Р Е Ш Е Н И Е
№ 60080
София, 11.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.д. № 3814/2020 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от В. Х. В., чрез адв. Г. К. Б., срещу решение № 20142 от 09.09.2020 г. по в.гр.д.№ 117/2020 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 82 от 24.02.2020 г. по гр.д.№ 1063/2019 г. на Кърджалийски районен съд, с което е уважен предявеният от В. П. Й. против В. Х. В. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, като е признато за установено по отношение на ответника В. Х. В., че ищцата е собственик на апартамент № ..., находящ се в [населено място], кв. В., блок ..., вх...., ет...., със застроена площ 65.91 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, ведно с прилежащото му избено помещение № ... с полезна площ 3.61 кв.м., и припадащите се 1.166 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, придобит през време на брака на страните, на основание договор за покупко-продажба, е лична собственост на В. П. Й., тъй като продажната цена е платена с парични средства нейна лична собственост. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради постановяването му в нарушение на чл. 23 СК. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на направените при водене на делото разноски.
Ответницата по жалбата В. П. Й., в депозиран отговор, чрез адвокат И. Б., развива съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на въззивното решение.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 88 от 15. 03. 2021 г. по гр. д. № 3814/2020 г. на ВКС, 1 г.о., по въпроса възниква ли съпружеска имуществена общност върху недвижим имот, придобит по време на брака чрез договор за покупко-продажба, ако продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем/банков кредит, сключен само от единия съпруг, и заемът е изплащан с лични средства на единия съпруг.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
При режима на съпружеска имуществена общност придобитото по време на брака, чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването му. Ако продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем, заемател по който е само единият съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за наличие на трансформация по смисъла на чл. 21 СК от 1985 г., съотв. на чл. 23 СК. Средствата, получени по договор за заем за закупуване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови лични средства, не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този съпруг може, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, да претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното.
В този смисъл са следните решения на ВКС, постановени във връзка с тълкуването на чл. 19, чл. 21 и чл. 25 СК 1985 г. (отм.), съотв. на чл. 32, ал. 2 и чл. 23 СК: решение № 904 от 2. 10. 2008 г. по гр. д. № 3167/2007 г., 1 г.о., решение № 415 от 22. 10. 2012 г. по гр. д. № 231/2012 г., 1 г.о., решение № 36 от 31. 03. 2015 г. по гр. д. № 3386/2014 г., 2 г.о., решение № 428 от 11. 04. 2016 г. по гр. д. № 6452/2013 г., 4 г.о., определение № 529 от 16. 11. 2017 г. по гр. д. № 1570/2017 г., 1 г.о. и др.
По основателността на касационната жалба:
Делото има за предмет предявен от В. П. Й. срещу В. Х. В. иск с правно основание чл.23, ал.1 от СК, за признаване за установено между страните, че процесният апартамент, придобит по време на брака им, е лична собственост на ищцата, тъй като продажната цена е платена с парични средства нейна лична собственост – получени на основание договор за банков кредит и договор за заем, сключен със сестра й, като и двата заема били изплащани лично от ищцата.
Ответникът В. Х. В. в представен отговор по чл.131 от ГПК излага съображения, че апартаментът бил придобит по време на брака в резултат на съвместен принос. Същият бил платен със заемни средства, а не с лични средства на ищцата, като при погасяване на заемите и той вземал активно участие – със средства, труд и грижи за отглеждане на детето.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е уважен, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че страните са сключили граждански брак на 05.07.2000 г., който е бил прекратен с решение № 480/26.11.2016 г. по гр.д. № 1233/2018 г. по описа на РС - Кърджали, влязло в сила на 12.12.2018 г. С договор за продажба на общински недвижим имот по реда на ЗОС и НРПУРОИ, сключен на 09.02.2001 г., между Община Кърджали и В. П. Й., общината е продала процесния апартамент на ищцата за сумата 3374 лв., от която сума 1014 лв. били внесени с ордер № 19027/06.02.2001 г., а останалите 2360 лв. В. Й. получила от “Банка ДСК” - клон Кърджали, на основание договор за банков кредит от 8. 02. 2001 г., със срок за издължаване 7 години, чрез удръжки от разплащателна сметка, по която В. Й. се е задължила да превежда трудовото си възнаграждение. Кредитът е изтеглен на 8. 02. 2001 г. и изцяло погасен на 18. 05. 2005 г., чрез преводи на вноски от заплатата на ищцата, извършвани от работодателя й ТП „Български пощи“-клон К.. Окончателната вноска, извършена на 18. 05. 2005 г., е била в размер на 1086, 03 лв. и е представлявала кредитни средства от потребителски кредит в размер на 7400 лв., изтеглен от ищцата на 18. 05. 2005 г., от същата банка. Според показанията на св. И. С., сестра на ищцата, най-голямата им сестра изтеглила заем в размер на 1300 лв., която сума предоставила на В. Й., за да заплати процесния апартамент, а впоследствие ищцата върнала на сестра си получената на заем сума. Въз основа на показанията на свидетеля Г. Г. е прието за установено, че ответникът по иска В. В. работил по трудови договори, а имал и сергия за зеленчуци.
От правна страна съдът е приел, че процесният апартамент е изключителна собственост на ищцата, поради пълна трансформация на нейно лично имущество. Придобит е от страните при действието на отменения СК от 1985 г., но приложение намират разпоредбите на действащия Семеен кодекс от 2009 г., предвид §4, ал.1 от ПЗР СК. Продажната цена е платена с нейни лични средства – вземания от възнаграждение по трудов договор, с които са погасявани банковият кредит, заемът и потребителският кредит, от който е погасена окончателната вноска. Направен е извод, че е налице пълна трансформация на лични средства на ищцата, поради което и придобитият по време на брака апартамент е нейна лична собственост. Не е възприето за основателно застъпеното във въззивната жалба становище, че погасяването на жилищен заем с несемейни средства на единия съпруг няма вещноправни последици, а поражда само облигационни отношения между съпрузите. В тази връзка е прието, че Семейният кодекс от 2009 г. разширява обхвата на личните права, които всеки от съпрузите придобива по време на брака, като прогласява за лични вземанията по трудови и граждански договори, както и вземанията по банкови влогове. При закупуване на жилище с лични средства, придобитият недвижим имот става лична собственост на единия съпруг, а не общ на двамата съпрузи. За неотносими към предмета на делото са счетени изложените от ответника по иска доводи за придобиване на имота в резултат на съвместен принос, като в тази връзка е прието, че от значение е доказано ли е преобразуване на лично имущество.
Решението е неправилно, тъй като изводите на съда противоречат на чл. 23 и чл. 32, ал. 2 СК. Както бе посочено по-горе, при режима на съпружеска имуществена общност придобитото по време на брака, чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването му. Ако продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем, заемател по който е само единият съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за наличие на трансформация по смисъла на чл. 21 СК от 1985 г., съотв. на чл. 23 СК. Средствата, получени по договор за заем за закупуване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят солидарно. Последващото погасяване на задълженията от единия от съпрузите, с негови лични средства, не се отразява върху принадлежността на придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след евентуалното прекратяване на брака. Ако целият кредит или част от него са погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този съпруг може, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, да претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното. Изплащането на заема с лични средства на единия съпруг не променя възникналото в съпружеска общност вещно право.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. По изложените по-горе съображения предявеният иск по чл. 23, ал. 1 СК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищцата В. П. Й. следва да бъде осъдена, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. Х. В. сумата 455, 71 лв. съдебни разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции, която сума включва: 300 лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция, 61, 75 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 30 лв. платена държавна такса за производството по чл. 288 ГПК и 63, 96 лв. платена държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 20142 от 09.09.2020 г. по в.гр.д.№ 117/2020 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 82 от 24.02.2020 г. по гр.д.№ 1063/2019 г. на Кърджалийски районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. Й. против В. Х. В. иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, за признаване за установено по отношение на ответника, че апартамент № ..., находящ се в [населено място], кв. В., блок ..., вх...., ет...., със застроена площ 65.91 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, ведно с прилежащото му избено помещение № .... с полезна площ 3.61 кв.м., и припадащите се 1.166 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, придобит през време на брака на В. Х. В. и В. П. Й., на основание договор за покупко-продажба, е лична собственост на В. П. Й. и тя е негов единствен собственик.
ОСЪЖДА В. П. Й., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. Х. В. сумата 455, 71 лв. съдебни разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: