1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 512 София, 03.11.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 3026 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Ш. К. и И. Д. К., чрез адвокат В. В.-Ц. от САК срещу определение № 172 от 30.03.2016 г. по ч.гр.д. № 187/2016 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава определение № 113 от 03.02.2016 г. по гр. д. № 137/2015 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е върната като нередовна подадената от тях искова молба и се прекратява производството по делото. За да потвърди определението, въззивният съд е приел, че ищците не са отстранили в срок допуснатите нередовности, за което са били надлежно уведомени, поради което частната им жалба срещу определението за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.2 ГПК е неоснователна. Частната касационна жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради това, че съдът е дал общи, а не конкретни указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приел исковата молба за нередовна, след като е преценил кои са релевантните за спора факти, но не е квалифицирал спорното право, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси, които уточнени от настоящия състав се свеждат до задължението на съда при нередовна искова молба да даде точни и изчерпателни указания за отстраняване на нередовността като съдейства за защитата на лични и имуществени права вземайки предвид всички релевантни факти от значение за разрешаването на възникналия правен спор. Изложени са съображения за противоречие на даденото разрешение в обжалваното определение на апелативния съд със задължителната практика на ВКС, приложена към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. От [фирма] е подаден писмен отговор, в който се оспорват доводите в жалбата с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото - чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и е редовна. Първоинстанционният съд е приел, че в първоначалната искова молба са посочени множество обстоятелства за различни юридически факти, от които не може да се определи какви са всичките искания на ищците, поради което е дал указания за отстраняване на тази нередовност на исковата молба. На 18.01.2016 г. от ищците е подадена „поправена искова молба”, но съдът отново е приел, че изложените обстоятелства не дават възможност да се индивидуализира спорното право, поради което е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производство по делото. За да потвърди обжалваното пред него определение, въззивният съд е приел, че исковата молба е неясна, тъй като ищците са изложили обстоятелства и са коментирали множество ирелевантни за правния спор факти, поради което в рамките на своите процесуални възможности първоинстанционният съд не е бил в състояние да отдели спорното от безспорното, а в неговите прерогативи не влиза тълкуване на неясната воля на ищците в исковата молба. При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, поради противоречие със задължителната практика на ВКС (напр. определение № 52 от 10.02.2016 г. по ч.гр.д. № 492/2016 г. ), включително и посочената от ищците, според която съдът проверява служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, исковата молба се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите в нея нередовности като при неизпълнение на указанията в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява (чл.129, ал.3 ГПК). С исковата молба на ищеца се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и имуществени права по конкретното дело. Ето защо, когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, тъй като неточните или неясни указания на съда са равнозначни на липсата на такива и неизпълнението им не е основание за прекратяване на делото. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а в съдебната практика на ВКС се приема непротиворечиво, че съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявените искове въз основа от фактическите твърдения на ищците в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и само когато същите са неясни или се констатира противоречие между тях, съдът следва да даде указания за уточняването им и отстраняване на допуснатата нередовност. С оглед на дадения отговор на поставените процесуалноправни въпроси, определението на въззивния съд следва да бъде отменено, тъй като не е съобразено с практиката на ВКС. От обстоятелствената част на исковата молба и уточненията в „поправената искова молба” е видно, че ищците са предявили иск по чл.170 ЗЗД да бъде обявена недействителността на законна ипотека, която е вписана по молба на банката – ответник, на 15.04.2004 г. върху собствения им недвижим имот в [населено място], с твърдения за нищожност на сключения договор за банков кредит и искане да бъде заличена законната ипотека, а при условията на обективно съединяване на исковете са предявени и претенции за връщане на недължимо платена на банката сума от 17 885,64 лева и за обезщетение на причинените вреди в размер на 7 000 лева. Предвид гореизложеното, обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, както и присъждането на разноски на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат отменени като делото се върне на Старозагорския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 172 от 30.03.2016 г. по ч.гр.д. № 187/2016г. на Апелативен съд Пловдив. ОТМЕНЯ определение № 172 от 30.03.2016 г. по ч.гр.д. № 187/2016 г. на Апелативен съд Пловдив и потвърденото с него определение № 113/03.02.2016 г. по гр.д. № 137/2015 г. на Старозагорския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.