Р Е Ш Е Н И Е № 18
Гр.София, 29.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари, 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ПЕТЯ ШИШКОВА
При участието на секретаря ИВАНОВА
В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.999/20 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423,ал.1 НПК.
С присъда №260036/07.10.20 г., постановена от РС-Русе /РОС/ по Н.О.Х.Д. 299/20 г., подсъдимият Й. З. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 В,ал.2 НК и вр.чл.54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от две години и 500 лв.глоба. На основание чл.25,ал.1 вр.чл.23,ал.1 НК тези наказания са групирани с наказанията лишаване от свобода и глоба, наложени по Н.О.Х.Д.1581/16 г.по описа на РС-Дупница и са определени най-тежките от тях за общо изтърпяване- лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 500 лв. По отношение на наказанието лишаване от свобода е постановено то да се изтърпи при първоначален строг режим. Съдебният акт е влязъл в сила на 23.10.20 г.
На 18.11.20 г., в предвидения в НПК шестмесечен срок от узнаване на присъдата /попада се и в шестмесечния срок от влизане на същата в сила/, е постъпила молба-жалба от осъдения /всъщност искане/, директно изпратено до ВКС. Настоява се за възобновяване на наказателното производство поради непознаване от страна на К. за воденото наказателно производство и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред ВКС искателят и назначеният му служебен защитник поддържат искането с отразените в него доводи.
Представителят на ВКП моли да не се пристъпва към възобновяване на наказателното производство на основание чл.423,ал.1 НПК.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изразените в него съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното:
За да се направи преценка доколко възраженията по сезиращия процесуален документ са основателни в светлината на експлоатираната процедура, следва внимателно да се проследи движението на производството и познанието на осъдения за него.
И така, на л.10 от ДП е приложено постановление за привличане на искателя като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.343 В,ал.2 НК /престъпление от общ характер, което в съобразие с предвиденото в санкционната част на нормата не е тежко по смисъла на чл.93,т.7 НК/. Обвинението е предявено на К. в присъствието на упълномощен от него защитник, на 07.10.16 г.в 10.15 ч. Тогава е определена мярка за неотклонение Подписка. Уточнено е, че лицето се задължава да не я нарушава и да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия адрес, както и да се явява на всяко призоваване. Като адрес на призоваване в самото постановление за привличане е посочен [населено място], [улица].
На л.12 от ДП е приложен протокол за разпит на обвиняем от 07.10.16 г., започнал в 10.25 ч. В него е отразено следното, относимо към преценка на същността на настоящата процедура: „Не възразявам относно сроковете за призоваване, явявам се с лично упълномощения от мен защитник П. М.. Желая да ми се предявяват материалите по разследването и посочвам адрес на призоваване-гр.Р., [улица].“
На л.23 от ДП е приложена саморъчно изписана от осъдения автобиография от 07.10.16 г., в която е утвърдил адреса на ул.М. Л.. Същото се отнася и за приложената на л.24 от ДП декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, изготвена специално с оглед нуждите на наказателното производство; както и за протокола за разпит на обвиняем от 11.10.16 г., приложен на л.37 от ДП. В последния впрочем са отразени доказателствени искания на страната по повод допускане и разпит на определени лица в качеството им на свидетели-Г. С. и В. Х..
На л.82 от ДП е приложено постановление от 07.04.17 г.на районния прокурор при РП-Р.. Видно от същото, важна свидетелка, а именно-поисканата от осъдения и защитника му Г. С.- не е установена на известния по делото адрес, а показанията й са от съществено значение за разкриване на обективната истина, поради което процесното наказателно производство е спряно.
С постановление на същия прокурор от 19.07.18 г., след изминаване на едногодишен срок от спиране на производството, на основание чл.244,ал.8 вр.ал.1, т.3 НПК производството е възобновено /л.83 от ДП/.
Междувременно, на 28.06.17 г., все този районен прокурор е преценил, че са налице предпоставките по чл.234,ал.8 НПК поради споменатия вече факт, че не иде реч за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 НК и е отменил взетата по отношение на К. мярка за неотклонение Подписка. В кориците на делото няма данни осъденият да е бил информиран както за спирането на наказателното производство, така и за отмяната на мярката му за неотклонение.
На л.94 и сл.от ДП е приложено постановление на прокурор при РП-Р., издадено на 23.08.18 г.,за поредно спиране на наказателното производство поради ненамиране на изключително важната свидетелка Г. С. /без данни за уведомяване на К./, като същото е възобновено на 08.10.19 г. /с постановление, приложено на л.93 от ДП/.
На л.107 и сл.от ДП е приложена в ксерокопия издирвателна преписка от система „Издирвателна дейност“ МВР, във връзка с обявяване на К. за местно и общодържавно издирване по повод търсенето му за изтърпяване на наказание от една година лишаване от свобода по постановена на 29.11.18 г.от РС-Дупница присъда по Н.О.Х.Д.1581/16 г. Това, което трябва да се отбележи относно преписката, е, че е извършено посещение на адреса на [улица] в [населено място], където К. не е намерен /в края на юни 2019 г./, както и че при направената справка в масивите на МВР е констатирано, че той е напуснал пределите на РБ на 03.05.19 г.през ГКПП-Калотина /л.108/.
На л.114 и сл.от ДП е приложена невръчена призовка за осъдения, съгласно която той е следвало да се яви на 27.12.19 г.в 10.00 ч.при разследващия полицай по актуалното наказателно производство, за предявяване на материалите по разследването. Тази призовка е адресирана до [населено място], [улица].
На л.116 от ДП е приложена докладна записка във връзка с връчване на цитираната току-що призовка, от мл.автоконтрольор Т. Ц. /дължи се уточнението, че поначало досъдебното производство е водено в сектор Пътна полиция при ОД на МВР- Русе/, с дата 19.12.19 г. Съгласно нея, на [улица] в Р. осъденият не е бил намерен; съседът В. И. е заявил, че лицето не живее на този адрес повече от две години; на подадения мобилен телефон /неясно е кой, но в протокола за разпит на обвиняем от ср.12 от ДП действително има записан такъв/, никой не отговаря.
На л.123 от ДП е приложен протокол за предявяване на разследване от 27.12.19 г., съгласно който материалите са предявени на упълномощения от искателя защитник адвокат М.. Отразени са изявленията на последния „нямам връзка с подзащитния ми, не мога да кажа къде се намира.“
На 11.02.20 г.е образувано Н.О.Х.Д.299/20 г.по описа на РОС по внесен обвинителен акт за извършено от К. престъпление по чл.343 В,ал.2 НК. С разпореждане от 12.02.20 г., приложено на л.8 и сл.от съдебното производство, съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание на 25.03.20 г.от 10.00 ч. На основание чл.247 Б,ал.2 НПК е указал да се връчи обвинителният акт на подсъдимия, като наред с въпросите по чл.248,ал.1 НПК изрично да му се съобщи, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 /изброени са хипотезите/.
На л.12 е приложена заявка от адвокат М.,от която е видно, че на 18.02.20 г.за времето от 09.55 ч.до 10.15 ч.той се е запознал с материалите по делото.
На л.13 и сл. е приложена върната в цялост призовка за подсъдимия, изготвена в съгласие с очертаните въпроси по разпореждането на съдията-докладчик при РОС. Адресът на призоваване е бил [населено място], [улица] и е отразено, че по данни на съсед лицето е напуснало.
На л.15 от съдебното дело е приложена справка №223, направена на 18.02.20 г. в 15.39 ч.в НБД Население по реда на Наредба 14/18.11.09 г., съгласно която на 02.03.04 г.е заявен постоянен адрес за К. в [населено място], [улица], а настоящ такъв от 22.03.05 г.-гр.Р., [улица].
От л.17 до 20 от съдебното производство са приложени върнати в цялост призовки от посочените два адреса, като е отразено, че и на двата такива не живее лице Й. К..
На л.21 е приложена призовка за упълномощения защитник М., получена на 18.02.20 г.лично от него /както бе уточнено по-горе,същия ден той се е запознал с материалите по делото/.
На л.22,23 и 25 са приложени разпореждания на съдията-докладчик по повод съдебното заседание на 25.03.20 г., издадени на основание Заповед №РД-13-189/ 11.03.20 г.на председателя на РС-Русе, издадена от своя страна на основание чл.80, ал.1,т.1 ЗСВ, във връзка с решение на съдийската колегия при ВСС по протокол № 8/10.03.20г.,относно предприемане на превантивни мерки срещу разпространението на грип, остри респираторни заболявания и възможни случаи на COVID-19 в обявеното в РБ извънредно положение. В крайна сметка, поради неналичие на предпоставките по чл.329,ал.3 ЗСВ делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.20 г.от 10.00 ч., за когато е указано да бъдат уведомени необходимите страни в процеса.
На 14.05.20 г.адвокат М. е приел призовка за посоченото съдебно заседание /л.29 и сл./, а тази за К. /все с указанията за връчване на обвинителен акт, възможност делото да се гледа отсъствено за дееца и за въпросите, решаеми в разпоредително заседание-л.32 и 33/, изпратена на заявения от него адрес в [населено място], [улица], е върната в цялост с отбелязване, че няма такъв човек, а „на оставеното съобщение не се явява“. На списъка за призоваване е отразено /л.27/ от служител в деловодството на съда, че лицето е търсено по телефона и не е открито.
В съдебно заседание на 29.05.20 г.е прието, че подсъдимият, нередовно призован, не се явява /л.34 и сл./. Според прокурора не е имало пречка делото да бъде разгледано в отсъствие на дееца поради факта, че той не може да бъде намерен; че присъствието му не е задължително, предвид тежестта на престъплението и че провеждането на делото в отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина.
Изявленията в тази насока на упълномощения от искателя защитник са буквално следните:“…за първото насрочване за настоящото дело като дата е било 25.03.20 г. В началото на месец март се чух с моя доверител по телефона по негова инициатива и ми е известно, че той е извън страната-на територията на държава от Европейския съюз. Към настоящия момент нямам никаква връзка с подсъдимия. Действително отчитам становището на прокуратурата за законосъобразно по отношение на това, че отговаря на изискванията на чл.269, ал.3,т.1, тъй като подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес и не ми е известен новия му адрес и нямам връзка, но той знае за делото.“
Имайки предвид становищата на страните и данните по делото /включително и факт, че по отбелязване на длъжностно лице при обаждането по телефона, даден от дееца, са били ограничени временно входящите обаждания- това обстоятелство по-скоро е допълнено устно към отразеното вече вписване за търсене и по такъв начин е доведено до знанието на съда/, установяващи невъзможност К. да бъде намерен на който и да е известен за него адрес, включително и на този, лично даден от него още в хода на досъдебното производство; при преценка, че не се касае за повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление и следователно присъствието на лицето не е задължително; че и без него ще се разкрие обективната истина; и че се представлява от упълномощен защитник, РОС е дал ход на разпоредителното заседание в отсъствие на искателя, както и делото е продължило по-нататък. Макар и да не е отразено изрично, по същество съдебното становище е за наличие на изискването на чл.269,ал.3,т.1,пр.1 НПК- деецът не е намерен на посочения от него адрес.
Оттам насетне няма данни осъденият да е бил призоваван за проведените съдебни заседания, включително и при постановяване на присъдата. Винаги обаче е бил представляван от упълномощения от него защитник адвокат М..
Последователно и нееднократно досега този съд е утвърждавал тезата, че задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ присъствие на подсъдимия с ефективно упражняване на цялата палитра от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане.
Това възобновяване обаче не става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, обмислими и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото /подсъдимото/ лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. В този контекст задължително се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия или обвиняемата, респективно подсъдимия или подсъдимата, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането на тези лица за отпочнато срещу им дело.
Казаното по принцип, отнесено към данните, подробно описани по-горе, установяват познание на осъдения К. за воденото срещу му наказателно производство, въпреки твърденията му за обратното, изложени в депозираното искане за възобновяване.
Без съмнение още на досъдебната фаза той сам е предоставил адрес, на който да бъде призоваван. Няма данни за проведен между него и водещия разследването разговор относно пътувания в чужбина и призоваването му в тази връзка, както осъденият съобщава в искането си за възобновяване. Твърди например, че уведомил разследващата, че работи в А.; но освен че при снемане на самоличността му е отразено „безработен“, както и сам е заявил това обстоятелство в своята автобиография и в декларацията за семейно и имотно състояние, не предявява претенция да е уведомил за адрес в чужбина. В кориците на делото не присъстват доказателства за известно местонахождение извън пределите на РБ, където органът по наказателно преследване да е бил в състояние да го намери и призове за извършване на действия по разследване. Призоваването в страната е ставало от адреса, който сам е дал. То е било неуспешно. Няма данни, след като е търсен, искателят да е намиран на даден от него телефонен номер, каквото твърдение не е и лансирано. Именно затова, на фона и на познанието, че обвиняемият е бил обявен за местно и общонационално издирване по повод търсенето му за изтърпяване на наказание лишаване от свобода по присъда, постановена от РС-Дупница, в крайна сметка материалите по разследването са предявени на упълномощения от него защитник.
Тук трябва да се отбележи, че действително подготвителната фаза на процеса е протекла в рамките на няколко години, наложило се е спиране поради издирване на свидетел, поискан за изясняване на истината от самия деец, впоследствие възобновяване и така нататък. Пристъпило се е и към отмяна на мярката за неотклонение на К.. Въпреки че, както бе казано, в кориците на делото не присъстват доказателства той да е бил уведомяван за спирането на производството и отмяната на мярката му за процесуална принуда, това са съществуващи обстоятелства. И при приемане на най-благоприятния за искателя вариант на липса на задължения от негова страна по изпълнение на взета мярка за неотклонение, качеството му на обвиняем, който се интересува от провежданото производство, е предпоставяло предоставяне на данни за намирането му /адрес или някакви други реално установяващи връзка, както се предвижда в нормата на чл.178 НПК/ с цел призоваване и информиране за движението на делото. Такива липсват.
Що се касае до съдебното разглеждане, то по него поне до разпоредителното заседание са положени всякакви усилия К. да бъде призован, да му бъде връчен обвинителен акт, да бъде запознат с въпросите, решаеми по реда на чл.248 НПК и за правата му в процеса, включително и делото да бъде гледано в негово отсъствие. Правен е опит да бъде открит на всички възможни адреси, известни на държавата. Несъмнено е установено, че не може да бъде намерен на адреса, който той сам е депозирал за призоваване, а друг известен такъв не е имало.
Въпреки това, в насока на познание за образуваното вече съдебно производство от страна на искателя са изявленията на упълномощения му защитник- не се предоставя актуална информация за местонахождението на лицето, а телефонната комуникация е осъществявана по негова инициатива. В този смисъл звучи допустимо приетото от РОС по съобщение на длъжностно лице, че входящите обаждания на известния телефонен номер са били ограничени, поради което К. не е можело официално да бъде призован по такъв начин.
Казано просто, осъденият сам се е поставил в невъзможност да бъде открит лично след предявяване на обвинението в досъдебното производство, а процедурата по чл.247 Б,ал.1 НПК не е могла да бъде изпълнена поради това му поведение. И въпреки че съдебното производство спрямо него е протекло задочно, неучастието на К. в съдебното разглеждане на делото, за което при това се приема, че той е имал общо познание чрез упълномощения си защитник, се дължи на неговото собствено поведение.
В съобразие с изложените обстоятелства искането по чл.423 НПК не следва да бъде уважено, тъй като са налице условията на ал.1,изр.2 от този законов текст. По принцип трябва да се наблегне, че предпоставките за възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство касае точно нарушаване на правото му за лично участие, изследвано на плоскостта на познанието за водено срещу му наказателно производство. Отделен е въпросът - и той може да бъде поставян независимо от обстоятелството дали присъствието на лицето в хода на провеждане на процеса е задължително или не- в сферата на законосъобразно започване на съдебното производство в отсъствие на подсъдимия, не са ли допуснати процедурни грешки по призоваването му за всяко следващо съдебно заседание, които пороци да бъдат оглеждани на плоскостта на нарушено право на защита. Това, при влязла в сила присъда е предмет на разглеждане по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК, когато е възможно с оглед срок на предявяване на претенцията и инстанцията, на която е приключило делото от една страна, а от друга- при надлежно сезиране на компетентния съдебен орган.
В процесния случай искането за възобновяване, изготвено от К., не дава възможност да се изведат оплаквания като горепосочените, които да предпоставят изпращане на делото за разглеждане на съответния апелативен съд /в процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК/, след отказа за възобновяване по реда на чл.423 НПК. Казаното се отнася и до отразените в самото искане съображения по съществото на вменената престъпна деятелност и нейното разследване, които не е достатъчно да бъдат маркирани като факт, а да бъдат разработени и подчинени на претендирани касационни основания.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д.299/20 г. по описа на РС-Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ |