Р Е Ш Е Н И Е №116 С., 08.10.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2677 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат С. И. против решение № 525 от 22.12.2014 г., постановено по гр.д. № 660 по описа за 2014 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 103/26.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 782/2012 г. по описа на Костинбродски районен съд в атакуваната му част за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на Л. Х., [дата на раждане] в [населено място], местожителство Великобритания, обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот - апартамент, находящ се в [населено място], етажна собственост „Х. Ч.", на първи надпартерен етаж в блок на сградата с лице към улиците „Московска" и „Д.", с площ от 150.95 кв.м., състоящ се от: четири стаи, хол, кухня, клозет, помещение за баня и свързващите помещенията антрета, при съседи: [улица], [улица], стълбище на сградата, двора и Р. М., заедно с избено помещение № 3 и таванско помещение № 3, със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, за периода от 24.04.2009 г. до 04.07.2012 г. в размер на сумата от 3 937.13 лв., като до пълния размер на претенцията от 14 375.25 лв., е прихваната с насрещно вземане на ответника от ищцата Л. Х. в размер на 10 438.12лв. за обезщетение за направени разходи и осъществени подобрения в същия недвижим имот, както и за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на П. Н. Х., [дата на раждане] в Б., местожителство Великобритания обезщетение за лишаване от ползване на същия недвижим имот за периода от 24.04.2009 г. до 04.07.2012 г. в размер на сумата 1 312.38 лв., като до пълния размер на претенцията от 4 791.75 лв. е прихваната с насрещно вземане на ответника от ищеца П. Н. Х. в размер на 3 479.37 лв., представляваща обезщетение за направени разходи и осъществени подобрения в същия недвижим имот, както и в частта по разноските. Л. Х. и П. Н. Х. оспорват касационната жалба чрез пълномощника си адвокат И. М., като претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 255 от 18.06.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса: при положение, че между страните по спор за заплащане обезщетение за лишаване на съсобственик от ползата от съсобствения имот /чл.31, ал.2 ЗС/ се води друго, по-старо и делбено по своя характер дело, в рамките на което ответникът оспорва качеството „съсобственик” на ищеца върху процесния и за двете дела имот, то явява ли се делбеното дело преюдициално за спора по чл.31, ал.2 ЗС, като се вземе предвид, че оспорването качеството „съсобственик” се отнася за целия период, за който са предявени искове за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: При предявен иск по чл.31, ал.2 ЗС имат ли ползването на помощни помещения /мазе, таван/ икономическа стойност, която следва да бъде установена самостоятелно и взета предвид при определяне размера на обезщетението. Въпросът при предявен иск по чл.31, ал.2 ЗС имат ли ползването на помощни помещения /мазе, таван/ икономическа стойност, която следва да бъде установена самостоятелно и взета предвид при определяне размера на обезщетението, обусловил допускане на касационно обжалване, е относим към изводите на Софийски градски съд по отношение на ползването на процесния имот за периода 24.04.2009 г. до 4.07.2012 г., който е отчетел, че ответникът не е оспорил твърдението на ищците, а и ползването се установява от страна на ангажираните свидетелски показания в тази насока-Н., С., В. и Л.. Прието е, че същите доказателства установяват също, че ответното дружество ползва целия апартамент, а неизползването на прилежащите помощни помещения, с оглед на тяхното предназначение на обслужващи главната вещ, не може да се приеме, че същите е можело да се ползват от страна на ищците и съответстват на квотата им в съсобствеността. По този въпрос съдът приема следното: В практиката на ВКС - решение № 516/11.01.2011 г. по гр.д. № 1385/2009 г., ВКС, ІІІ г.о. – е прието, че нормата на чл.31 ал.2 ЗС се явява частен случай на общата забраната /чл.59 ЗЗД/ едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като препятства макар и по силата на едно правомерно от гл.т. на закона поведение възможността да се упражнява едно субективно материално право - правото на съсобственика да ползува своята част от имота. В Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС е прието, че понятието „лично ползване” обхваща всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Размерът на дължимото в тези случаи обезщетение се определя от закона – пропуснатата полза от неползващия собственик, а за недвижимите имоти това е средният месечен наем за имот със съответното предназначение и състояние, освен ако ищецът не е доказал по-голям размер. Обезщетение се дължи само за използването от страна на съсобственика-ответник на площ, по-голяма от притежаваната от него в съсобствеността. Следователно в случаите, когато съсобственикът-ответник ползва главната вещ, но не и принадлежащите към нея обслужващи помещения /мазе и таван/, обезщетение се дължи само за ползваната вещ, но не и за прилежащите й помощни помещения, спрямо които не е осъществено ползване. По основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: при положение, че между страните по спор за заплащане обезщетение за лишаване на съсобственик от ползата от съсобствения имот /чл.31, ал.2 ЗС/ се води друго, по-старо и делбено по своя характер дело, в рамките на което ответникът оспорва качеството „съсобственик” на ищеца върху процесния и за двете дела имот, то явява ли се делбеното дело преюдициално за спора по чл.31, ал.2 ЗС, като се вземе предвид, че оспорването качеството „съсобственик” се отнася за целия период, за който са предявени искове за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Искането на дружеството-настоящ касатор за спиране на производството по чл.31, ал.2 ЗС до приключване с влязло в сила решение по допускане на делбата на производството за делба на процесния апартамент, е отхвърлено от първоинстанционния съд, а въззивния съд не се е произнесъл по него. С определение от 3.08.2010 г. по гр.д. № 33099 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав е спряно производството по иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС до приключване на производството по делбено дело, което е прието за преюдициално. Правилна е практиката по определение от 3.08.2010 г. по гр.д. № 33099 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав по следните съображения: По смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК основание за спиране е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, правните последици по решението на което, следва да бъдат зачетени при постановяване на решението по висящия процес. П. е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Решението по допускане на делба е преюдициално по отношение облигационния спор между съсобствениците за присъждане обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, тъй като с решението по чл.344, ал.1 ГПК се определя съществува ли съсобственост /а субективното право по чл.31, ал.2 ЗС възниква само във вътрешните отношения на съсобственици/, както и какви са правата в съсобствеността /а съсобственикът-ответник дължи обезщетение само за ползваната част от вещта, която не съответства на правата му/. Следователно в случаите, когато иска за делба и иска по чл.31, ал.2 ЗС са основани на един и същи твърдения, респ.оспорвания, относно възникването и наличието на съсобственост, с решението по допускане на делбата ще се установят или отрекат права, относими към дължимостта на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен имот, поради което искът за делба във фазата на допускането й е преюдициален по отношение на иска по чл.31, ал.2 ЗС. В. решение е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за ново разглеждане от Софийски окръжен съд, който да се произнесе по направеното от ответното дружество иска за спиране на производството по иска по чл.31, ал.2 ЗС до приключване на производството за съдебна делба, след преценка доколко двата иска се основават на едни и същи твърдения, респ. оспорвания относно възникването и съществуването на съсобствеността между страните по настоящото дело. При новото разглеждане на делото и с оглед изхода на спора въззивният съд следва да се произнесе и по искането на страните за възстановяване на разноските за касационното производство. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 525 от 22.12.2014 г., постановено по гр.д. № 660 по описа за 2014 г. на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: