6 Р Е Ш Е Н И Е № 290 гр. София, 24 юли 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора: Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова , н.дело № 777 по описа за 2014 година Производството е за възобновяване на нохд № 1653/2012 г. на Районен съд –гр.Видин, образувано по искане на осъдения Г. Г. И. , и с допълнение от адв. М . М.. В съдебно заседание искането се поддържа от осъдения И. лично, и от защитник с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, както и с довод за наличието на европейска заповед за арест, с която е предоставена гаранция за възобновяване на наказателното производство, протекло по реда на чл. 269, ал. 3 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, а воденото срещу осъдения наказателно производство и постановената по него присъда законосъобразни, при липса на задължение задочно издаденият съдебен акт да бъде преразгледан и отменен. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните, и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 342 от 29.04.2013 г. постановена по нохд.№1653/2012 г. на Районен съд - гр. Видин, подсъдимият тогава – Г. Г. И. е признат за виновен в това, че на 16.05.2012 г. в [населено място] , пред сградата на сектор ПП при ОД МВР – В., управлява МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с рег. [рег.номер на МПС] , негова лична собственост , в едногодишния срок от наказанието му по административен ред за управление на МПС, без съответното свидетелство за управление с НП №1731/19.09.2011г. на Началник група сектор „ПП” към ОД на МВР – В., влязло в законна сила на 12.10.2011 г., поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи наложеното му със споразумение наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години по нохд № 9/2012 г. по описа на Районен съд – Лом, влязло в сила на 09.01.2012г. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения И. : В саморъчно написано искане /тъжба/ И. излага доводи, че не е участвал в провежданото срещу него досъдебно и съдебно наказателно производство, не е присъствал на привличането му като обвиняем, не е получил копие от обвинителния акт и не е присъствал на постановяване на присъдата. В допълнението към искането за възобновяване от защитата на осъденият И. , се иска и приложение на процедурата по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като се правят възражения и по трите касационни основания – чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Поддържат се доводи, че съдът не е положил достатъчни усилия за призоваването на подсъдимия, както и за неправилно приложение на чл. 269, ал. 3 НПК, тъй като присъствието на подсъдимия на съдебните заседания е било необходимо за разкриване на обективната истина. Твърди се, че искането за възобновяване е основателно по чл. 423, ал. 5 НПК, тъй като осъденият е предаден на Република България от Германия в изпълнение на Европейска заповед за арест и са предоставени гаранции за възобновяване на делото. Доводите са неоснователни и не намират опора в данните по делото. С постановление от 26.10.2012 г. Г. Г. И. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Със същото постановление на обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „подписка”, задължаваща го да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган от съответния стадий при процесуално развитие на делото. При повдигане на обвинението и при разпита му в качеството на обвиняем , той е отказал адвокатска защита и изрично е заявил да не му се предявяват материалите по делото. След около месец е образувано нохд №1653/2012 г. на Районен съд - гр. Видин на основание внесен срещу Г. И. обвинителен акт от Районна прокуратура – [населено място], от който личи ,че И. е разпитан в качеството на обвиняем( на ДП ) и, макар и с мярка за неотклонение „подписка”, е напуснал пределите на страната. Районният съд е бил възпрепятстван да му връчи обвинителния акт. След три поредни отлагания на делото първоинстанционният съд е събрал цялостна информация относно евентуалното му местонахождение - настоящ и постоянен адрес, в арестите или местата за лишаване от свобода, справка за задграничните му пътувания. Всички съобщения са връщани с отбелязване, че И. е напуснал страната с данни, че се намира в Германия, но адресът му е неизвестен. Същевременно на 28.03.2013 г. е обявен за общодържавно издирване, но, въпреки положените усилия, до приключване на съдебното производство не е открит. Вследствие на това, делото е разгледано по реда на задочното производство съгласно чл. 269, ал. 1 и ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, като съдът е преценил, че към момента на инкриминираното деяние по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, законът е предвиждал наказание до две години лишаване от свобода (което не е налагало задължително участие на подсъдимия-чл.269 ал.1 НПК), назначил е служебен защитник на И.. Присъдата е постановена на 29.04.2013 г. При това процесуално развитие на делото Районен съд – гр. Видин законосъобразно е преценил, че са налице предпоставките за разглеждане му по реда на задочното производство. Осъденият е бил наясно с повдиганото му обвинение, но по своя инициатива той е нарушил определената му мярка за неотклонение „подписка”, като не уведомил прокуратурата и впоследствие съда за новия си адрес. По този начин съзнателно се е отказал да упражни правото си на лично участие в процеса в съдебната му фаза и сам се е поставил в невъзможност да реализира правата си по чл. 55, ал. 1 НПК. В хода на воденото срещу него наказателно производство осъденият И. без съмнение се е укрил от съда и това е единствената причина той да не участва в него. Касационната инстанция приема, че това поведение на осъдения е причина за разглеждане на делото в негово отсъствие и той не може да се позовава на обективно незнание за наказателното производство в съдебната фаза, и да иска възобновяване му , с основание чл. 423, ал. 1 НПК. С оглед на гореизложеното, когато няма допуснати нарушения и обвиняемият/подсъдимият сам се е поставил в състояние, при което е напуснал адреса си, без да уведоми съответните компетентни органи или се е укрил, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството и по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, за която процедура трябва да спази шестмесечния срок от влизане на съответния акт в сила. След като е установено, че не са налице основанията за възобновяване на делото относно задочно осъденото лице, законоустановеният 6 – месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда не може да се ползва и за т. 5 на същата разпоредба, тъй като в тази хипотеза задочно осъденият би имал по-благоприятна позиция от присъстващия при разглеждане на делото обвиняем и би се ползвал от различен по-дълъг срок. Неоснователна е и претенцията на защитата на осъдения , за безусловно възобновяване на делото при посоченото правно основание по чл. 423, ал. 5 НПК - „когато искането е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото”. Европейската заповед за арест /Е./ с № Р-130 от 08.08.2013 г. е издадена с цел изтърпяване на наложеното наказание на осъдения лишаване от свобода, относно определение на Районен съд – гр. Видин, постановено по чнд № 771/2013г., с което наказанието по настоящото дело е групирано с друга влязла в сила присъда по нохд № 369/2012г. на Районен съд – гр. Лом. Това се потвърждава и в писмо на РП – [населено място], от което е видно, че на 26.11.2013 г. осъденият е задържан в Германия, като в същото изрично се упоменава, че нохд №1653/2012 г. на РС - гр. Видин не е включено в Е. спрямо осъдения И.. Независимо от това към момента на издаването на Е. и на постановената присъда, действа разпоредбата на чл. 41 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/, в сила от 23.07.2011 г., съгласно която отпада изискването за даване на гаранции при задочно осъждане. Задочното осъждане в издаващата европейска заповед държава-членка представлява вече факултативно основание за отказ в изпълняващата държава-членка, уредено в чл.40, ал.2 от ЗЕЕЗА. По силата на измененията, настъпили по повод транспонирането от всяка държава-членка на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 година за изменение на рамково решение 2002/584/ПВР всяка-държава-членка има правото да откаже да изпълни Е., когато тя е издадена за предаване на лице с цел изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, когато това е станало в процес, на който лицето не се е явило лично. Тази възможност на изпълняващата държава-членка е лимитирана от четири изрични хипотези, посочени в чл. 2 от РР 299/2009 г., с което се въвежда нов чл. 4а в рамково решение 2002/584. В коментирания смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз, според която не се допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изтърпяване на задочна присъда, с императивното изискване за възобновяване на производството в издаващата държава-членка – решение по дело С-399/11 „Stefano Melloni срещу Ministerio F.”. При фактически данни, доказващи, че обвиняемият, съответно подсъдимият, знаят за наказателното преследване, за естеството и причините за повдигнатото обвинение, но нямат намерение да вземат участие в наказателния процес или умишлено го избягват, е изключена възможността да искат възобновяване на делото след узнаване на съдебния акт, поради неучастие в производството. Не съществува забрана ( в чл. 6 от КЗПЧОС) , по своя воля едно лице да се откаже изрично или мълчаливо , от правото да ползва гаранциите на справедливо гледане на наказателното дело. За да се счита действителен отказът, съгласно целите на Конвенцията, трябва да бъде категорично установен и придружен с минимални гаранции, без да противоречи на обществения интерес. В случая тези минимални гаранции са реализирани, тъй като осъденият И. е знаел за образуваното срещу него наказателно производство и повдигнатото му обвинение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановената присъда за законосъобразна и при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдения изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 във вр с чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Г. И. за възобновяване на нохд № 1653/2012 г. на Районен съд - гр. Видин на основание чл. 423, ал. 1 и ал. 5 от НПК. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Г. Г. И. за възобновяване на нохд № 1653/2012 г. на Районен съд - гр. Видин на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: