Р Е Ш Е Н И Е № 278 София , 01.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора М.Михайлова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 960/ 2017 г. Производството е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК по искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 94/2017 г. по описа на Окръжен съд–гр. Шумен. В искането се сочи, че Окръжният съд в гр. Шумен е постановил осъдителна присъда по отношение на Т. М. М. в нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК, прилагайки чл. 66, ал.1 от НК без да са налице предпоставки за условно осъждане. С този аргумент се претендира отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото от друг въззивен състав. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не изразява становише. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за предпоставките за възобновяване установи : Искането за възобновяване на делото е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК по отношение на влязъл в сила съдебен акт, непреминал касационен контрол, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество то е основателно по следните съображения: Районният съд в гр. Шумен с присъда № 16 от 22.02.2017 г. по нохд № 1766/2016 г. признал подсъдимия Т. М. М. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 1 от НК. Окръжният съд в гр. Шумен с присъда № 15 от 18.04. 2017 г. по внохд №94/2017 г. отменил тази присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия за виновен в това, че на 11.07.2016 г. управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,22 на хиляда, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б , ал. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в размер на двеста лева, както и на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Възззивната инстанция решила, че по отношение на подсъдимия са налице легалните предпоставки за условно осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. Отбелязала в тази насока, че М. е осъждан два пъти, при което са му наложени последователно наказания глоба и лишаване от свобода. Относно глобата е установено, че не е образувано изпълнително производство за нейното събиране и е изтекъл давностният срок по чл. 82 от НК. Въпреки това окръжният съд е счел, че не може да настъпи реабилитация по право за това наказание, тъй като реабилитирането предполага наказанието да е изтърпяно, с което осъденото лице да е „изпълнило своя дълг към обществото” т.е. да е заплатило глобата. Продължавайки разсъжденията си окръжният съд пристъпил към разглеждане на следващото наказание на подсъдимия – лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено със споразумение от 24.10.2011 г. по нохд№ 562/2011 г. на Шуменския окръжен съд, чието изтърпяване било отложено за срок от три години. Той изтекъл на 24.10.2014 г. т.е. преди датата на инкриминираното в настоящето производство деяние – 11.07.2016 г. Въззивната инстанция приела, че в този случай подсъдимият е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК – с изтичане на изпитателния срок, в който осъденият не е извършил друго престъпление. Настоящият съд не споделя този прочит на материалния закон. На първо място несподелими са разсъжденията на въззивната инстанция относно реабилитацията по право за престъплението, санкционирано с лишаване от свобода. Систематичното и логично тълкуване на разпоредбите на чл. 86 от НК изключва възможност за реабилитация по право за престъпление в хипотези като разглежданата. Съгласно категоричната забрана на чл. 86, ал. 2 от НК реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. На още по-голямо основание тя е невъзможна когато предходната реабилитация /в конкретния случай - относно престъплението, наказано с глоба/ изобщо не е настъпила. Разумът на закона е, че реабилитация по право настъпва за по-леко санкционирани престъпления, извършени от лица със сравнително ниска степен на обществена опасност, които са се поправили след изтичане на определен срок, в който са доказали зачитане на установения правопорядък. Ако тези предпоставки не са били налице, поради което осъденият не би могъл да е реабилитиран за предходна престъпна дейност, както в настоящия казус е приел окръжния съд, те не биха били налице и по отношение на извършеното след това престъпление. На следващо място настоящият съдебен състав обаче съзира друга пречка пред приложението на чл. 66 от НК по отношение на осъдения Т. М.. За престъплението, наказано според споразумение от 25.07.2000 г. с глоба, на 25.07.2003 г. е настъпила реабилитация по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК с изтичане на едногодишен срок от погасяването на възможността за неговото изпълнение по силата на чл. 82, ал.1, т.5 от НК. С настоящето решение се изразява становище, че при неизпълнено наказание срокът за реабилитация започва да тече след изтичането на давността за неговото изпълнение. Ето защо за престъплението, санкционирано с лишаване от свобода със споразумение от 24.10.2011 г. са неприложими разпоредбите за реабилитация по право предвид забраната на чл. 86, ал. 2 от НК. За него не са изтекли и сроковете за абсолютна реабилитация, тъй като определеният изпитателен срок е продължил до 24.10.2014 г., а след него е започнал петгодишния срок за реабилитация по чл. 88а, ал.1, т.1 във връзка с чл. 82, ал.1, т. 4 от НК, по време на който е извършено престъплението по внохд № 94/2017 г. Следователно Шуменският окръжен съд е отложил изтърпяването на наложеното на подсъдимия Т. М. наказание в нарушение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е имал статуса на осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Налице е основанието на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване на делото и за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 94/2017 г.. по описа на Окръжен съд–гр. Шумен, ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 15 от 18.04.2017 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.