Р Е Ш Е Н И Е № 60160 гр. София , 06 октомври 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 507 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346, т.4 от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Видин против въззивно решение № 5/14.04.2021 г., постановено по внохд № 166/2020 г. по описа на Окръжен съд - Видин. В протеста са изложени подробни съображения, ангажиращи касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Посочено е, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, тъй като постановлението за отказ да се образува досъдебно производство няма необходимия стабилитет, какъвто е налице при постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство и не бива да се отъждествява с него. Според представителя на държавното обвинение извършената на основание чл.145 от ЗСВ предварителна проверка няма „наказателен характер“ по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ и на ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС. Претендира да се отмени изцяло решението и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него доводи и пледира същият да бъде уважен. Подсъдимият Л. В. Л. редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по протеста. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационният протест е подаден в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН, но не и по изложените в него съображения, които се възприемат изцяло от настоящия състав. Въз основа на жалба от 18.11.2015 г., в която са изложени твърдения, че спрямо Л. М. на 14.11.2015 г. в [населено място] е отправена закана за убийство от Л. В. Л., който насочил ловна пушка към него и казал „Сега ще те гръмна“ е образувана преписка № 6797/2016 г. по описа на РУ на МВР - Видин и пр. преписка № 2765/2015 г. по описа на РП - Видин. След извършената предварителна проверка с постановление от 12.02.2016 г. на прокурор от РП - Видин е отказано да се образува досъдебно производство, поради липса на престъпление по чл.144, ал.3 от НК и по чл.325 от НК. По жалба на пострадалия М. с постановление от 11.05.2016 г. на прокурор от ОП - Видин е отменено постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и преписката е изпратена на първоинстанционната прокуратура. След извършената допълнителна проверка с постановление от 19.09.2016 г. е последвал втори отказ на прокурор от РП - Видин за образуване на досъдебно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК или друго такова от общ характер. По делото няма данни това постановление да е обжалвано по реда на чл.213, ал.1, изр.2 от НПК, респ. да е било отменено. Наказателното производство, по което е постановена първоинстанционната присъда, а в последствие и въззивното решение е образувано като досъдебно производство № 737/2017 по описа на РУ на МВР - Видин, пр.пр № 01904/2017 г. по описа на РП - Видин и е започнало по реда на чл.212, ал.2 от НПК, с първото действие по разследването - с разпит на свидетел. С обвинителния акт спрямо Л. Л. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК за това, че „на неустановена дата от началото на м. май до края на м. юни 2016 г. в [населено място] се е заканил на Л. М. с убийство, отправяйки репликата „Сега да те гръмна ли“ и насочвайки към него пушка“. В съдебно заседание на 11.06.2020 г. по искане на прокурора, на основание чл.287 от НПК, е допуснато изменение на обвинението – единствено относно времето, като е посочено, че горното деяние е осъществено на 14.11.2015 г. С постановената по нохд № 112/2019 г. по описа на РС - Видин присъда № 172/07.07.2020 г. подсъдимият Л. е признат за виновен в извършването на 14.11.2015 г. престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.2 б. „Б“ от НК е осъден на пробация – с двете задължителни пробационни мерки, всяка, от които с продължителност от по осемнадесет месеца. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на пострадалия М. сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 14.11.2015 г., като за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. гражданският иск е отхвърлен. По жалба на служебния защитник на подсъдимия е образувано внохд № 166/2020 г. по описа на Окръжен съд - Видин. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.334, т.4 вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК е отменена изцяло първоинстанционната присъда и е прекратено наказателното производство по д.п. № 737/2017 г. по описа на РУ - Видин, пр.пр № 01904/2017 г. по описа на РП - Видин, образувано с първото действие по разследването на 19.09.2017 г. за престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК и водено срещу Л. Л.. Въззивният съд е приел, че след постановлението за отказ да се образува досъдебно производство недопустимо е образувано второ по ред наказателно производство относно същите факти и лица, което е в нарушение на изискванията на процесуалния закон при заобикаляне на забраната non /ne/ bis in idem, /не два пъти за същото/, т.е. постановлението за отказ да се образува досъдебно производство има характер на постановление за прекратяване на наказателното производство, поради което попада в обсега на действие на разпоредбата на чл.24, ал.1 т.6 от НПК, въпреки че формално не фигурира там. Настоящият състав на ВКС не споделя този извод. Разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК не предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице, за същото престъпление е имало постановление за отказ да се образува досъдебно производство и това не е случайно, тъй като чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ забранява дублирането на отделни наказателни процедури спрямо едно и също лице за едно и също деяние, само когато едната от тях е приключила с влязъл в сила акт, т.е. лицето е било окончателно оправдано или осъдено, съгласно наказателната процедура на държавата. По своята същност постановлението за отказ да се образува досъдебно производство не е от тази категория актове, тъй като подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратура, без това да е обвързано, с какъвто и да било срок, т.е. няма нужния стабилитет и не се ползва с последиците на неотменимостта. На следващо място, следва да се има предвид, че целта на забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние като класически принцип на наказателнопроцесуалното право е да не се допусне повторение на приключили наказателни процедури, т.е. когато проведеното производство няма характер на наказателно по смисъла на Конвенцията, съобразно критериите „Е.“, то очевидно не попада в обхвата на закрилата, предоставена от чл. 4 от Протокол № 7. На тази принципна основа, изхождайки от целта на предварителната проверка – събиране на достатъчно данни за извършено престъпление, без да се извършват следствени действия, без да се събират доказателства, като събраната информация няма процесуална стойност, а е необходимо отново да се събере и провери, но вече чрез способите в НПК, докато целта на разследването е да се съберат и проверят всички доказателства, за да се разкрие истината за извършено престъпление и да се повдигне обвинение, с основание може да се приеме, че по своето естество предварителната проверка не може да бъде приравнена на наказателно или на административнонаказателно производство, още повече, че тя не приключва с налагане или дори с предложение за налагане на конкретно наказание. В този смисъл не може постановлението за отказ да се образува досъдебно производство да се приравнява с правните последици на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както е приел въззивния съд. В заключение следва да се добави, че цитираното Решение № 38/13.05.2019 г. по н.д. № 13/2019 г. на ВКС, III н.о. подписано с особено мнение на председателя на съдебния състав и докладчик по делото, макар да е в обратния смисъл, няма обвързващ характер. Въпреки гореизложеното, видно от материалите по делото в хода на предварителната проверка - на 08.12.2015 г. на Л. Л. е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който на 23.12.2015 г. е издадено и наказателно постановление за нарушение по чл.60, ал.1 от ЗОБВВПИ, за това че „на 14.11.2015 г. в [населено място] е носел сглобена ловна пушка „ИЖ“ кал.12 на обществено място“, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. По делото няма данни издаденото от началника на РУ на ОДМВР - Видин да е обжалвано от Л., т.е. административнонаказателно производство с безспорно наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ е окончателно приключило, като не се установява преди образуването на досъдебното производство същото да е възобновено, за да са преодолени последиците от повторно наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което е било проведено и приключило с окончателен акт административнонаказателно производство с „наказателен характер“ по смисъла на Конвенцията. Ето защо, крайният резултат, до който е достигнал въззивния съд, а именно - че са налице основанията на чл.334, т.4 вр. с чл.24, ал.1, т.6 от НПК за отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производство се явява правилен, но на друго основание. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 5/14.04.2021 г., постановено по внохд № 166/2020 г. по описа на Окръжен съд - Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: