Р Е Ш Е Н И Е № 44 С., 04.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република Б., Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на осемнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ………………..……. и с участието на прокурора ………..…………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1133 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. С определение № 5/10.І.2013 г., постановено по делото е допусната до разглеждане по същество молба за отмяна с вх. № 18512/10.VІІ.2012 г. на влязло в сила решение № 2076 на Пловдивския ОС, ТК, ХVІІ-и с-в, от 11.ХІІ.2006 г., постановено по гр. дело № 2878/2004 г., която е била подадена от ответницата по това дело - едноличен търговец И. И. Я. от П., действаща с фирмата „И.-И. Я.” и представлявана по пълномощие от адв. В. Н. З. от АК-П.. В нея молителката Я. излага, че налице били едновременно основанията по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 4 ГПК, тъй като в течение на процеса, преди влизането в сила на решението, чиято отмяна претендира, било влязло в сила друго решение на Пловдивския окръжен съд, представляващо ново обстоятелство, което не е могло да бъде взето предвид при решаване на делото, а същото „представлявало решение, което му противоречи”. В откритото съдебно заседание пред настоящия състав на ВКС, проведено по делото на 18 март 2013 г., молителката И. Ив. Я. е била надлежно представлявана от процесуалния си представител по пълномощие, който е заявил, че поддържа молбата за отмяна. Обстойно мотивирани съображения в подкрепа на исканията са изложени в представени писмени бележки /”защита”/ по делото, в които обаче се поддържа единствено основанието по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК с довод, че в мотивите към предходното влязло в сила решение между същите страни, /за същото искане и на същото основание/, било прието „наличие на невиновно изпълнение и за него е постановен отхвърлителен диспозитив”. В заседанието по чл. 307, ал. 2 ГПК ответната по тази молба А. повторно е изразила становище за неоснователността й чрез своя юрисконсулт Д. Г. Г.-Х., претендирайки за оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призовано за това с.з. в пр-вото за отмяна, третото лице-помагач на молителката и ответник по неразгледания неин евентуален обратен иск, а именно М-во на земеделието и храните, не е било представлявано и не е ангажирало становище по основателността на исканията в молбата за отмяна. Като писмени доказателства в настоящето извънинстанционно производство са приети приложените към молбата за отмяна на ЕТ И. Я. копия от следните три съдебни акта: 1/ Решение № 275 от 25.Х.2007 г. на Пловдивския ОС, ТК, ХVІ-и с-в, постановено по т. д. № 243/2006 г., с което ЕТ Я. е била осъдена да заплати на А., на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и съответно – чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите 15 000 лв. – като неустойка за неизпълнение на инвестиционна програма за 2003 г. по чл. 3.1 от приватизационен договор от 18.І.2001 г., а също и 423.26 лв. представляваща мораторна лихва върху присъдената главница на неустойката за периода от 8.ІV.2006 г. и до датата на завеждането на това дело /27.VІ.2006 г./ и ведно със законната лихва върху същата главница от 15 000 лв. от последната дата и до окончателното й изплащане, като претенцията за неустойка е била отхвърлена за разликата над 15 000 лв. и до предявения по делото размер от 20 000 лв., докато тази за мораторна лихва - съответно за разликата над 423.26 лв. и до предявения по делото размер от 564.35 лв.; 2/ Решение № 76 от 4.VІ.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, постановено по гр. д. № 42/2008 г., с което първото е било потвърдено изцяло и 3/ Определение № 98 от 19.ІІ.2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено в пр-вото по чл. 288 ГПК по т. д. № 899/09 г., с което не е било допуснато касационно обжалване на предходното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите и становищата на страните, намира че молбата на ЕТ И. И. Я. от П. за отмяна на влязлото в сила решение № 2076 на Пловдивския ОС, ТК, ХVІІ-и с-в, от 11.ХІ.2006 г., постановено по гр. дело № 2878/04 г. на посочените в нея две основания – по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 4 ГПК, е изцяло неоснователна. Съображенията за оставяне на тази молба без уважение и в двете й части са следните: 1. По релевираното основание по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК: С определение № 288 от 19 април 2012 г. на ВКС, ТК, Второ отделение по т. д. № 740/2011 г., не е било допуснато както касационно обжалване на решение № 664/3.VІ.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по гр. дело № 29/2008 г., но и достъпът до касационен контрол е бил отказан спрямо постановеното по това въззивно дело в пр-во по чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 298/21.ІІ.2011 г. за разноски, представляващо част от същото въззивно решение. Съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК в сила влизат решенията, по които касационна жалба не е допусната за разглеждане. Същевременно в съобразителната част на посоченото определение на ВКС, постановено в пр-во по чл. 288 ГПК, е било констатирано, че с атакуваното въззивно решение № 664/3.VІ.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 29/2008 г. е било отменено визираното в настоящата молба за отмяна първоинстанционно решение № 2076/11.ХІ.06 г. по гр. дело № 2878/04 г. по описа на Пловдивския ОС, с което осъдителни искове на А. срещу Я. с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от същия закон във вр. с неизпълнение на задълженията й по инвестиционна програма за 2001 г. и 2002 г., поети с клаузата по чл. 3.1 от приватизационния договор от 18.І.2001 г., са били отхвърлени. Вместо това въззивната инстанция е уважила тези искови претенции на А.. Следователно, независимо от обстоятелството, че съгласно чл. 306, ал. 1, изр. 1-во ГПК, молбата за отмяна се подава винаги „чрез първоинстанционния съд”, в настоящия случай предмет на подадената от Я. молба с вх. № 18512/10.VІІ.2012 г. в действителност е била отмяната на осъдителното въззивно решение № 664/3.VІ.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по гр. д № 29/2008 г. /влязло в сила на датата 19.ІV.2012 г./, а не погрешно посоченото в тази молба първоинстанционно решение № 2076/11.ХІ.2006 г. на ОС-Пловдив по гр. д. № 2878/04 г., което не е влизало в сила, щом като е било отменено от въззивната инстанция. Не се спори от страна на ответната по молбата за отмяна А., че именно осъдителното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 29/2008 г. представлява действителния предмет на настоящето извънинстанционно пр-во, видно от депозирания по реда на чл. 306, ал. 2, изр. 3-то ГПК неин писмен отговор с вх. № 30302/26.ХІ.2012 г. /по описа на първостепенния съд/. В случая молителката Я. се позовава на „ново” писмено доказателство, което счита от съществено значение за делото, по което е било постановено въпросното осъдително въззивно решение. Но към датата 19.ІV.2012 г., когато е влязло в сила осъдителното решение, чиято отмяна сега реално се претендира, вече е било постановено определение № 98/19.VІІ.2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение по т. д. № 899/09 г., главни страни по което са отново АСПК /като ищец/ и ЕТ И. Я. /като ответница/. Достатъчно в случая е обстоятелството, че на последната е бил известен този съдебен акт, предхождащ с 2 години и 2 месеца влизането в сила на осъдителното въззивно решение, чиято отмяна е предмет на настоящето пр-во, за да се направи извод, че въпросното писмено доказателство няма характера на „ново”. Релевирането на последното и на плоскостта на основанието по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК обаче, изключва само по себе си приложимостта на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК. 2. По релевираното основание за отмяна по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК: Тезата на молителката Я. се свежда до твърдението й, че освен осъдителното въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, чиято отмяна претендира в настоящето пр-во, имало - между същите страни, за същото искане „и на същото основание” - постановено „преди него” друго решение, което му противоречи. Но влязлото в сила на датата 19.ІІ.2010 г. по реда на чл. 296, т. 3, предл. 1-во ГПК друго /предходно/ и също осъдително въззивно решение № 76 от 4.VІ.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по гр. дело № 42/2008 г., включващо отхвърлителен диспозитив относно част от претенцията на А., се отнася до искането й за присъждане на неустойка за неизпълнение на задължение по програма за инвестиции към същия приватизационен договор от 18.І.2001 г., ала за друг отчетен период – 2003 г., за разлика от предходните поредни 2001 и 2002 години, които /като отделен отчетен период/ са предмет на спора, разрешен с влязлото в сила осъдително въззивно решение, чиято отмяна в случая Я. претендира. Следва да се подчертае, че както в производствата пред редовните две по-горни инстанции на обжалване подлежи само диспозитивът на съответното решение, но не и мотивите, изложени към него, така и при съпоставката, която се прави при проверката за наличие на основанието по т. 4 на чл. 303, ал. 1 ГПК, процесуално допустимото сравнение е само между диспозитивите на посочените две решения – не и по съдържанието на изложените към всяко от тях мотиви или между решение и мотивите на друго решение (в този смисъл 149-58-ОСГК, Сб. 301). В заключение, постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 допълнително определение на въззивния съд за разноски, не е сред съдебните актове, които самостоятелно подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, тъй като няма характера на решение, а самото е част от такова. Ето защо, само при евентуална отмяна на последното би се стигнало и да отмяна на постановеното от въззивната инстанция досежно отговорността на страните по спора за разноски. При този изход на делото в настоящето извънинстанционно пр-во и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК молителката И. И. Я. от [населено място] ще следва да бъде осъдена да заплати на ответната по молбата й за отмяна А. юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 6 175.29 лв., чиито размер е било определен в съответствие с правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от едноличния търговец И. И. Я., ЕГН [ЕГН] от [населено място], действаща с фирмата „И. – И. Я.” /ЕИК[ЕИК]/ молба за отмяна на влязлото в сила решение № 664/3.VІ.2009 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр. д. № 29/2008 г. (погрешно посочено в молбата й като решение № 2076 на Пловдивския окръжен съд, ТК, ХVІІ-и с-в, от 11.ХІ.2006 г., постановено по гр. дело № 2878/04 г. – отменено с решение на въззивната инстанция, което е надлежен предмет на молбата за отмяна), на посочените в нея две основания по ЧЛ. 303, АЛ. 1, т. 1, ПРЕДЛ. 2-ро и т. 4 ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА. О С Ъ Ж Д А едноличния търговец И. И. Я., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 8 ГПК-във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение за настоящето извънинстанционно производство в размер на СУМАТА 6 175.29 ЛВ. /шест хиляди сто седемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/. Решението, постановено при участието на третото лице-помагач Министерство на земеделието и храните на страната на молителката, е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2