Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр. София, 23.11.2022г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова ЧЛЕНОВЕ: Петя Колева Димитрина Ангелова в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВКП Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 779 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК. Образувано е по повод на постъпила касационна жалба с допълнение към нея от повереника на частния обвинител К. К. Б. срещу присъда № 35 от 28.02.2022г., постановена по ВНОХД № 4875/21г. по описа на Софийски градски съд. С атакувания съдебен акт е отменена присъда на Софийски районен съд от 18.10.2021г., постановена по НОХД № 373/2020г. и вместо нея е постановена друга, с която подсъдимата А. Й. Т. е признат за невиновна в това, на 29.08.2018г. около 22.30ч. в [населено място], на [улица], вх.*, в апартамент № *, да се е заканила с убийство на К. К. Б., като заканата е могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, и на основание чл.304 от НПК е оправдана по обвинението за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК. В жалбата са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Според защитникът съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при мотивирането на присъдата, както и при оценката на обясненията на подсъдимата и експертното становище за психическото състояние на пострадалата. В противоречие с материалния закон е преценявал наличието на чувство на страх в последващ период, вместо към момента на деянието, и дали подсъдимата е възнамерявала да убие Б., вместо дали обективно е възможно заканата да бъде осъществена. В съдебно заседание повереникът на частния обвинител поддържа жалбата. Представителят на ВКП моли присъдата да бъде оставена в сила. Намира, че двете предходни съдебни инстанции са изяснили правилно и безпротиворечиво фактическата обстановка, но само въззивният съд й е дал точна правна оценка. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Точното тълкуване на разпоредбата на чл.144 от НК предполага обективна възможност заканата да бъде осъществена. Не става въпрос за абстрактна вероятност подсъдимото лице някога, някъде да извърши престъпление срещу пострадалото, негови близки или имуществото им, а за реализиране на конкретното действие, за което се отнася заканата. С оглед обвинението по настоящото дело, това предполага обективна възможност на инкриминираната дата, в апартамента на К. Б., Т. да я убие. Въззивният съд правилно е приел, че такава не се установява при изяснените факти. Подсъдимата не е била въоръжена, не е превъзхождала пострадалата физически, освен това заканата е отправена в присъствието на трима души, които биха предотвратили убийство. Наред с липсата на възможност за извършване на убийството, заканата не е била в състояние да предизвика основателен страх за живота на Б. и поради това, че репликата „ще те убия“, не е възприета буквално от нея. Този извод се налага от установения до момента стереотип на поведение на Т. спрямо пострадалата. Заплахите и тормозът са продължавали два месеца преди инкриминираната дата. Не е оспорен фактическият извод на съда, че е получавала и други закани, че подобни реплики са били отправяни многократно и в миналото без да се стига до физическа агресия и без Б. да е очаквала реално посегателство над живота си. Било й е добре известно, че заради връзката си с нея, свидетелят Й. е изоставил подсъдимата с две малки деца, след осемнадесет годишно съжителство, и с оглед на това обстоятелство е възприемала заплашителните й реплики като очаквана емоционална реакция, а не като израз на намерението да й причини смърт. Въззивният съд аргументирано е достигнал до извода, че това, което е притеснявало пострадалата е системността на тормоза и многобройността на проявите на Т., а не конкретното съдържание на заканите й. В безогледния си стремеж да задържи св. Й. подсъдимата е прекрачила границите на приемливото поведение, и постъпката й безспорно е морално укорима, но обществената й опасност е значително по-ниска от тази на тежко умишлено престъпление от общ характер. Софийски градски съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е кредитирал заключението на експертите - психиатър и психолог. Визираната в жалбата експертиза не опровергава извода на въззивната инстанция, че Б. е сезирала прокуратурата, за да бъде преустановено преследването от страна на Т., а не защото на 29.08.2018г. е изпитала страх за живота си. Внимателният прочит на проведеното от вещите лица обсъждане показва, че те са базирали заключението си на факти, различни от процесната закана, обсъждали са реакцията на пострадалата на събития, случили се преди и след датата на деянието, включително и на състоянието й в началото на месец август същата година. Възражението на жалбоподателя, че неправилно са кредитирани неподкрепените от други доказателства обяснения на Т. за причината за посещението й при Б. е неоснователно. Законосъобразното разпределение на доказателствената тежест в процеса предполага смислените твърдения на подсъдимата да не бъдат отхвърлени, ако не са опровергани, а настоящият случай е именно такъв. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя в сила присъда № 35 от 28.02.2022г. по ВНОХД № 4875/21г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.