Р Е Ш Е Н И Е № 251 гр. София, 22 ноември 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАННЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 874 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано по жалба на адв. П. И., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия И. А., против въззивна присъда № 156/15.05.2017 г., постановена по внохд № 151/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че апелативният съд е осъдил подсъдимия единствено въз основа на кредитираните показания на пострадалия свидетел, който е заинтересован от изхода на делото. Според служебния защитник осъществените от А. действия не са от обективна и субективна страна „непристойни” по смисъла на чл.325 от НК, тъй като по своето съдържание те не са насочени към грубо нарушаване на обществения ред и не изразяват явно неуважение към обществото. Деянието се е ограничило до битов конфликт, който е възникнал инцидентно и е протекъл много бързо, като поведението на подсъдимия е било породено от личен мотив и се изчерпвало с държането на приложения по делото като веществено доказателство нож. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена по посочените в нея доводи. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно разпоредбата на чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 8/27.02.2017 г. по нохд № 962/2016 г. на Окръжен съд - Плевен подсъдимият И. З. А., неосъждан с ЕГН [ЕГН], е признат за невинен в това на 15.09.2015 г. в [населено място] да е направил опит умишлено да умъртви Т. К. с ЕГН [ЕГН], като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявения от К. граждански иск в размер на 4 000 лв., представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието. На основание чл.190 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. По протест на прокурор от ОП - Плевен е образувано внохд № 151/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С обжалваната присъда, подписана при особено мнение на един от членовете на съдебния състав, на основание чл.336 ал.1 т.2 вр. с чл.334 т.2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда и е постановена нова, с която подсъдимият А. е признат за виновен, че на инкриминираната дата и място, в пияно състояние е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на пробация – задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, двете пробационни мерки с продължителност от по шест месеца и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния общински радиовъзел в [населено място]. На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер обща на 450, 20 лв.. При извършената касационна проверка на обжалвания съдебен акт настоящият състав не констатира да са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения. Действително възприетата фактическа обстановка се базира основно на показанията на пострадалия свидетел К., но те са ценени съобразно действителното им съдържание. Заявеното от свидетеля е възприето след прецизно обсъждане с останалата доказателствена съвкупност, включително и с обясненията на подсъдимия, след което са изложени убедителни аргументи относно основанията, поради които показанията са кредитирани като достоверни. Следва да се посочи, че събраните и проверени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния и пред въззивния съд гласни, а и писмени доказателства, са непротиворечиви относно правно значимите и подлежащи на установяване факти и обстоятелства. В този смисъл не е допуснато претендираното съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствения материал и формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. След провеждането на съдебно следствие въззивният състав е стигнал до извода, че в случая действително не е бил налице опит за убийство, но мнозинството е приело, че действията на подсъдимия осъществяват от обективна и субективна страна – при условията на евентуален умисъл, престъпния състав на чл.325 ал.1 от НК. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт хулиганските действия на подсъдимия се изразяват в отправянето - на обида, след употребата на 150 гр. ракия, по адрес на св.К. в присъствието на починалата св. Н., а десет минути по-късно – на псувни, отправянето на закана за убийство с нож в ръка и последвалата схватка между двамата мъже на след пенсионна възраст, забелязана от четиригодишната внучка на св. М. В., която се намирала на терасата четвъртия етаж на близкия жилищен блок, което впоследствие станало достояние на съседите и предмет на коментар с негативна оценка. Принципно въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 336 ал.1 т.2 от НПК може да осъди оправдан от първата инстанция подсъдим, но за това е необходимо да е имало съответното обвинение, каквото в случая няма или в обстоятелствената част на обвинителния акт да се съдържа информация за съставомерните обстоятелства, пряко относими към белезите на същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, за да е могъл подсъдимият адекватно да се защити. В конкретния обвинителен акт изрично са отбелязани отправените от страна на подсъдимия по адрес на св.К. псувни, обида и закана, последвани от замахването с нож и възникналото сборичкване между двамата, както и причинената на К. плитка и неголяма – 1,2 см. порезна рана на китката на дясната ръка, която е довела до разстройство на здравето временно и неопасно за живота. Действително съгласно ППВС № 2/29.06.1974 г. по н.д. 4/74 г. нанасянето на обида, причиняването на телесно увреждане или други действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Инкриминираното в случая посегателството върху физическата неприкосновеност, честта и достойнството на св. К., част от които осъществени в присъствието на св. Н., на публично място – в междублоковото пространство, по сред бял ден, т.е те са могли да станат достояние на неограничен кръг от хора, несъмнено изразяват не само неуважение към личността на св.К., но и грубо незачитане на установения в държавата ред и изразяват явно неуважение към обществото, следователно мнозинството от въззивния състав в пределите на установените и доказани фактически положения правилно е приложил материалния закон. Същевременно с това обаче в никъде в обвинителния акт не е посочено, че малко преди инкриминирания момент А. е употребил 150 гр. ракия. Такова „признание” се съдържа единствено в неговите обяснения, от където мнозинството от състава е направил извода, че той е бил в „пияно състояние” - с концентрация на алкохол в кръвта му над 0,5 на хиляда. Досежно този факт подсъдимият е признат за виновен за пръв път с въззивната присъда, без той да е отразен в обвинителния акт, т.е. в известна степен е налице излизане извън очертаните с обвинителния акт рамки. Същевременно с това по делото не е установена по никакъв начин концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, а още по-малко към инкриминирания момент той да е бил в състояние на непригодност. Не на последно място, за да намери приложение забраната на чл.78а ал.7 от НК е необходимо, съобразно указанията на ТР № 1/28.09.2017 г. по т.д. 1/2017 г. и ТР № 2/29.11.2007 г. по т.д. 2/2007 г. на ОСНК на ВКС, „пияното състояние” буквално или имплицитно да е елемент от състава на престъплението, а в настоящия случай това не е така. С оглед на гореизложеното касационният състав приема, че установеното от въззивния съд „пияно състояние” нито е било възведено в обвинителния акт, нито е доказано по делото, поради което и тъй като са налице материално правните предпоставки за приложението на чл.78а ал.1 от НК, подсъдимият А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание глоба. Като отчита факта, че А. е пенсионер, т.е. с ограничени финансови възможности, съдът е на становище, че глобата следва да бъде в минималния предвиден в закона размер от 1 000 лв. В заключение следва да се посочи, че при възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, в очертаните от обвинителния акт рамки, би могло да се разсъждава относно осъществено престъпление по чл.144 ал.3 от НК, но процесуалното развитие на делото и преди всичко отсъствието на касационен протест обуславят невъзможността за реализация на тази теза. С оглед на гореизложеното въззивната присъда следва да бъде изменена, като подсъдимият А. се освободи от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.325 ал.1 от НК и му се наложи административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., поради което Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 156/15.05.2017 г., постановена по внохд № 151/2017 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, като освобождава подсъдимия И. З. А. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.325 ал.1 от НК и му налага административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: