9 Р Е Ш Е Н И Е № 50130 [населено място], 28.05.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1149 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Образувано е по молба вх. № 9552/24.01.2020 г. по описа на Софийски градски съд, подадена от С. Б. Г. /с предходно име Й. Г./, за отмяна на влязло в сила решение № 2587/2017 г., постановено по в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от Г. срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД и размер 5 007 869, 70 лв. – обезщетение поради неоказано съдействие от банката при сключване на окончателен договор между молителя и трето лице за прехвърляне на ипотекиран в нейна полза недвижим имот, с което ищецът е пропуснал да реализира ползи. Искането за отмяна на въззивното решение е заявено след постановяване на решение № 60083/02.08.2021 г. по т. д. № 2660/2019 г. на II т.о., ВКС, с което е отхвърлена предходно подадена молба с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на същото въззивно решение № 2587/2017 г., постановено по в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София. С. Б. Г. твърди, че решението на Апелативен съд София е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради наличие на новооткрити писмени доказателства, представляващи част от прокурорска преписка № 10501/2019 г. по описа на СРП, които установяват обстоятелства от съществено значение за делото, а именно специално недобросъвестно отношение на банката към Г., целящо умишленото му увреждане. Заявява, че с тези доказателства се е снабдил след постановяване на определение № 269/12.12.2018 г. по т. д. № 1159/2018 г. на ВКС, I т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в. гр. д. № 529/2017 г. Молителят илюстрира умишленото поведение на банката с твърдения, че въпреки погасените от него още към 2009 г. задължения, тя е продължила да изважда изпълнителни листове срещу него и то въз основа на счетоводни справки, а не на извлечения от счетоводни книги. В писмо на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /с предишно наименование „НЛБ Банка Запад-Изток“ АД/ до СДВР, част от цитираната прокурорска преписка, е заявено признание, че сумите, за които са били издадени изпълнителни листове, са били събрани от молителя поради грешка. Твърди, че решаващият извод на Апелативен съд София в решението, чиято отмяна търси, а именно: „Отказът на банката да поиска спиране на принудителното изпълнение, включително и по отношение на процесния ипотекиран имот, не представлява противоправно поведение“, е неправилен, тъй като банката е нарушила изискването на чл. 289 ГПК, според което упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Действията на ответника по започване на изпълнително производство за удовлетворяване на съществуващи задължения е в пълно нарушение на гражданския оборот, предвид обстоятелството, че през цялото време кредитополучателят е показвал готовност и желание за съдействие, включително чрез активни действия по търсене на купувач, който да придобие дадения като обезпечение актив на стойност, достатъчна да покрие задълженията му към банката и да удовлетвори последната изцяло. Въпреки сключения между Г. и „О. Т.“ ЕООД предварителен договор, банката не е предприела каквито и да било действия с цел реализиране на продажбата, а е предпочела да продаде актива на многократно по-ниска цена, недостатъчна да покрие изцяло задълженията на длъжника, като по този начин последният, освен че е бил лишен от своя актив, е останал да дължи сума, която е била погасена изцяло чрез допълнителна вноска. Молителят допълва, че банката е нарушила партньорските им отношения, тъй като Г. е бил не просто кредитополучател, но и неин партньор - според уговорката на чл. 3.5. от договора тя е трябвало да получи допълнителна такса за успешно приключване на проекта, който финансира. Това означава, че банката е била длъжна да не създава пречки за успешното му финализиране. В заключение молителят твърди, че ответникът по молбата е желаел настъпването на въпросните негативни последици, целял е създаването на невъзможност Г. да изпълни задължението си и като резултат да се стигне до принудително изпълнение върху имуществото му. Според молителя представените доказателства в тяхната съвкупност установяват тенденциозното отношение на банката, което не е било известно на апелативния съд при разглеждане на делото и постановяване на крайния съдебен акт, а това е довело до неговата неправилност. В петитума на молбата формулира искане за отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като не излага твърдения за наличие на основания по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД оспорва молбата като процесуално недопустима, евентуално като неоснователна. Твърди, че липсва яснота кои от представените писмени доказателства са новооткрити, тъй като една част от тях са били представени по предходни дела, включително предходно производство по чл. 303 ГПК, образувано в т. д. № 2660/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о. Заявява, че молителят е имал възможност да се запознае с документите по прокурорската преписка много по-рано, тъй като тя е била прекратена през месец август 2019 г. Счита молбата за депозирана след преклузивния срок по чл. 305 ГПК. Отделно сочи, че твърденията банката да е упражнила недобросъвестно правата си, полагайки особени усилия да събира суми, които не са били дължими, не са били излагани в производството по гр. д. № 1446/2014 г. на СГС, респективно по в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София. В това производство факти и обстоятелства, възникнали след 2010 г., не са били разглеждани, а в същото време представените с молбата за отмяна доказателства касаят събития след 2010 г. и не могат да обосноват нейната допустимост. Ответникът по молбата счита, че е недопустимо за първи път в настоящото производство молителят да твърди неизпълнение задълженията на банката да не създава пречки за успешно финализиране на проекта. По същия начин стои въпросът с твърденията, че банката е действала в нарушение на чл. 289 ТЗ. В заключение в отговора се заявява теза, че на практика молителят ищец се опитва да подменя аргументите си за основателност на претенцията по исковото производство извън всякакви процесуални срокове, което е недопустимо. В отговора се твърди още, че по второто изпълнително производство Г. не е оспорвал наличието на вземания на банката към него, а доброволно е заплатил дължимите суми. Факт, който се установява и от представеното от молителя съдебно удостоверение с дата 16.01.2015 г. Отделно, издаденият на 14.01.2016 г. по гр. д. № 60027/2015 г. изпълнителен лист няма общо с гр. д. № 1446/2014 г. и никога не е бил присъединяван по изпълнителното дело, в което е продаден ипотекираният в полза на банката имот, поради което няма как да се приеме, че каквито и да е доказателства или документи, които касаят вземанията по този изпълнителен лист, могат да бъдат основание за отмяна на влязло в сила решение по в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София. В този смисъл в отговора се навежда допълнителен аргумент за недопустимост на молбата. Наред с това се излагат и аргументи за нейната недопустимост и поради липса на правен интерес, тъй като дори да бъде отменено решението на Апелативен съд София то евентуалното вземане на молителя за пропуснати ползи ще се яви погасено по давност. Постановлението за възлагане на продадения ипотекиран имот е от 04.08.2010 г., следователно давността е изтекла към момента на подаване на молбата за отмяна – 2022 г. По същество ответникът оспорва представените с молбата документи като неотговарящи на критерия, регламентиран от чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – да са от съществено значение за делото и да са новоузнати или новооткрити. Претендира молбата на Г. да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение. В становище вх. № 503009/19.06.2023 г. процесуалният представител на молителя заявява, че поддържа и посоченото в молбата основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК като счита, че то се обосновава от твърденията за недобросъвестност на ответника. В открито съдебно заседание, адвокатът представител на Г. поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по подробно изложените по-горе аргументи, но не заявява изрично, че поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК /л. 261 и л. 266 от делото/. Излага доводи за неправилност на въззивното решение поради необсъждане на релевантни според него твърдения и доказателства и неправилно тълкуване на клаузите от договора за кредит. Акцентира върху представения с молбата банков парагон /л. 47-52 от делото/, от който е видно, че към 15.10.2009 г. салдото по евровата кредитна сметка на молителя е 0, 00 евро като задълженията му са изцяло погасени след извършените публични продажби в рамките на изп. д. № 401/2009 г., а банката и след 2010 г. е продължила да се опитва неправомерно да събира недължими суми, образувайки второ изпълнително дело през 2014 г. и трето изпълнително дело през 2018 г. Съвкупната преценка на доказателствата /включително имейл от Д. Валенчич, представен и обсъден в предходно развилото се производство по чл. 303 ГПК/ според упълномощения от молителя адвокат сочи на противозаконно и неприкрито намерение за значително засягане на законните права и имуществената сфера на доверителя му от страна на банката. Поради това изводът на въззивния съд, че липсва връзка между поведението на банката и причинените на молителя вреди, е неправилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответната страна. Процесуалният представител на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в открито съдебно заседание поддържа отговора и допълнително депозираните писмени молби. Заявява становище, че молбата на С. Г. е изцяло недопустима, тъй като е депозирана извън преклузивния срок. Видно от представените доказателства молителят е упълномощил адвокат К. още на 27.05.2019 г. с право да получава преписи от доказателства, които впоследствие са дали основание за подаване на молбата за отмяна. Твърденията, че през 2016 г. банката е тръгнала да събира несъществуващ остатък от вземането срещу Г. и от това той е претърпял вреди, са основание за друга претенция и нямат нищо общо с продажбата на недвижимия имот, извършена в рамките на първото принудително изпълнение. Претендира от съда да приеме, че представените по инициатива на ответната страна доказателства установяват прекратяване на твърдяната от молителя прокурорска преписка - всички постановления на всички нива установяват, че няма данни за извършено престъпление. Настоява, че в молбата за отмяна никъде не се твърди да се цели установяване неистинност на свидетелски показания, заключение на вещо лице, въз основа на които е постановено въззивното решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, намира следното : За да се допусне отмяна на влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, трябва да е налице престъпление, което да е обусловило съдържанието на акта, установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В случая, въпреки дадената от съда възможност, от страна на молителя нито са изложени твърдения, нито има представени доказателства, установяващи по надлежния ред извършването на престъпно деяние. Следва да се изясни, че висящо досъдебно производство не може да послужи като основание за отмяна, още по-малко сигнали до прокуратурата, които в крайна сметка не са довели до постановяване на акт, с който да бъде образувано наказателно производство, каквито са представените по делото документи /лист 237-244/. Отделно, в последното проведено открито съдебно заседание процесуалният представител на молителя не поддържа основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради изложеното молбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, каквото искане е формирал и ответникът. В останалата част молбата за отмяна следва да се прецени като процесуално допустима. Същата е подадена в законовия тримесечен срок, преценен с оглед твърденията на молителя, че на 24.10.2019 г. се е снабдил с нови писмени доказателства във връзка с прокурорска преписка № 10501/2019 г. на СГП, както и с липсата на насрещно ангажирани доказателства, които да оборват това твърдение. Представените с молбата писмени доказателства са били депозирани и по т. д. № 2660/2019 г. на ВКС, II т. о. на датата, на която е подадена и молбата за отмяна, инициирала настоящото производство - 24.01.2020 г. Те не са били приети от предходния състав на ВКС като неотносими към предмета на спора по т. д. № 2660/2019 г. и като обуславящи ново основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият състав на съда не споделя възраженията на ответника за недопустимост на искането като заявено извън преклузивния срок и счита, че упълномощаването на адвокат К. /лист 245 от делото/ не би могло да се приравни на уведомяване за резултатите от проверката на СГП, или за отделни документи, които се съдържат в преписката, нито да се приравни на уведомяване за постановлението на СГП от 19.06.2019 г., още повече, че жалбата срещу него е подадена от друг адвокат и то почти година след издаването му /лист 238 от делото/. Новелата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК дава възможност на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткритите обстоятелства са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото. Новите писмени доказателства следва да съдържат факти от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Непълнотата на фактическия и доказателствен материал е необходимо да не се дължи на небрежност или лошо водене на процеса. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство или да посочи релевантния за спора юридически или доказателствен факт, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. Защитата на Г. в настоящото производство е концентрирана върху твърдения за наличие на нови писмени доказателства, които установяват тенденциозното и недобросъвестно поведение на ответната банка спрямо молителя в качеството му на кредитополучател, тъй като тя е полагала особени усилия да събира суми, които не са й били дължими. Особено значими според молителя са доказателствата, представляващи извлечения от негова банкова сметка /лист 47-52 от делото/ и имейл от Д. Валенчич, обсъдени в съвкупност с останалите представени доказателства. Само на база твърдения молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна, тъй като в производството по гр. д. № 1446/2014 г. по описа на Софийски градски съд не са били излагани твърдения, че Г. няма задължения към кредитора си. Напротив, защитата в това производство е изградена върху признания за наличие на дълг и твърдения, че банката не е изпълнила свое договорно задължение да окаже необходимото съдействие на длъжника по изпълнението като е отказала да даде съгласие за продажба на ипотекиран в нейна полза недвижим имот, срещу който са били насочени изпълнителни действия за удовлетворяване на притезанието й. Вследствие на това неизпълнение имотът е бил осребрен на публична продан на по-ниска цена в сравнение с предлаганата от кандидат-купувача. Наред с това, извършеното от решаващите състави на Софийски градски съд по гр. д. № 1446/2014 г. и Апелативен съд София по в. гр. д. № 529/2017 г. тълкуване на отделни клаузи от сключения между страните договор за кредит с дата 27.12.2004 г. няма как да бъде контролирано в производство по чл. 303 ГПК, тъй като то е процесуален способ, регламентиран извън предвидената в ГПК триинстанционна система за разглеждане на граждански и търговски дела по същество. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, но не е средство за осъществяване на инстанционен контрол. На трето място, отново само на база твърдения молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява неоснователна, тъй като с нея се претендира отмяна поради наличие на писмени доказателства, които установяват възникването на факти извън спорните, по които е формирана сила на пресъдено нещо в резултат на постановеното от Апелативен съд София решение, а те са: 1.принудително изпълнение, започнало 2009 г. поради неизпълнение на задължения по договор за кредит, отпуснат по банкова сметка № [ЕГН]; 2.подадени от длъжника три заявления в периода 02.2010 г. – 04.2010 г. и 3.издадено постановление за възлагане на 10.05.2010 г. В същото време в молбата за отмяна е направено позоваване на банков парагон, който е приложение към писмо изх. № 0200/4243/16.01.2019 г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД /л. 47-52 от делото/, за който се твърди да доказва факта, че към 15.10.2009 г. салдото по евровата кредитна сметка на молителя сметка е 0, 00 евро, т. е. задълженията му към този момент са били изцяло погасени. Настоящият състав на съда констатира, че представеното доказателство е за движение по сметка с IBAN BG42WEBK9310[ЕГН], а в договора за кредит от 27.12.2004 г. е посочена банкова сметка, по която ще бъде обслужван кредита с № [ЕГН]. Видно от писмо изх. № 0200/4243/16.01.2019 г. на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, представено от молителя, той е имал в банката две сметки - едната с IBAN BG42WEBK9310[ЕГН], а другата с IBAN BG66WEBK9310[ЕГН]. Следователно представеното извлечение не касае сметката, по която е бил обслужван кредита от 2004 г. и не може да служи като доказателство за липсата на задължения към дата, предхождаща извършването на публичната продан, съответно се явява неотносимо доказателство към предмета на гр. д. № 1446/2014 г. на Софийски градски съд и в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София и няма характеристиката на ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК. Имейлът от 08.01.2009 г. с автор Д. Валенчич е бил предмет на т. д. № 2660/2019 г. на ВКС, II т.о., поради което с определение № 50137/12.06.2023 г., постановено по настоящото дело, не е бил приобщен към доказателствата, респективно не може да бъде обсъждан дори само като илюстрация на тенденцията в отношението на банката към Г., а още по-малко да обоснове основателност на искането за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд София. Справка рег. № ПО 51300-59356/18 г. е относно извършена от СДВР, отдел „Икономическа полиция“ проверка на факти, изнесени в сигнал от подателя Г., че същият е заплатил задълженията си по договор за кредит от 2004 г., сключен с „НЛБ Банка Запад-Изток“ АД /сега „Ти Би Ай Банк“ ЕАД/, преди да бъде образувано изпълнително дело при ЧСИ Б. през 2018 г., както и че представената от банката счетоводна справка по гр. д. № 60027/2015 г. на Софийски районен съд е невярна. Преписката е изпратена на СГП с мнение за образуване на досъдебно производство. Във връзка с извършената проверка са и представените от молителя писма на СДВР с дати 08.01.2019 г. и 15.03.2019 г., респективно подадените в отговор на тях писма на банката от 16.01.2019 г. и 03.04.2019 г. с приложенията към тях. Тъй като предмет на проверката са факти извън тези, обусловили спора по гр. д. № 1446/2014 г. на Софийски градски съд и в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София, то представените справка и писма /4 бр./ не са годни да обосноват основателност на молбата за отмяна. Удостоверението от 16.01.2015 г., издадено от ЧСИ Н. М. по образувано при него изпълнително дело, не е прието като доказателство по настоящото дело. То е описано в справката на СДВР рег. № ПО 51300-59356/18 г. като представено от Г. още към 2018 г., поради което няма качеството ново доказателство. Отделно, то също не установява релевантни за разрешения със сила на пресъдено нещо спор. Изложеното мотивира извод, че, дори приетите в настоящото производство писмени доказателства да бяха представени при разглеждане на спора, разрешен с влязлото в сила решение по в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София, те нямаше да се отразят на решаващите изводи на съда, тъй като не установяват липсата на задължения на Г. по договора за банков кредит към 2009 г., нито наличието на поет от банката ангажимент да съдейства за осъществяване на продажба по отношение на дадения от длъжника в обезпечение имот. При изложените в предходния абзац изводи, съдът счита, че е безпредметно обсъждането на представените от ответната страна с молба вх. № 502103/12.04.2023 г. доказателства и удостоверение от ЧСИ Б. изх. № 28779/10.10.2023 г. По изложените съображения с оглед липса на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. При преценка за частични недопустимост и неоснователност на молбата, подадена от С. Г., разноски за настоящото производство се дължат на ответника в доказания по делото размер от 12 043, 21 лв. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК. В последното проведено открито съдебно заседание процесуалният представител на молителя е направил възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на заплатения от ответника адвокатски хонорар. Възражението е неоснователно, предвид предмета на производството, фактическата и правна сложност на делото и броя проведени съдебни заседания. Така мотивиран настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 9552/24.01.2020 г. по описа на Софийски градски съд, подадена от С. Б. Г. /с предходно име Й. Г./, в частта, с която се иска отмяна на влязло в сила решение № 2587/2017 г., постановено по в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9552/24.01.2020 г. по описа на Софийски градски съд, подадена от С. Б. Г. /с предходно име Й. Г./, за отмяна на влязло в сила решение № 2587/2017 г., постановено по в. гр. д. № 529/2017 г. на Апелативен съд София на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради наличие на новооткрити документи, съдържащи се в прокурорска преписка № 10501/2019 г. по описа на СРП и разкриващи нови обстоятелства. ОСЪЖДА С. Б. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сума в размер на 12 043, 21 лв. Решението в частта, с която е оставена без разглеждане молба на С. Г., подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.