Р Е Ш Е Н И Е № 60213 Гр. София, 02 февруари 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова к.д. № 856/2021 година по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 350, ал. 2 НПК. Образувано е по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 10022/02.06.2021 година, постановено по в.н.о.х.д. № 678/2020 година по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена оправдателната присъда № 12/21.01.2020 година по н.о.х.д. № 648/2019 година на Софийски градски съд на подс. А. В. Ф. по обвинението му по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 2, пр. 1 и 3, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. С протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Съществените нарушения на процесуалните правила се свързват с претенцията за нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като въззивният съд, въпреки настояването на прокурора, заличил допуснат до разпит във въззивното производство основен свидетел на обвинението. По този начин САС нарушил не само процесуалните права на прокуратурата като страна в процеса да поиска и да й бъдат уважени доказателствените искания, но също така не предприел необходимите мерки за разкриване на обективната истина и да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Според прокурора неправилната оценка на установените по делото факти са довели и до неправилно прилагане на закона с потвърждаването на оправдателната присъда на СГС. Оспорени са и съображенията на инстанциите по фактите, че само по себе си държането на прекурсори, когато то не е осъществено с цел разпространение, е несъставомерно по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 НК с препращане към решение № 173/10.01.2020 година по н.д. № 698/2019 година на І н.о. на ВКС. Иска се отмяна на протестираното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Прокурорът от ВКП не поддържа подадения протест и счита, че въззивното решение не страда от пороци, които да налагат неговото изменение или отмяна. Сочи, че обвинението, така както е внесено в съда, страда от недостатъци, които не позволяват то да бъде изменено или коригирано от съда. Формулираното обвинение по чл. 354а, ал. 1 НК не съдържа всички обективни и субективни признаци на престъпния състав, тъй като не включва специалната цел – за разпространение на суровините за производство на наркотични вещества. Същевременно, не е налице и престъпния състав по чл. 354а, ал. 3 НК, тъй като негов предмет са наркотичните вещества, но не и техните прекурсори. Подсъдимият Ф. и неговият защитник – адв. М., редовно призовани, не се явяват. Вторият защитник на подсъдимия – адв. Д., се солидаризира с доводите на представителя на ВКП, счита подадения протест за неоснователен и моли да бъде оставено решението на САС в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест е допустим - подаден е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователен, по следните съображения: С присъда № 12/21.01.2020 година по н.о.х.д. № 648/2019 година, Софийски градски съд оправдал подс. А. Ф. по обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 2, пр. 1 и 3, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК за това, че на 28.12.2017 година около 13.30 часа в [населено място],[жк], в апартамент № 33 на [жилищен адрес] без надлежно разрешително по ЗКНВП държал прекурсор – толуол с общо нето тегло 3,82 литра на стойност 114,60 лв., както и материали за производство на наркотични вещества – метамфетамин – натриева основа с общо тегло 399,45 грама на стойност 1,60 лв., изопропилов алкохол с обем 249 мл. на стойност 3,46 лв., фосфорна киселина с обем 20 мл. на стойност 0,16 лв., диаметил сулфон с тегло 0,37 грама на стойност 0,02 лв. и червен фосфор с нето тегло 1,30 грама на стойност 0,23 лв., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, л. 1, б. „а“ НК, заради осъждането на подсъдимия по НОХД № 3528/2013 година на СРС на три години лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим. Със същата присъда СГС отнел на основание чл. 53, ал. 1, б. „б“ и ал. 2, б.“а“ НК предмета на престъплението – прекурсор и материали за производство на наркотични вещества в полза на държавата и зачел на основание чл. 59, ал. 1 НК предварителното задържане на подс. Ф. в периода от 04.06.2019 година до 22.11.2019 година. С протестираното решение, предмет на касационния контрол, първоинстанционната присъда била потвърдена. Не се констатират претендираните в протеста нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Въззивният съд е взел всички необходими мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Съобразил е доказателственото искане на прокурора за преразпит на вещото лице, което е изготвило химическата експертиза, приета в първоинстанционното производство, но констатирайки, че преразпитът се иска с цел отстраняване на неяснота и противоречие в заключението, е подходил законосъобразно от процесуална гледна точка, като е назначил повторна физико-химична експертиза на предмета на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 НК. След това без прокуратурата да е проявила процесуална активност, по собствен почин, на 26.01.2021 година САС е допуснал разпита на Г. Х. Н. в качеството му на свидетел, тъй като констатирал, че първостепенният съд, въпреки положените усилия да установи местопребиваването на свидетеля включително и чрез обявяването му за издирване с мярка „установяване на адрес“ от 13.11.2019 година, не е успял да го разпита. На свой ред и САС поискал да бъде обявен свидетеля за издирване за установяването на адреса му, извършвайки сам всички възможни справки за неговото местонахождение, включително изисквайки и данни от мобилните оператори за сключени договори, както и от НОИ - за евентуално регистрирани трудови договори. После в съдебното заседание на 06.04.2021 година въззивният съд удовлетворил искането на прокурора от САП и провел разпит на полицейските служители В. Г. и А. А., за които представителят на държавното обвинение твърдял, че са чули и възприели показанията на издирвания свидетел. След разпита и на тези двама свидетели, прокурорът настоял за ново отлагане на делото, тъй като държал на разпита на св. Г. Н., който считал за основен свидетел на обвинението, а до този момент нямало никакви резултати от издирването му. При това процесуално развитие на въззивното производство Софийският апелативен съд резонно е счел, че е изчерпил всички възможни процесуални способи за установяване на местопребиваването на свидетеля Н. и че по делото е събран достатъчен по обем доказателствен материал, позволяващ изясняването на фактическата обстановка, поради което заличил свидетеля. Процедирайки по посочения начин съдът с нищо не е ограничил правото на прокурора като страна да докаже обвинението. След като показанията на този свидетел са били от изключително значение за разкриване на обективната истина, въпрос на процесуална тактика и предвидливост е било той да бъде разпитан в хода на досъдебното производство пред съдия по реда на чл. 223 НПК, с което да се преодолее опасността впоследствие да не бъде открит за разпит в съдебното производство. И тъй като всяко наказателно производство следва да протича в разумен срок, своевременното решаване на въпросите за вината и отговорността на подсъдимите лица не може да зависи от разпита на един единствен свидетел в съдебно заседание, колкото и ключов да е той за обвинителната теза на прокурора. Деянието, за което подс. Ф. е обвинен, е извършено на 28.12.2017 година, обвинителният акт е внесен в СГС на 13.02.2019 година, първоинстанционната присъда е постановена в началото на 2020 година, а въззивното производство е протекло в продължение на още близо една календарна година, през която са проведени девет съдебни заседания за събиране на доказателства, включително и за издирването на свидетеля. Отделен въпрос е, че дори и да бе разпитан този свидетел, показанията му не биха могли да променят крайния извод на инстанциите по фактите, тъй като повдигнатото на подс. Ф. обвинение пред съда, така както е формулирано в диспозитива на обвинителния акт, е за деяние, което изначално не е съставомерно по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 НК от субективна страна. Както правилно е посочил първоинстанционният съд в мотивите на присъдата си и тези изводи с основание са възприети от въззивната инстанция, двете изречения на чл. 354а, ал. 1 НК се отличават единствено по своя специфичен предмет – дали се касае за наркотични вещества или техни аналози, или за прекурсори, съоръжения и материали за производство на наркотични вещества или техните аналози. Систематичното тълкуване на двете изречения сочи, че престъпният състав по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 НК изисква от субективна страна не само деецът да съзнава, че държи (каквото е обвинението на подс. Ф.) прекурсор и материали за производство на наркотично вещество, но още да упражнява фактическата власт върху предмета на престъплението със специална цел - той да е предназначен за производството на наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение. Държането на прекурсори или на материали, които биха могли да послужат по какъвто е да е начин и на какъвто и да е етап за производството на наркотични вещества, без да е било предназначено от извършителя за производство на такова вещество, е несъставомерно като престъпление деяние, тъй като прекурсорите не са предмет и на престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК. Цитираната от подалия протеста прокурор част от решение № 173/10.01.2020 година по н.д. № 698/2019 година на ВКС, І н.о. не може да обоснове застъпената в сезиращия процесуален документ теза, че макар изрично в диспозитива на обвинителния акт и на постановлението за привличане в качеството на обвиняем на подс. Ф. да не е изписано, че държането на прекурсори е с цел разпространение, то е достатъчно, че в обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е казано, че целта за разпространение е изводима от конкретните факти по делото, включително относно количеството и вида на прекурсора, както и данните за начина на неговото съхранение и специфично опаковане, притежание на електронна везна, водени записки и не на последно място и от тези за неговото възможно предназначение. Решението на ВКС по н.д. № 698/2019 година, а и посочените в него още две решения на върховната инстанция – решение № 121 по н.д. № 283/2012 година на І н.о. и решение № 16 по н.д. № 1561/2016 година на ІІІ н.о. - се отнасят до друга фактическа обстановка. По всички тези дела подсъдимите лица са били привлечени към наказателна отговорност не само за държане на прекурсори и/или материали за производство на високорискови наркотични вещество, но и за държане без надлежно разрешително с цел разпространение или за производство с цел разпространение на високорискови наркотични вещества. Именно наличието на второто самостоятелно обвинение по чл. 354, ал. 1, изр. 1 НК, по което подсъдимият е осъден от решаващите съдилища, е позволило на касационната инстанция да приеме в решение № 173/10.01.2020 година по н.д. № 698/2019 година, че установените по делото факти и конкретната деятелност на подсъдимия обективират наличието на познание у същия, че откритите вещества са предназначени и са използвани за производството на високорисковото наркотично вещество метамфетамин, макар такова обвинение да му е било спестено, но въпросът би получил друго разрешение при липсата и на обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1 НК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10022/02.06.2021 година, постановено по в.н.о.х.д. № 678/2020 година по описа на Софийския апелативен съд Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.