Р Е Ш Е Н И Е № 131 град София, 09.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора И. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 179 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. З. И., чрез защитника, против решение № 58 от 4.12.2012 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д № 59/2012 г. Отбелязани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Развити са подробни доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради които се е стигнало до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия за престъпление, което той не е извършил, като и до присъдено обезщетение по неоснователен и недоказан граждански иск за неимуществени вреди. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът (адв. А.) поддържа жалбата по изложените съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 12 от 9.10.2012 г. по н. о. х. д. № 151/2012 г. на Сливенския военен съд подсъдимият М. З. Д. е признат за виновен в това, на 29.11.2011 г. в гр.Б. да е причинил три средни телесни повреди на В. И. Е., поради което и на основание чл. 129, ал. 1 НК е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на В. И. Е. сумата от десет хиляди лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С решение № 58 от 4.12 2012 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д № 59/2012 г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Според жалбоподателя съдът е отдал незаслужено доверие на показанията на пострадалия и на показания на свидетели, които не са били преки очевидци. За сметка на това неоснователно е отхвърлил показанията на бащата на подсъдимия, които са отговаряли на обективната истина. Изградил е фактически констатации по предположение и е възприел механизъм на причиняване на телесните увреждания в противоречие със съдебномедицинското заключение. Доводите са неприемливи. Фактическите положения въззивният съд е приел за установени, след като прецизно е подходил към своите задължения по събиране, проверка и оценка на наличния обем от доказателства. Не е игнорирал оплакванията на подсъдимия и неговия защитник, в т. ч. аргументите, с които те са поставили под съмнение достоверността на част от свидетелските показания и обясненията. Военно-апелативният съд отново е коментирал противоречията и ясно е посочил кои доказателствени материали по делото приема и защо като достоверни и кои от тях и защо счита, че са недостоверни. Установил е, че твърденията на пострадалия Е. се подкрепят от други представени доказателства (от показанията на св. Ч., св. Д. и писмените материали), затова не се е усъмнил в тях и ги е оценил за достоверни. Относно проведените телефонни разговори между св. Е. и св. Д., показанията са били обстойно съпоставени и с данните в писмените материали (справки от мобилния оператор). Съдът не е пренебрегнал процесуалното си задължение внимателно да обсъди и обясненията на подсъдимия, подкрепени от показанията на св. Д. Лансираната версия за друга хронология на фактите и друг извършител на деянието (бащата на подсъдимия) съдът e отхвърлил като неправдоподобна с достатъчно подробни и логични съображения, стъпвайки на съвкупността от кредитираните доказателствени средства и с помощта на специализираното заключение на експертите, изключили възможността обективно установените телесни увреждания на пострадалия да са били причинени по описания от св. Д. начин. Съдът по същество няма задължението да използва единствено преки доказателства. Косвените доказателства са годно доказателство за изграждане на вътрешното убеждение, стига аналитично обсъдени, те да водят до единствено възможния извод. Не съществува и пречка съдът да се основава на свидетелски показания, които възпроизвеждат извънпроцесуалните изявления на друго лице – в случая на пострадалия Е.. Друг е въпросът, че в основата на осъждането на подсъдимия Д. са били поставени не само косвени, но и преки доказателства, извлечени от процесуално допустими доказателствени източници и внимателно обсъдени от съда по същество както поотделно, така и в съвкупност. С оглед на посоченото, следва да бъдат отхвърлени оплакванията на жалбоподателя за едностранчив подход при преценка на доказателствените материали и пороци при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти и обстоятелства. В жалбата се твърди съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд с отказа да се назначи съдебнопсихиатрична експертиза, както и да се попълни делото с важни доказателства, като се издири и разпита лице, посочено като пряк очевидец в показанията на пострадалия Е.. Тези пропуски не били отстранени от въззивния съд. От една страна, в рамките на въззивното производство подсъдимият и неговият защитник не са формулирали искания в доказателствен аспект (нито във въззивната жалба, нито в съдебно заседание), респективно няма основание да се претендира, че съдът произволно е отказал събиране на доказателства, отхвърляйки надлежно направено от тях искане. От друга страна, Военно-апелативният съд не може да бъде упрекнат в процесуална пасивност да осигури разпит на лице при отсъствието на идентификационни данни, които да позволяват лицето да бъде намерено и разпитано. По делото изобщо не са съществували и данни, поставящи под съмнение способността на св. Е. правилно да възприема фактите от значение по делото, и да дава достоверни показания за тях, които да са оправдавали назначаването на съдебнопсихиатрична експертиза. В жалбата се твърди, че в диспозитива както на обвинителния акт, така и на присъдата текстово неправилно е било посочено подсъдимият да е причинил на пострадалия три средни телесни повреди. Вярно е, че „когато с деянието са причинени няколко еднакви по характер увреждания се касае до причиняване на една повреда” (Постановление № 3/79 г. ВС). Посоченият брой обаче на причинените телесни увреждания, които са разкривали характеристиките на средна телесна повреда, не е довело до друг правен резултат за подсъдимия, който е бил обвинен и осъден за едно престъпление, квалифицирано по чл. 129, ал. 1 НК. Жалбоподателят подновява и довода, че в присъдата не е отразена началната дата, от която подсъдимият ще изтърпява наложеното наказание. Въззивният съд е дал отговор на този довод съобразно формулировката на защитника, подчертавайки че действащият НПК не въвежда такова задължение и подсъдимият е осъден условно. Аргументите са законосъобразни, тъй като изпълнението на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия е било отложено за тригодишен изпитателен срок, който ще започне да тече от влизането на присъдата в сила (друга възможност законът не предвижда). В рамките на възприетите фактически положения и в съгласие със закона са били изведени всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 129, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение, в т. ч. прекият умисъл на подсъдимия, насочен към причиняване на съставомерния резултат – средна телесна повреда. По отношение на потвърдената присъда в гражданската част се изтъкват оплаквания за неоснователност на гражданския иск, за нарушение по чл. 132 ГПК и прекомерно завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществените вреди. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението. След като подсъдимият Д. е извършил престъпното деяние, гражданският иск е основателен и той дължи поправяне на виновно причинените вреди. Разумно присъденото обезщетение за неимуществените вреди държи сметка за всички релевантни обстоятелства и в пълна степен отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 НПК гражданският иск в наказателния процес се разглежда по правилата на НПК. Само когато в НПК няма съответни правила, се прилагат разпоредбите на ГПК. Правилата за разглеждане на гражданския иск в наказателното производство, уредени в НПК изключват приложението на чл. 132 ГПК, свързан с възможността за писмен отговор в определен срок на исковата молба, изпращане на препис и приложенията към него. Разглеждането на гражданския иск, който може да бъде предявен до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд (чл. 85, ал. 3 НПК), не може да стане причина за отлагане на наказателното дело (чл. 88, ал. 2 НПК). Затова и в посочения аспект не са били допуснати нарушения. Касационната жалба е неоснователна и решението на Военно-апелативния съд трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 58 от 4.12.2012 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 59/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: