщена от Р. Р., напълно е игнорирана от решаващите съдебни състави и не е повлияла при формиране на вътрешното им убеждение по фактите. Установяването на тяхната неистинност е без значение за изхода на делото, чието възобновяване се претендира, тъй като съдът не се е съобразил с тях. На практика при разглеждане на делото тези доказателства са третирани като недостоверни, поради което, в доказателствен аспект, е настъпил търсеният с възобновяване на производството ефект от последващата реализация на наказателна отговорност по отношение на лицето, което ги е депозирало. Искането с аргументи от чл. 422, ал.1 , т.1 от НПК е лишено от основание и поради това следва да се остави без уважение. Алтернативно изложеното / но не поддържано пред касационната инстанция / становище за новоткрити чрез разследване обстоятелства не намира опора в материалите по делото. Прочее, такива не са ангажирани и в искането, което в тази част има изцяло декларативен характер. Би могло да се предположи, че прокурорът допуска осъждането на Р. Р. за лъжесвидетелстване да се квалифицира като неизвестно на съда обстоятелство по смисъла на чл.422, ал.1, т.3 от НПК, но подобно разбиране се конфронтира с процесуалното изискване тези обстоятелства да имат съществено значение за делото т.е да отразяват факти, които биха могли да намерят отражение върху убеждението на съда, обективирано във влязлата в сила присъда и , евентуално, да породят неговото изменение. Както бе изтъкнато по-горе, в конкретния казус съдът не се е позовал на неистинските доказателства в показанията на Р. Р., поради което фактът на неговото осъждане за престъпление по чл. 290 от НК е неотносим към крайния изход на делото и не няма характеристиката на ново обстоятелство, предпоставящо възобновяване на наказателното производство. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на окръжния прокурор в гр.Плевен за възобновяване на нохд № 2965 по описа на Районен съд - Плевен за 2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.