Р Е Ш Е Н И Е № 183 София, 30.06.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 22.10.2013 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 695 /2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. В. К., чрез адв.Д.А. - САК, против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 59 от 15.03.2012 год., по в.т.д.№ 716/2011 год., с което е обезсилено решение № 7 от 07.07.2011 год, по т.д.№ 13/2011 год. на Разградския окръжен съд и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съобразения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационно основание по чл.281,т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд, че с влизане в сила на присъдата по НОХД № 733/2008 год. на ТОС, с която същият е лишен за срок от пет години от правата по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК - да заема определена държавна или обществена длъжност и да упражнява дейност, свързана с управление и представителство на ЮЛ, за него не е налице правен интерес да иска отмяна на решението на ОС на съдружниците от 18.11. 2009 год. за освобождаването му като управител и избиране на нов управител, поради нередовност в процедурата по неговото свикване и провеждане, тъй като той вече не би могъл да бъде възстановен като управляващ и представляващ ответното търговско дружество. В проведеното по делото съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител адв.Д.А. поддържа инвокираните с касационната жалба оплаквания, като иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Касационното обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд е допуснато с определение по настоящето дело № 416 от 20.06.2013 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за релевантен за крайния изход на делото процесуалноправен въпрос: „Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?”. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на същия е в отклонение от формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна за съдилищата в страната практика на касационната инстанция, изразена в служебно известното на състава на второ търговско отделение на ВКС решение № 21 от 25.03.2013 год., по т.д.№ 290/2012 год. на І т.о.. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността на въведените касационни основания, по съображения, че поставеният от касатора правен въпрос е”конкретно проявление на по- общия въпрос за задължението на въззивния съд по чл.235, ал.3 ГПК да взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, допустими по см. на чл.266 ГПК. Изложени са и доводи, че правният интерес трябва да е налице не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на исковия процес, поради което отпадането му в хода на делото, поради невъзможност със съдебния акт да се постигне целения правен ефект, погасява самото право на иск и води до неговата недопустимост, Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, с което е обезсилен съдебния акт на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Д. В. К., конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ срещу [фирма], [населено място] за отмяна на решенията на ОС на съдружниците, проведено на 18.11.2009 год. въззивният съд е приел, че същият е недопустим, поради отсъствие на правен интерес за ищеца от търсената с този конститутивен иск защита. Изложени са съображения, че с влизане в сила на постановената по НОХД № 733/2008 год. присъда на 26.02.2010 год., с която на осн. чл.202, ал.3 НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК Д. В. К. е лишен от срок за пет години от правото да заема определена държавна или обществена длъжност и да упражнява дейност, свързана с управление и представителство на ЮЛ в хода на делото – на 26.02.2010 год. , същият не би могъл да бъде възстановен като управител на ответното търговско дружество до 2015 год., дори и при евентуално успешно провеждане на иска по чл.74, ал.1 ТЗ.Следователно преценен този новонастъпил по см. на чл.235, ал.3 ГПК факт дава основание да се приеме, че исковата претенция на ищеца е лишена от правен интерес - положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е задължен да следи служебно. Що се касае до атакуваното решение на ОС на съдружниците в ответното ТД от горепосочената дата, в частта му по т.2 - за избора на нов управител, то позовавайки се на обвързаността на същото с решението по т.1 за освобождаване на ищеца, като управител, въззивният съд е счел, че липсващият правен интерес за ищеца обхваща и него. Решението е правилно, в частта му, относно приетата недопустимост на конститутивния иск по чл.74 ТЗ по отношение на първоинстанционното решение по т.1 – за освобождаване на ищеца, като управител на ответното търговско дружество и следва в тази му част да бъде потвърдено. Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните за всички искове, независимо от общото процесуално правило, че при всеки конститутивен иск правеният интерес се презюмира със самото предписание на закона, че потестативното право, произтичащо от твърдяния в исковата молба фактически състав може да се упражни чрез предявяването му срещу ответника. Изразеното по - горе разбиране за правния интерес, като обща процесуална предпоставка за всички искове, следва от общото съображение за необходимостта от правна защита за правоимащия. Несъмнено е, че като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, правният интерес от конкретно търсената по исков ред защита трябва да бъде налице през цялото времетраене на процеса - до последното заседание, преди постановяване на решение по същество. Следователно съобразено действието на съдебното решение по конститутивния иск, както и неговата специфика, позволяват да се приеме, че когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то за страната не съществува интерес от търсената с този иск правна защита. Затова, независимо, че законодателят е предоставил на съдружника в търговско дружество, правно и структурно обособено в О., процесуална възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на ОС чрез специалния конститутивен иск по чл.74 ТЗ, то невъзможността дори и при евентуално успешното му провеждане постановеното по същия конститутивно решение, да се създаде ново правно положение, спрямо съществувалото преди, съобразно предявяването, изклюва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че при наличието на безспорното наличие на влязлата в сила присъда № 263/ 28. 04. 2009 год., по НОХД № 733/ 2008 год., с която ищецът Д. В. К. е лишен за срок от пет години от правото да заема определена държавна или обществена длъжност и да упражнява дейност, свързана с управление и представителство на ЮЛ, на осн. чл.202, ал.3 НК, във вр. с чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 НК в хода на делото, законосъобразно Варненският апелативен съд, прилагайки процесуалното правило на чл.235, ал.3 ГПК,е подложил на преценка правния интерес за правоимащия от търсената с конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ защита. Като основано на закона следва да бъде споделено и разбирането на решаващия състав, че доколкото за периода от влизане на горепосочената присъда в сила - 26.02.2010 год. до 2015 год. ищецът обективно не би могъл да бъде възстановен като управител на ответното ЮЛ- търговец, респ. да бъде вписано това обстоятелство по партидата на същото, дори и при евентуално уважаване на конститутивния иск, липсва правен интерес от неговото предявяване, с оглед целената от правоимащия правна последица, поради което същият се явява недопустим. Независимо, че потестативното право по чл.74 ТЗ е суверенно право на всеки съдружник и предпоставките за упражняването му се преценяват към датата на съответното ОС, чиито решения се атакуват, то това само по себе си не изключва приложението на чл.235, ал.3 ГПК, нито води до извод, че в разглежданата хипотеза решаващият съд е лишен от възможност да зачете настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, какъвто е и обсъденият от Варненския апелативен съд. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е дейността, която осъществява въззивната инстанция на съд по съществото на спора и при действащия ГПК, към която несъмнено са приложими и установените в Част Втора „Общ исков процес” ГПК процесуални правила – становище изрично застъпено и в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 571 от 22.11.2010 год., по гр.д.№ 221/2009 год. на ІV г.о. Отделен в тази вр. е въпросът, че конкретното упражнено с иска по чл.74 ТЗ потестативно право и неговата цел– защита на членствено право и/или контрол по законосъобразност на решенията на ОС на съдружниците, свързани с дейността му не е хипотетично, а всякога съобразно предявяването му. Същевременно, доколкото от съдържанието на приложения по делото протокол за процесното ОС не се налага извод, че взетото решение за освобождаване на ищеца, като управител, има характер на акт по чл.236, ал.2 ЗИНЗС, то същият няма основание да се преценява като самостоятелно действие по изпълнение на наказанието, осъществено от задължения по закон орган – ОС на съдружниците н дружеството- ответник преди влизане в сила на конкретната присъда. По изложените съображения настоящият съдебен състав не споделя становището, изразеното в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 21 от 25.03.2013 год., по т.д.№ 290/2012 год. на І т.о. на ВКС, според което настъпилият в хода на делото факт, свързан с влизане в сила на осъдителна присъда за ищеца, с която той е бил лишен от право да упражнява търговска дейност за срок от пет години, не би могло да повлияе на развитието на самото съдебно производство по отношение на първото атакувано решение. В останалата част, решението на Варненския апелативен съд, като неправилно следва да бъде отменено. Влязлата в сила присъда, с която ищеца е лишен от упражняване на право по чл.37, ал.1, т.6 НК ограничава за посочения в нея времеви период само някои от елементите на правото на членство на последния, както е посочено и в цитираното по – горе решение на І т.о. на ВКС по т.д.№ 290/ 2012 год., които, обаче, свързани с участието му в управлението и представителството на дружеството са ирелевантни към правото на съдружника да участва в работата на ОС за избор на друг управител на ответното ЮЛ- търговец. Следователно правният интерес за ищеца по отношение на второто атакувано с иска по чл.74, ал.1 ТЗ решение на процесното ОС не е отпаднал и при упражнено по надлежния ред конкретно потестативно право от неговия носител Варненският апелативен съд е длъжен да се произнесе по същество. В този см. по отношение на атакувано с иска по чл.74 ТЗ решение на процесното ОС по т.2 – настоящият съдебен състав възприема разрешението на поставения от касатора, правен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, дадено с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 21 от 25.03.2013 год., по т. д.№ 290/ 2012 год. на І т.о. на ВКС. Затова, като е приел, че искът е недопустим и в тази му част, поради липса на правен интерес за правоимащия въззивният съд е постановил незаконосъобразен в тази му част съдебен акт, който следва да бъде отменен. На основание чл.293, ал.3 ГПК в посочената по- горе част делото следва да бъде върнато на Варненския апелативен съд, който да се произнесе по същество на направените във въззивната жалба оплаквания. При новото разглеждане на делото въззивният съд дължи произнасяне и по отговорността за деловодните разноски на страните в касационната инстанция. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.2 във вр. с ал.1 и ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Варненския апелативен съд № 59 от 15.03.2012 год., по в.т.д.№ 716/2011 год., в частта, с която е обезсилено, като недопустимо, първоинстанционното решение на Разградския окръжен съд № 7/07.07.2011, по т.д. 13/2011 год. по предявения от Д. В. К. срещу [фирма], [населено място] иск за отмяна решението на ОС на съдружниците, проведено на 11.09.2009 год. за избор на нов управител, в лицето на инж. А. М. А. и производството по делото е пректатено. ВРЪЩА делото в тази му част на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския апелативен съд в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: