Р Е Ш Е Н И Е № 515/2010 г. София, 10.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1194 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.2909-293 ГПК. Б. Б. Д. с.В., община С. обжалва и иска да се отмени Решение Nо 123 от 04.06.2009 год., постановено по гр. възз.д.Nо 1167/2008 год. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено Решение Nо 321/ 03.10.2008 година постановено по гр.д. Nо 85/2006 година на РС Г. Д. по уважения положителен установителен иск за собственост, заявен от Н. И. К., З. И. Т. и З. И. К. на основание чл.97 ал.1 ГПК/отм./ С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушение по приложение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК е обосновано с възприетата теза на касаторите , че въпросът за начина на зачитане възстановеното/ без нанасяне като самостоятелна териториална единица / право на собственост на земеделска земя по чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ на ответниците по делото , когато реституцията на всички правоимащи лица е в рамките на един и същ недвижим имот, включен в регулационния план на населеното място, изисква произнасяне от ВКС, тъй като се касае до редки хипотези, без съдебна практика и необходимост от такава за защита на собствеността, при наличие на равнозначни от гл.т. на вещно-правни последици придобивни основания по см. на чл. 77 ЗС, по отношение на една и съща недвижима вещ. В срока по чл. 278 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците – Н. И. К., З. И. Т. и З. И. К.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на поддържаните с касационната жалба основания за отмяна , в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение, окръжният съд действайки в правомощията на въззивна инстанция по реда на § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд , с което по отношение на ответниците Б. Б. Д. и останалите наследници на Б. А. Д. е прието за установено по реда на чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, че наследниците на И. А. К. / ищци по делото/ са собственици , на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ по Решение Nо 2488 В/ 14.01.2004 година на О. гр.С. на земеделска земя с площ 0.504 дка в м.”Г.” с.В., съставляваща ПИ Nо 1355 по КП на селото, попадащ в УПИ X кв. 62 по РП на селото от 1986 година. За да се уважи иска , въззивният съд е приел , че по отношение на ищците административната процедура по възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ е завършила, с постановеното позитивно решение на О. – гр.Сатовча, има издадена скица по чл. 13 ал. 4. , 5 и 6 ППЗСПЗЗ и имотът е индивидуализиран по площ и граници по действащия кадастър на населеното място. Прието е , че ответниците не могат да противопоставят право на собственост по реституция по ЗСПЗЗ, по причина , че възстановеният им по ЗСПЗЗ земеделски имот не е нанесен в кадастъра. Решението на въззивния съд е отчасти неправилно. Безспорно е , че ищците -като наследници на И. А. К. са доказали при условията на пълно и пряко доказване, че са собственици на земеделска земя с площ 0.504 дка в м.”Г.” с. В., съставляваща ПИ Nо 1355 по КП на селото, попадащ в УПИ X кв. 62 по РП на селото от 1986 година с посочената площ от 504 кв.м. Релевираните с касационната жалба доводи, че правото на собственост е останало недоказано от гл.т. на липса на предпоставки да се зачете вещно-правният ефект на решението по чл. 14 ал.1 ЗСПЗЗ, са неоснователни. Настоящата инстанция приема , че незаконосъобразността на обжалването решение касае несъобразяването на някои факти.Така въззивният съд не е съобразил, че площта на УПИ X от кв. 62 по РП на с.Вълкосел от 1986 година е по голяма - 1260 кв.м., и възстановеното право на собственост е в рамките на тази по-голяма по площ урегулирана поземлена единица.Това налага , като се съобрази актуалния регулационен статут на урегулирания в рамките на РП недвижим имот, в изсковото производство по спора за собственост , реституираната собственост да бъде призната като идеална част от целия имот, катопо този начин се зачитат и правата на собственост на ответниците, възстановени по Решение 2288/25.03.1994 година – а именно земеделския имот по п.15 , съставляващ НИВА от 3.2 дка в м.”Г.” , попадаща съответно с площ 260 кв.м. в УПИ X от кв. 62. В тази насока са констатациите на изслушаната и приета по делото техническа експертиза/ л.111- 113 / с приложената Скица на л. 110 / производство районен съд / , дала заключение , че възстановената собственост на страните по реда на ЗСПЗЗ „участва в един парцел с отделни площи”. Неоснователен е довода за необоснованост на обжалваното решение от гл.т. на поставения въпрос – за начина на зачитане възстановеното/ без нанасяне като самостоятелна териториална единица / право на собственост на земеделска земя по чл. 10 ал.7 ЗСПЗЗ на ответниците по делото , когато реституцията на всички правоимащи лица е в рамките на един и същ недвижим имот, включен в регулационния план на населеното място. Собствеността както на ищците , така и на ответниците се възстановява в определен обем права- съответно от 504 кв.м. за ищците и 260 кв.м. , в рамките на един урегулиран поземлен имот,за който е отреден парцел X от кв. 62, поради което не е налице необходимост от ново самостоятелно заснемане за ищците , за да бъде защитена по исков ред реституитраната им собственост в обем на 504/1260 идеални части . Ето защо, настоящият състав намира , че заявеният положителен установителен иск е основателен , налице за законовите предпоставки да бъде уважен , но правото на собственост следва да се признае като идеална част от урегулирания поземлен имот, в която насока се налага да се измени обжалваното решение. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение Nо 123 от 04.06.2009 год., постановено по гр. възз. д. Nо 1167/2008 год. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено Решение Nо 321/ 03.10.2008 година постановено по гр.д. Nо 85/2006 година на РС Г. Д. и вместо него п о с т а н о в я в а: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда и на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, по отношение на Б. Б. Д., Ю. Б. Д., Ф. И. Д., А. Б. Д. и Н. Б. Д., всичките от с.В., община С. , че ищците Н. И. К., З. И. Т. и З. И. К. като наследници на И. А. К., са собственици на 504/1260 идеални части от УПИ X кв. 62 по РП на селото от 1986 година , съставляващи ПИ Nо 1355 по КП на селото, на основание наследство и реституция по ЗСПЗЗ по Решение Nо 2488 В/ 14.01.2004 година на О. гр.С. на земеделска земя с площ 0.504 дка в м.”Г.” с.В., община С.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :