Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 365 С., 21.11. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 873 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. Д. Я. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. К. Б. от АК-П., за отмяна на влязлото в сила решение на Пернишкия районен съд № 559 от 04.11.2009 г. по гр.д. № 6739/2008 г., с което е уважен предявеният от В. А. И. от [населено място] срещу И. Д. Я., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не са взети предвид новооткрити писмени доказателства и обстоятелства от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка представя следните доказателства – удостоверение за наследници № 7 от 04.04.2011 г. на И. С. М., б.ж. на [населено място], починал на 12.03.1990 г., 3 бр. справки за имоти на собственик по регистъра на земеделски земи към 01.03.2011 г. на А. М. И., С. М. Б. и И. С. М., решение № 658 от 22.08.2002 г. на О. [населено място] за възстановяване правото на собственост на наследниците на С. М. Б. на земеделски земи в землището на [населено място], решение № 15 от 20.10.2000 г. на О. [населено място] за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. С. М. на гори и земеделски земи в землището на [населено място], решение № 310 от 30.03.2000 г. на О. [населено място] за възстановяване правото на собственост на наследниците на Авион М. И. на земеделски земи в землището на [населено място], решение № 0118 от 01.12.1999 г. на О. [населено място] за възстановяване правото на собственост на наследниците на Авион М. И. на земеделски земи в землището на [населено място]. В съдебно заседание адв. Б. поддържа молбата за отмяна. Ответницата по молбата за отмяна В. А. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Б. от АК-П., оспорва молбата за отмяна и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение. Подробни съображения излага в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, е уважен предявеният от В. А. И. срещу И. Д. Я., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, което решение е влязло в законна сила. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тази норма предвижда правна защита на онази страна по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна/обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. В конкретния случай такива нови писмени доказателства или обстоятелства не са налице. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства, описани по-горе, предхождат по време депозирането на исковата молба с предмет иск за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, въз основа на която е образувано гр.д. № 6739/2008 г. по описа на Пернишкия районен съд и които при полагане на дължимата грижа от страна на ответницата-молител са могли да бъдат представени своевременно при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд включително и с оглед процедурата по чл. 192 ГПК за задължаване на трето лице да представи документи от значение за спора. Нещо повече самата молителка твърди в молбата си, че при извършена от нея справка в О. [населено място] след влизане в сила на съдебното решение, е узнала за процесните документи, т.е. такава проверка при дължимата процесуална активност тя би могла да извърши и в хода на съдебното производство и да се снабди своевременно с тези документи, за които твърди, че са от значение за изхода на делото. Т.е. тези доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В този случай е необходимо заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа от нея, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или доказателства. Необходимо е това обстоятелство или това ново доказателство да не е могло да бъде известно на страната. Тя да е положила необходимите грижи за защита на своите интереси и въпреки това да не е била в състояние да открие въздигнатия като основание за отмяна факт или писмено доказателство, какъвто не е настоящия случай. Видно от изложеното, представените от молителката доказателства е било възможно да бъдат представени своевременно от нея при полагане на дължимата грижа по водене на делото. Освен това от съдържанието на представените документи не се установява, че същите се отнасят до твърдяни обстоятелства от молителката в хода на делото, които не са били доказани, поради липсата на тези доказателства. Вън от това посочените писмени доказателства не са и от съществено значение за делото, тъй като макар и да се отнасят до имущественото състояние на ищцата И., свързано с възстановени й земеделски земи и гори в незначителен размер от нейни наследодатели, то тези факти са от такъв характер, че не биха довели до други изводи на съда относно имуществените възможности на ищцата сама да се издържа и да не се нуждае от допълнителна издръжка от надарената, поради което не са налице условията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Ето защо, молбата на И. Д. Я., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязлото в сила решение на Пернишкия районен съд № 559 от 04.11.2009 г. по гр.д. № 6739/2008 г., с което е уважен предявеният от В. А. И. от [населено място] срещу И. Д. Я., иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При този изход на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по молбата направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 350 лв. адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Д. Я. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Пернишкия районен съд № 559 от 04.11.2009 г. по гр.д. № 6739/2008 г. ОСЪЖДА И. Д. Я. от [населено място] да заплати на В. А. И. от [населено място] направените разноски за настоящото производство в размер на 350/триста и петдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: