Р Е Ш Е Н И Е № 60129 София, 27.10. 2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ с участието на секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 578/2021 г. Производството е по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Образувано е по иск на К. Г. К. от [населено място] срещу „Юроспийд” ЕООД, [населено място], общ. Костинброд за прогласяване нищожността на решение от 15.01.2021 г. по арбитражно дело № 223/2019 г., постановено от Арбитражен съд при Сдружение „Правна помощ и медиация“, [населено място]. Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение е нищожно на основание чл. 19, ал. 1 ГПК поради липса на компетентност на сезирания арбитражен съд, произтичаща от обстоятелството, че с него е разрешен спор, една от страните по който е „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Макар в исковата молба формално да са заявени и основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3, 5 и т. 6 ЗМТА, доколкото ищецът не е изложил конкретни твърдения в подкрепа на същите, включително и в проведеното открито съдебно заседание, следва да се приеме, че е предявен само иск по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността на арбитражното решение, но не и за отмяната му. Ответникът – „Юроспийд” ЕООД, [населено място], общ. Костинброд – оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен по съображения, изложени в писмен отговор от 05.05.2021 г. и писмено становище от 28.09.2021 г. Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. По основателността на иска: Съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, компетентността на арбитражния съд е изключена за имуществени спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Според легалната дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. В § 13, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗЗП е посочено изрично какво следва да се разбира под „стока“ и „услуга“ за целите на същия закон, съответно: „стока“ е движима материална вещ (с конкретно посочени изключения), а „услуга“ е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне на владение на вещ. В случая с постановеното арбитражно решение е разрешен правен спор, произтичащ от тристранен договор от 27.08.2019 г., с който „Юродрайв“ ООД (обучител) и ответника по настоящия иск „Юроспийд“ ООД (работодател-превозвач) са поели задължение, за сметка на последния, да обучат ищеца К. Г. К. за овладяване и изпълнение на професията „международен шофьор“. От своя страна, ищецът се е задължил, след приключване на първата фаза от обучението и придобиване на съответните удостоверения, да сключи трудов договор с „Юроспийд“ ООД и да работи при него в продължение на 18 месеца. При неизпълнение на това негово задължение в клаузата на чл. 6 от договора е предвидено заплащането на обезщетение в размер на сумата 1600 евро, която именно е предмет и на предявения пред арбитражния съд иск. При така поетите от страните по процесния договор задължения се налага категоричния извод, че възникналото между ищеца К. Г. К. и ответника „Юроспийд“ ООД правоотношение представлява договор за квалификация с лице, което не работи, изрично регламентиран в чл. 235 КТ. Поетото от дружеството-работодател задължение да осигури средствата за обучението на ищеца и да сключи с него трудов договор след успешно завършена първа фаза на обучението не представлява за ищеца нито „придобиване на стока“, нито „ползване на услуга“, по смисъла на § 13, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗЗП. Ето защо, ищецът няма качеството „потребител“ съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и следователно спорът, възникнал във връзка с неизпълнението на посочения договор, не е изключен от компетентността на арбитража. Следва да се посочи също, че настоящият спор не попада в изключенията по чл. 19, ал. 1 ГПК за недопустимост на арбитража и поради това, че няма за предмет „права по трудово правоотношение“, тъй като, макар да е уреден в Кодекса на труда, договорът за квалификация с лице, което не работи, няма характер на трудов договор (решение № 227 от 19.04.2011 г. по гр. д. № 1861/2010 г. на IV г. о. на ВКС). Изложените съображения налагат извода за отсъствие на релевираното от ищеца основание по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Ето защо, предявеният иск е неоснователен и следва да бъдат отхвърлен. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. К. от [населено място], [улица] срещу „Юроспийд” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Костинброд, Индустриална зона, ж. п. Гара Петърч иск за прогласяване нищожността на решение от 15.01.2021 г. по арбитражно дело № 223/2019 г., постановено от Арбитражен съд при Сдружение „Правна помощ и медиация“, [населено място]. ОСЪЖДА К. Г. К. да заплати на „Юроспийд” ЕООД юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 200 (двеста) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: