ОПРЕДЕЛЕНИЕ: № 52 София, 02 април 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на .. първи април …………........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................ ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................ .. Севдалин Мавров .............................. при секретар ........................................................................ и в присъствието на прокурора от ВКП ................................................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .................................... НЧД № .. 398 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. В срок е постъпила частна жалба от адв. З. И. – повереник на частния обвинител С. Й.. Обжалва се разпореждане от 29.01.13 год. на съдията – докладчик по ВНОХД № 160/12 год. по описа на Габровския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на осн. чл. 351, ал. 4, т. 2 НПК. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на разпореждането. Иска се отмяната му и връщане на делото на ОС – гр.Габрово за администриране на касационната жалба. Прокурор от ВКП е депозирал становище за неоснователност на частната жалба, поради което изразява мнение да не бъде уважавана. Върховният касационен съд, като взе предвид материалите по делото, доводите на съдията – докладчик, на прокурора и на повереника на частния обвинител, намира следното: В срок е подадена касационна жалба от повереника на частния обвинител по делото С. Й. срещу въззивна присъда № 1 от 09.01.13 год. по ВНОХД № 160/12 год., с която е отменена присъда № 99 от 21.12.11 год. по НОХД № 37/11 год. на РС – гр.Дряново и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимите К. В. и П. В. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения по чл. 133, пр. 1 от НК. С атакуваното разпореждане на съдията - докладчик касационната жалба е върната. Връщането е мотивирано с обстоятелството, че оправдателната присъда е в съгласие с волята на частния обвинител и съгласно чл. 349, ал. 3, вр. чл. 318, ал. 4 НПК той и неговият повереник не могат да обжалват оправдателната присъда. Съобразена е и разпоредбата на чл. 349 НПК, че жалба могат да подават само страните в процеса, а съгласно чл. 253 НПК повереникът на частния обвинител не е страна в съдебното производство. Дори и да се сподели посоченото тълкуване на закона, че повереникът не е самостоятелна страна в наказателния процес и процесуалните правила не регламентират негови самостоятелни права, а упражнява тези на доверителя си, като му оказва правна помощ при реализацията им, в случая са пренебрегнати основни задължения на съда, свързани с разпоредбата на чл. 12, ал. 2 НПК, да осигури или разясни процесуалните последици от дадено изявление и внимателно да анализира волята, изразена в същото. В случая се касае до изявление на осемдесет и пет годишна пострадала от престъпление от общ характер. В съдебното заседание на въззивния съд, след предоставената и възможност за становище по обвинението, тя дословно е казала: „Вече не мога да взема отношение дали да бъдат осъдени подсъдимите. Да си работят и какво повече. Да не бъдат осъдени.” / л. 28- гръб от протокола/. Съдът не е разяснил юридическите последици от това изявление, свързани с правото да се обжалва евентуална оправдателна присъда и предходното отменително решение на ВКС. Видно от съдебния протокол не е предоставил и възможност на Й. да съгласува изявлението с повереника си, който предварително да й разясни процесуалните правила. С оглед характера на делото не е анализирал внимателно каква е истинската воля на частния обвинител, дали изобщо не желае да бъдат съдени, ако съществува такава възможност при обвинение за престъпление от общ характер, или да не бъдат съдени на ефективно лишаване от свобода. При това, съдът незаконосъобразно е обвързал процесуалната допустимост на жалбата с едно неясно и процесуално недопустимо изявление на една правно неориентирана и възрастна пострадала от престъпление от общ характер. Тези въпроси не са решени и преди постановяване на разпореждането, с което е върната касационната жалба. В този смисъл, не е дадена възможност в съответен срок за преподписване от Й. на жалбата, която е подадена от нейно име и по този начин да се установи съгласна ли е с постановената оправдателна присъда. При тези съображения разпореждането на съдията - докладчик следва да се отмени и делото да се върне на ОС – гр.Габрово за администриране на касационната жалба до ВКС. Водим от горното и на осн. чл. 351, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА разпореждането от 29.01.13 год. на съдията – докладчик по ВНОХД № 160/12 год. по описа на Габровския окръжен съд, с което е върната касационната жалба от страна на частната обвинителка С. Т. Й. срещу въззивна присъда № 1 от 09.01.13 год. ВРЪЩА делото на ОС – гр.Габрово за администриране на делото по касационната жалба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ............................................. ЧЛЕНОВЕ: ................................................ .................................................