Р Е Ш Е Н И Е № 335 гр. София, 13.11.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 24 .10. , две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело № 2477/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение №162 / 13.03.2018 г. по реда на чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване по касационна жалба от страна на БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД срещу решение № 3635 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 18 537/2017 г. на СГС,ГК, само в частта, с която е потвърдено решението от 30.06.2014 г. по гр.д. № 43 937/13 на СРС,33 с-в , в частта, с която по иска на М. П. В. срещу Банка Пиреос България АД, на основание чл. 143 ал.1,т.10 и т.12 ЗЗП е прогласена нищожността на клаузите в чл.14 ал.3 и ал.4 от Договор за банков ипотечен кредит № 4179/R/ 2007 от 12.10.2007 г, а на основание чл.146 ал.1, вр. с чл.143 ал.1,т.5 от ЗЗП е прогласена за нищожна клаузата в чл.15 ал.3 от същия договор. В касационна жалба се поддържат доводи за недопустимост, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Твърди се, че по отношение на ответницата М. В. към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение е имало сила на пресъдено нещо /съкр. СПН/ като последица от влязло в сила съдебно решение по иск, предявен по реда на чл.422 ГПК от Банка Пиреос България АД срещу М. П. В. за установяване съществуване на вземане основано на клаузата в чл.15 ал.3 от процесния договор, с оглед на което и възможността за водене на иск за нищожност на тази клауза е била преклудирана. Тези оплаквания се подържат и в открито съдебно заседание от страна на пълномощника на касатора. От страна на ответника по КЖ е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност. Навеждат се доводи, че тъй като съдът по предходното дело не е разгледал възражения за нищожност на съответните клаузи, то липсва пречка за последващо предявяване на иск за нищожност. Въззивното решение е допуснато частично до касационно обжалване на основание евентуална недопустимост на същото в допуснатата до касационно обжалване част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, в допуснатата до касационно обжалване част, с която са счетени за допустими и основателни исковете на М. П. В. срещу Банка Пиреос България АД, на основание чл. 143 ал.1,т.10 и т.12 да бъде прогласена нищожността на клаузите в чл.14 ал.3 и ал.4 от Договор за банков ипотечен кредит № 4179/R/ 2007 от 12.10.2007 г, а на основание чл.146 ал.1, вр. с чл.143 ал.1,т.5 от ЗЗП да бъде прогласена за нищожна клаузата в чл.15 ал.3 от същия договор , съдът е изложил съображения за това, че съответните уговорки представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.146 ал.1 вр. с чл.143 ЗЗП . Тези клаузи не са индивидуално договорени, нито попадат в сред сделките с ценни книжа и финансови инструменти или представляват такива с други стоки или услуги,чиято цена се колебае във връзка с изменения в борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на фин.пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на услугата-чл.144 ЗЗП . Клаузата в чл.14 ал.3, която предвижда едностранно изменение на договорната лихва по кредита от страна на банката-кредитодател, не съдържа в себе си възможност на длъжника при уведомление за това да се откаже от кредита, с оглед което е неравноправна-аргумент от чл.144 ал.2, т.1 ЗЗП, която императивна разпоредба изисква изрично уговорена такава възможност за длъжника. Клаузата в чл.14 ал.4, според съда, дава възможност ГЛП/годишен лихвен процент/ по договора да се повишава с повишаване индекса EURIBOR, но не допуска ГЛП да се намалява при спадане на същия индекс, с оглед на което кредитополучателите се поставят в неравноправно положение спрямо банката. Такава клауза се явява неравноправна, доколкото е сключена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията да добросъвестност: чл.143 , т.10 и т.12 ЗЗП. Клаузата в 15 ал.3 предвиждаща в случай на неизпълнение наказателна надбавка от 4 на сто към договорната лихва за забава/ 6.4 на сто/, според съда се явява неравноправна,тъй като задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и като такава следва да се обяви за нищожна. От данните по приложените заверени преписи от съдебни решения се установява, че по отношение на М. П. В., в хода на производството по настоящия спор пред въззивния съд, е влязло в сила съдебно решение, с което искът по чл.422 ГПК на същата банка срещу нея е бил уважен/ Р №106/03.07.2015 г. по т.д. №215/14 на ОС-Плевен, потвърдено с Р. от 21.12.2015 г. по в.т.д. № 233/15 на ВТАС, недопуснато до касация с опр. № 855 от 14.11.2016 по т.д. №962/16 на ВКС, Първо т.о./. С това решение е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК по отношение на М. П. В. [ЕГН] , че БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД - [населено място] притежава право на вземане на основание Договор за кредит обезпечен с ипотека №4179/R/ 12007 от 12.10.2007 г. и Анекс №2 от 31.08.2009 г. в размер на 96 612,34 евро/ главница 87 482,24 евро, възнаградителна лихва 7 884,63 евро за периода от 18.12.2011 г. до 27.03.2013 г.и 196,80 лева-такса за нот.покана,ведно със законната лихва от 28.03.2013 г. да окончателното плащане. По допустимостта на обжалваното решение: Съгласно разпоредбата на чл.299 ал.1 ГПК, силата на пресъдено нещо /съкр.СПН/ като законова последица на влязлото в сила съдебно решение по горецитираното дело, представлява процесуална пречка за наличието на правото на иск на М. П. В. срещу БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД - [населено място] относно съществуването на вземането на банката до признатия от съда размер и на признатото от съда основание: т.е. споровете за действителността на тези уговорки и съществуването на съответните вземания на банката към М.В. основани на тези уговорки. От съдържанието на Р №106/03.07.2015 г. по т.д. №215/14 на ОС-Плевен, потвърдено с Р. от 21.12.2015 г. по в.т.д. № 233/15 на ВТАС по несъмнен начин се установява, че в рамките на производството по иска на банката по чл.422 ал.1 ГПК срещу В., с предмет именно вземания основани на клаузите в чл.14 ал.3 и ал.4 от Договор за банков ипотечен кредит № 4179/R/ 2007 от 12.10.2007 г, и на тези в чл.15 ал.3 от същия договор, съдът е разгледал и решил с влязло в сила решение предходния спор, като е счел за неоснователни възраженията за нищожност на същите уговорки в същия договор и на същите основания, от което следва, че повторното им повдигане по исков ред от страна на ответника в предходния процес В. е недопустимо –чл.299 ал.1 ГПК и повторно заведеното дело по решения с влязло в сила съдебно решение спор следва да се прекрати служебно от съда-ал.2 на чл.299 ГПК. Следва да се има в предвид, че дори и да липсваха наведени възражения за нищожност на съответните уговорки в договора в процеса по иска на банката срещу ответника М.В., то същите пак биха били преклудирани за предявяване в последващ процес ,по който ответника повдига спор за действителността на същите уговорки, с оглед обективните предели на СПН на решението по предходния спор с предмет съществуване на вземането на същото това вземане, където длъжникът като ответник е следвало да изчерпи всички свои възражения срещу съществуването на предявеното за защита по исков ред вземане срещу него. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение в допусната до касационно обжалване част се явява недопустимо, поради което същото,ведно с потвърденото с него първоинстанционно решение следва да следва да се обезсили като постановено по недопустим иск, а производството по последния следва да се прекрати. По отношение на разноските : Ответникът по касация М. П. В. следва да заплати на касатора разноските в настоящото производство в размер на заплатената държавна такса в размер на 150 лева . По отношение на претендираното като разноски в производството пред ВКС възнаграждение за процесуално представителство в размер на 700 лева, то липсва представено доказателство за плащането им, поради което и това идскане се явява недоказано по основание/ ТР 6/12 ОСГТК/. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 3635 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 18 537/2017 г. на СГС,ГК, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението от 30.06.2014 г. по гр.д. № 43 937/13 на СРС,33 с-в, само в частта, с която, с която по иска на М. П. В. [ЕГН] срещу Банка Пиреос България АД, на основание чл. 143 ал.1,т.10 и т.12 ЗЗП е прогласена нищожността на клаузите в чл.14 ал.3 и ал.4 от Договор за банков ипотечен кредит № 4179/R/ 2007 от 12.10.2007 г, а на основание чл.146 ал.1, вр. с чл.143 ал.1,т.5 от ЗЗП е прогласена за нищожна клаузата в чл.15 ал.3 от същия договор, както и потвърденото с въззивното решение първоинстанционно решение в съответната част. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска на М. П. В. срещу Банка Пиреос България АД, за прогласяване нищожността на основание чл. 143 ал.1,т.10 и т.12 ЗЗП на клаузите в чл.14 ал.3 и ал.4 от Договор за банков ипотечен кредит № 4179/R/ 2007 от 12.10.2007 г, а на основание чл.146 ал.1, вр. с чл.143 ал.1,т.5 от ЗЗП- на клаузата в чл.15 ал.3 от същия договор. ОСЪЖДА М. П. В. да заплати на „Банка Пиреос България” АД сумата от 150 лева-разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.