4 Р Е Ш Е Н И Е № 22 С., 07.02. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 948/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е образувано по молба на [фирма] -[населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК на влязлото в сила решение № 149 от 12.02.2010 г. по т. д. № 1334/2009 г. на С. градски съд, Търговска колегия, VІ-2 състав, с което дружеството е осъдено да заплати на [фирма] сумата 68 336.04 лв. - главница, ведно със законни лихви от 04.08.2009 г. до окончателното плащане, 11 938.19 лв. - договорна лихва за забава, и 5 592.17 лв. - съдебни разноски. Молителят поддържа, че поради нарушение на съдопроизводствените правила за призоваване е бил лишен от възможност да участва в делото. Твърди, че е призоваван неправилно при условията на чл.50, ал.4 от ГПК, вместо да бъде разпоредено залепване на уведомление за воденото дело по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, тъй като удостоверяването в призовките, че дружеството не се намира на вписания в търговския регистър адрес на управление, е неистинно. Позовава се на ненадлежно оформяне на изпратените на адреса призовки като сочи, че те не съдържат данни за трите имена, ЕГН и адреса на лицата, дали сведение за отсъствието му от вписания в търговския регистър адрес, и подписи на същите лица. Нередовността на призоваването е аргументирана и с довод, че съдът е следвало да призове дружеството от адреса, уговорен като адрес за кореспонденция в сключения между страните и представен с исковата молба договор, по повод на който са предявени исковете. Ответникът [фирма] -[населено място] оспорва молбата. В депозиран писмен отговор и в открито съдебно заседание развива подробни съображения за отсъствие на релевираното основание за отмяна и моли молбата да бъде оставена без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК, но разгледана по същество, е неоснователна. Производството по т. д. № 1334/2009 г. е образувано пред С. градски съд по искова молба на [фирма], с която са предявени обективно съединени осъдителни искове срещу [фирма] за заплащане на сумите 68 336.04 лв. и 11 938.13 лв., дължими във връзка със сключен между страните предварителен договор от 23.05.2007 г. за учредяване право на строеж и анекс от 02.06.2008 г. за неговото прекратяване. Посоченият в исковата молба адрес на ответника [фирма] е[населено място], [улица], отразен като адрес на управление на дружеството в приложено към молбата удостоверение от Агенция по вписванията. В изпълнение на съдебно разпореждане от 08.09.2009 г. са изпратени преписи от исковата молба и приложенията към нея на ответника на адреса, посочен в исковата молба и в представеното с нея удостоверение. Призовката с преписите е върната като невръчена с отбелязване от 06.11.2009 г., че по сведение на Г. Осиченко - секретар в „Агенция С. П.”, на [улица] в[населено място] няма фирма [фирма]. По аналогичен начин е оформена и последващата призовка от 18.11.2009 г., изпратена до ответното дружество с цел призоваване за откритото съдебно заседание на 05.02.2010 г. Въз основа на удостоверяванията в призовките съдът е разпоредил ответникът да се счита редовно призован при условията на чл.50, ал.2 от ГПК и е разгледал делото без негово участие. Връчването на постановеното по делото решение № 149/12.02.2010 г. също е извършено по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, след като изпратеният препис от решението е върнат с отбелязване в призовката от 12.02.2010 г., че [фирма] не се намира на [улица] по сведение на Г. Осиченко от „Агенция С. П.”. По реда на чл.50, ал.2 от ГПК е извършено и връчването на призовката за доброволно изпълнение по образуваното във връзка с решението изпълнително дело № 20107800400165 по описа на ЧСИ В. Л., видно от представеното от самия молител удостоверение изх. № 3950/11.06.2010 г. Отмяната на влязло в сила решение на предвиденото в чл.303, ал.1, т.5 от ГПК основание предпоставя страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Преценката на обстоятелствата, при които е извършено призоваването на молителя като ответник в производството по т. д. № 1334/2009 г. на С. градски съд, не обосновава извод за допуснати от съда нарушения на процесуалните разпоредби, регламентиращи реда за призоваване на страните в гражданския процес. Призоваването на търговец, каквото качество има молителят, се извършва съобразно правилото на чл.50, ал.1 от ГПК - от адреса, вписан в търговския регистър като негов последен адрес на управление. При разглеждане на делото С. градски съд е процедирал в съответствие с посоченото правило като е призовал молителя - ответник от последния вписан в търговския регистър адрес на управление -[населено място], [улица]. Обстоятелството, че в сключения между страните и представен с исковата молба предварителен договор за учредяване право на строеж е уговорен друг адрес за връчване на адресираната до [фирма] търговска кореспонденция, е ирелевантно за редовността на призоваването в производството по т. д. № 1334/2009 г. При наличие на изрична законова регламентация относно начина на призоваване на страните - търговци за съда не съществува нито право, нито задължение, да осъществява призоваване от друг адрес, различен от отразения в регистъра адрес на управление. Поради това не могат да бъдат възприети като основателни доводите на молителя, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не го е уведомил за делото на посочения в договора адрес за кореспонденция. Не намират опора в закона и доводите на молителя за неправилно приложение на установената в чл.50, ал.2 от ГПК фикция за призоваване. За да разпореди ответникът да се счита за редовно призован при условията на чл.50, ал.2 от ГПК и да разгледа делото без негово участие, съдът се е доверил на официалното удостоверяване в призовките, извършено от длъжностното лице по призоваването, според което търговското дружество - адресат не се намира на формално вписания в търговския регистър адрес на управление. Удостоверяването на действията във връзка с връчването е скрепено с дата и подпис на връчителя и поради това констатацията за трайно отсъствие на адресата се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Молителят се позовава на липсата на пълни данни - три имена, адреси и ЕГН, на лицата, дали сведения за отразената в призовките информация, но доколкото процесуалният закон не обуславя редовността на връчването и приложението на фикцията по чл.50, ал.2 от ГПК от вписването на подобни данни в призовката, непосочването им не опорочава правилността на призоваването. Съдът е изпълнил задължението си да призове молителя - ответник по начина, указан в чл.50, ал.1 от ГПК - от адреса на управление, вписан в търговския регистър. Връщането на изпратените до този адрес призовки с удостоверяване, че дружеството фактически не пребивава на адреса, е достатъчно, за да се презумира редовното му призоваване по силата на чл.50, ал.2 от ГПК. Единствената причина, препятствала призоваването по реда на чл.50, ал.1 от ГПК и реалното участие на молителя като ответник в исковото производство, е неизпълнението на задължението му да осигури на адреса си на управление канцелария по смисъла на чл.50, ал.3 от ГПК и служител, който да приема адресираните до него съдебни призовки и книжа. Поради това молителят не би могъл да се позовава на нарушение на съдопроизводствените правила при призоваването му в производството по т. д. № 1334/2009 г. на С. градски съд и да черпи от собственото си бездействие право на отмяна на постановеното по делото неблагоприятно за него съдебно решение, релевирайки основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Неоснователен е и доводът на молителя, че съдът е приложил неправилно фикцията на чл.50, ал.2 от ГПК, вместо да разпореди залепване на уведомление за воденото дело съобразно разпоредбата на чл.50, ал.4 във вр. с чл.47, ал.1 от ГПК. Призоваването чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК е възможно само в хипотезите, когато връчителят не намери достъп до канцеларията на страната - търговец или лице, съгласно да получи съобщението, респ. призовката. При наличието на официално удостоверени данни, че [фирма] не се намира и няма канцелария на вписания в търговския регистър адрес на управление, съдът не е бил обвързан със задължение да пристъпи към залепване на уведомление по реда на чл.50, ал.4 във вр. с чл.47, ал.1 от ГПК. Предвид изложените съображения, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1334/2009 г. на С. градски съд, VІ-2 състав, следва да се остави без уважение като неоснователна. Разноски по чл.78, ал.3 от ГПК не са претендирани от ответника и не следва да се присъждат, независимо от изхода на делото. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] -[населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК на влязлото в сила решение № 149 от 12.02.2010 г., постановено по т. д. № 1334/2009 г. на С. градски съд, Търговска колегия, VІ-2 състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :