Р Е Ш Е Н И Е № 406 София, 09 октомври 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........П. МАРИНОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1197/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по молба на осъдения И. М. П. с искане за възобновяване на въззивното производство по ВНОХД № 1139/2012 г., по което е било постановено решение № 124 от 09.05.2012 г. от Старозагорски окръжен съд, с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 50, постановена от Старозагорски районен съд на 21.03.2012 г. по НОХД № 428/2012 г., подс. П. e бил признат за виновен за това, че в периода 10.11.2011г. до 03.01.2012 г. в Гр. Стара Загора в условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи на стойност 1136,80 лв. от владението на четири лица с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и чл. 58а от НК е бил осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на четири години и четири месеца при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивното решение присъдата е изменена само в частта й относно размера на предмета на престъплението, като П. е бил оправдан за част от него – сума в размер на 225.90 лв., а в останалата част – е била потвърдена. В молбата за възобновяване се релевира довод по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК във връзка с допусната явна несправедливост на наложеното наказание /чл. 348 ал.1 т.3 от НПК/. Прави се искане за възобновяване на делото и облекчаване на наказателноправното положение на осъдения чрез намаляване на наложеното му наказание. Пред касационната инстанция защитата на осъдения П. поддържа искането, като счита, че не са били отчетени правилно смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, а частичната оправдаване на П. не е било взето предвид от въззивния съд с оглед индивидуализацията на наказанието. Прави искане за намаляване на наказанието. Осъденият поддържа искането си и моли за намаляване на наказанието. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване, тъй като при отмерването на наказанието съдилищата са се съобразили с предходното осъждане на П. и стойността на предмета на престъпленията, а направеното признание е било предпосдтавка за приложението на диференцираната процедура по Глава Двадесет и седма от НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, установи следното: Искането е допустимо, тъй като поради липсата на възможност за касационно обжалване на въззивното решение присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение – 21.05.2012 г. Искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Наказателната отговорност на осъдения е била реализирана при спазване на нормативното изискване на чл. 373 ал.2 от НПК. С оглед диференцираната процедура по провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК П. е имал и законовата гаранция, че при осъждането му ще се приложи разпоредбата на чл. 58 а от НК.Съдебните инстанции правилно са приложили закона и индивидуализирали точната мярка за наказателно въздействие върху него. Отчетени са били всички смекчаващи /изразеното критично отношение към престъпната му дейност, тежкото материално състояние и младата му възраст/ и отегчаващи обстоятелства /сред последните са били: наличие на осъждане, което не влияе на правната квалификация на престъплението, размера на причинените щети, както и броя на отделните деяния в продължаваното престъпление/. И двете предходни инстанции са приели, че е бил налице баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което за справедливо и съответно на изискванията на чл. 54 от НК са счели, че ще е наказание, определено в средния размер на предвиденото в закона – шест години и шест месеца лишаване от свобада. По правилата на чл. 58 а ал.1 от НК това наказание е редуцирано с 1/3, като реалният размер от наказанието, което П. следва да изтърпи е четири години и четири месеца лишаване от свобода. Това наказание е определено при правилно приложение на материалния закон и при пълно отчитане на всички обстоятелства, които биха могли да влияят на индивидуализацията му. Липсват каквито и да е неотчетени такива, а твърдението на осъдения, че се грижи за болно петгодишно дете, не намира опора в доказателствата по делото. При извършената проверка на обстоятелствата, влияещи на индивидуализацията на наказанията, ВКС намира, че и двете предходни инстанции дори са надценили значението на смекчаващите обстоятелства – в конкретния случай младата възраст не би могла да бъде с такова голямо значение, което да сочи на неукрепналост и неустойчивост на индивида към податливостта за извършване на общественоопасни деяния /осъденият е тридесетгодишен мъж/. Към категорията на отегчаващите обстоятелства съдебните инстанции са могли да отчетат и факта на причиняване на лека телесна повреда на една от пострадалите от престъпленията - св. М. П., при осъществяване на престъплението. Тези обстоятелства биха довели дори и до преценката на превес на отегчаващите обстоятелства, решаващото от които все пак остава броя на деянията/четири/, извършени в изключително кратък интервал от време. Не са налице каквито и да е основания за по-голяма снизходителност към П., тъй като така индивидуализирано наказанието очевидно съответства на обществената опасност както на дееца, така и на престъплението и е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Не се констатират основания за намеса на касационния съд по реда на извънредния контрол, тъй като липсват основанията на чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.5 т.1 от НПК. С оглед изложеното липсват основания за възобновяване на производството по делото, поради което и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. М. П. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1139/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.