6 Р Е Ш Е Н И Е № 309 гр. София, 30.01.2019 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2843 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Наталиев С., гр. София, срещу решение № 1529 от 30.06.2017г. по в.гр.д. № 668/2017г. на Апелативен съд - София, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение в уважителната част и потвърждаването му в отхвърлителната част, е отхвърлен изцяло предявения от касатора против ЗК „Евроинс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, имащи за предмет заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпените от ищеца-касатор неимуществени вреди от смъртта на И. С. И., настъпила на 17.04.2011г. при ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от 17.04.2011г. Касаторът атакува въззивното решение като неправилно, поради нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения за противоречие на решението с ППВС № 4/23.12.1968г. и ППВС № 5/24.11.1969г. Твърди се, че ищецът е отгледан от починалия при ПТП, с когото са живели в едно домакинство и помежду им е съществувала силна връзка, основана на обич, привързаност, взаимно уважение, като за него са полагани родителски грижи. Макар и неприпознат от И., починалият се е грижил за ищеца така, както човек може да се грижи само за собствено дете. Жалбоподателят сочи решение № 227/09.02.2017г., постановено по т.д. № 53676/2015г. на І ГО. на ВКС, като практика, съгласно която не е необходимо да е инициирана процедура по осиновяване на пострадалия от деликта, търпящ неимуществени вреди, както и че навършването на пълнолетие не е отрицателна предпоставка за възникване правото на вземане на обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане /смърт на отглеждащия пострадал/. Ответникът, ЗД „Евроинс” АД, в писмен отговор поддържа, че жалбата е неоснователна. Сочи, че не са ангажирани официални документи, които да установяват по надлежен ред, че ищецът е биологичен син на починалия. Не е направено изменение на иска, поради което е недопустимо обсъждане на субективно право на касатора да получи застрахователно обезщетение в качеството му на лице, различно от родственик на починалия. Не са събрани доказателства, че ищецът- жалбоподател е взето за отглеждане и осиновяване, но неосиновено дете. Твърди се, че в касационната жалба не са наведени доводи относно изводите на апелативната инстанция за установен принос от страна на починалото лице за настъпване на вредоностния резултат. Същевременно се поддържа, че апелативният съд изцяло е съобразил нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Излагат се съображения, че от изводите на експертите в приетото комплексно заключение категорично се установява, че починалото лице в нарушение на чл.137а ЗДвП е пътувало без предпазен колан, като е налице пряка причинна връзка между неспазването на правилата на движение от починалия и леталният му край, до който нямало да се стигне, ако е бил с предпазен колан. С оглед на това, застрахователното дружество счита, че приноса на починалия за настъпването на вредоностния резултат е не по-малък от 50%. Въз основа на изложеното, се иска потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 ЗЗД. С определение по чл.288 ГПК е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по материалноправните въпроси: „ 1/ Правото на обезщетение по чл.52 ЗЗД на отглежданото дете при смърт на отглеждащия го, освен от изискването отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, обусловено ли е от предприемането на формални процедури по осиновяване или установяване на произход?; 2/ Навършеното пълнолетие на отглежданото дете към момента на смъртта на оглеждалия го основание ли е за недължимост на обезщетението по чл.52 ЗЗД?”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният съд е постановил решението като е приел за установена следната фактическа обстановка: На 17.04.2011г. около 9:30 ч. по вина на И. Метинова М. е настъпило ПТП между управлявания от нея лек автомобил „Мерцедес И 270 ЦДИ” с рег. [рег.номер на МПС] , който е имал застраховка „Гражданска отговорност”, и товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от С. Наталиев С.. Вследствие на получените увреждания е починал пътуващият в товарния автомобил, И. С. И., който оставил наследници по закон Н. И. и двете им дъщери Г. и З. С.. Установено е, че бащата на ищеца С. С. е неизвестен. Починалият И. И. не го е припознал и няма никакви данни да е била започнала и да е имало недовършена процедура по осиновяване. При настъпване на ПТП С. С. е бил пълнолетен. За да отхвърли предявения от С. С. срещу застрахователя на делинквента пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, решаващият състав е достигнал до извода, че ищецът не попада в кръга на лицата, очертан с ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на друго лице. Въззивният съд се е аргументирал с това, че ищецът не е низходящ /син/ на И. И. и последният, въпреки, облекчените предпоставки за припознаване или осиновяване не го е припознал и няма данни да е била започнала и да има недовършена процедура по осиновяването му. Като допълнително съображение е посочено, че ищецът при настъпване на ПТП е бил навършил пълнолетие. Неоснователността на главния иск е обосновала и неоснователността на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД. По допустимостта на въззивното решение: Неоснователно е поддържаното от ответника по иска оплакване за произнасяне на съдилищата на основание, различно от наведеното в исковата молба. Невярно е твърдението на застрахователя, че в обстоятелствената част на исковата молба активната легитимация по иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ се основава единствено на твърдението за съществуваща родствена връзка между ищеца и починалия, а не на фактически отношения между тях като баща и син. Безспорно в исковата молба се сочи, че починалият, И. С. И., е бил баща на ищеца, но същевременно изрично се поддържа, че към момента на раждането: родителите не са имали сключен граждански брак и детето не е припознато от бащата, но през цялото си детство и към момента на ПТП починалият и ищеца са живели в едно домакинство, като И. И. не е правил разлика между припознатите си деца и ищеца, тъй като за него всички са били негови деца. С оглед така наведените обстоятелства в исковата молба, настоящият състав на ВКС намира за неоснователно възражението на ответника, че е налице нарушение на диспозитивното начало на ГПК, тъй като в исковата молба се поддържа, че въпреки неприпознаването на ищеца като дете на починалия, между тях са налице отношения на родител - дете от момента на раждането на същото до смъртта на отглеждащия го. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване: На първия материалноправен въпрос е даден отговор с Тълкувателно решение № 1/ 2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, който е задължителен за съдилищата, на основание чл.130 ЗСВ. В него е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че с ПП № 5/ 24.11.1969г. Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го. Включването на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или установяване на произход. Отговорът на втория материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване се съдържа в решение № 227/09.02.2017г., постановено по т.д. № 53676/2015г. на І ГО на ВКС, като същият напълно се споделя от настоящия състав. В посоченото решение по чл.290 ГПК е прието, че навършването на пълнолетие на отглежданото дете не е отрицателна предпоставка за възникване правото на вземане на обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане при смърт на отглеждащия пострадал. По основателността на касационната жалба: Въззивният акт е постановен в противоречие с така дадените разрешения в задължителната практика на ВКС и в практиката на ВКС по чл.290 ГПК относно включването на отглежданото дете в кръга на лицата, имащи право на обезщетение по чл.52 ЗЗД при смърт на отглеждащия го, без това да е предпоставено от осиновяване или припознаване на детето, като навършването на пълнолетие на детето към момента на смъртта на отглеждащия пострадал не е основание за недължимост на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Изводите на решаващия състав по обусловилите допускането на решението до касация въпроси противоречат на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Въз основа на постигнатото в наказателното производство споразумение по чл.381 НПК, ВКС на основание чл.300 ГПК приема за доказано, че настъпилото на 17.04.2011г. ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на И. И., е по вина на И. М.. Последната има застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за управлявания от нея автомобил при ответното дружество. Въз основа на приетата от СГС комплексната експертиза, чийто изводи се кредитират от настоящия състав, тъй като се базират на механизма на ПТП (многократно преобръщане на купето), местоположението на тялото към момента на ПТП (изпадане на същото извън купето) и получените телесни увреждания, се установява че: 1/ Починалият е пътувал без поставен предпазен колан, тъй като според вещите лица, е невъзможно тялото за изпадне извън купето, ако пътуващият е бил обезопасен с него, като получените фрактури от И. И. не са в резултат от поставен предпазен колан, а от няколкократни удари в различни области на гърдите при изпадане на тялото извън автомобилното купе; 2/ При поставен колан, пострадалият би получил травматичните увреждания в областта на гърдите, корема и крайниците, но те са щели да бъдат значително по-леки на вид и тежест, което обуславя извод за наличие на обективна възможност за избягване на смъртта. Въз основа на изложените обстоятелства, ВКС приема, че е налице нарушение на правилата за движение по пътищата от починалото лице – пътуване без поставен предпазен колан, което е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат /смърт/. С оглед на това основателно се явява възражението на застрахователното дружество, че е налице съпричиняване на този резултат от пострадалото лице по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД. Предвид конкретните факти по делото, свързани с механизма на ПТП, настоящият състав на ВКС счита, че приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат е в размер на 1/3. Безспорно е установено, че към момента на раждането на ищеца, между майка му и починалия И. няма сключен граждански брак, като ищецът не е припознат или осиновен от И., включително не е инициирана процедура по осиновяване. Същевременно, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че починалият И. И. е отгледал като баща ищеца. Те винаги са живели заедно в едно домакинство, като ищецът е преживял трудно загубата на И., когото е приемал за свой баща. Въз основа на тези факти, настоящият състав на ВКС приема, че ищецът е активно легитимиран по иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, тъй като има качеството на отглеждано, но неосиновено и неприпознато дете, между което и огледалото го лице, починало при катастрофата, са съществували житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете, и са налице действително претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на починалия, които следва да бъдат обезщетени от ответника в качеството му на застраховател по застраховка «Гражданска отговорност на автомобилистите», по която застраховано лице е делинквентът. Настоящият състав на ВКС намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени от смъртта на отгледалия ищеца, с който последният е имал отношения като между дете и родител, при съобразяване на възрастта на починалия (55г.) и на ищеца (36г.), обстоятелството че са живели в едно домакинство, обществените отношения, вкл. и застрахователните лимити към момента на ПТП – 17.04.2017г., възлиза на 90 000 лева. Искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен за 60 000 лева с оглед приетото съпричиняване в размер на 1/3 на вредите от починалото лице. Предвид горното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за сумата от 60000 лева и претенцията по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се уважи за този размер, ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата от 50 000 лева, считано от датата на ПТП - 17.04.2011г. до окончателното плащане на обезщетението. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът, ЗК „Евроинс” АД, следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4800 лева за трите инстанции, изчислена върху уважената част от иска, както и адвокатско възнаграждение по чл.36 ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца в размер общо на 6354 лева, изчислено съобразно Наредба № 1/ 2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, спрямо уважената част. Ищецът дължи на ответното дружество 360 лева - юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции, съобразно отхвърлената част на претенцията. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 1529 от 30.06.2017г. по в.гр.д. № 668/2017г. на Апелативен съд - София, в частта, с която, след отмяна на решение 8506/ 24.11.2016г. по гр.д. № 7923/2015г. на Софийски градски съд в уважителната част от 30 000 лева и потвърждаването му в отхвърлителната част за разликата от 30 000 лева до 60 000 лева, е отхвърлен предявения от С. Наталиев С. против ЗК „Евроинс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 60 000 лева - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на И. С. И., настъпила на 17.04.2011г. при ПТП, ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата от 60 000 лева, считано от 17.04.2011г. до окончателното й плащане, както и в частта за разноските и държавната такса. ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, ЗК „Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК], гр. София, [улица], да заплати на С. Наталиев С., ЕГН [ЕГН], [населено място], община Търговище, сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. С. И., настъпила на 17.04.2011г. при ПТП, ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата от 60 000 лева, считано от 17.04.2011г. до окончателното й плащане. ОСЪЖДА, на основание 78, ал.6 ГПК, ЗК „Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК], гр. София, [улица], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 4800 лева за трите инстанции. ОСЪЖДА ЗК „Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК], гр. София, [улица], да заплати на адв. Й. Д., САК, основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 6354 лева за трите инстанции. ОСЪЖДА С. Наталиев С., ЕГН [ЕГН], [населено място], община Търговище, да заплати на ЗК „Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК], гр. София, [улица], направени разноски в размер на 360 лева – юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1529 от 30.06.2017г. по в.гр.д. № 668/2017г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение 8506/ 24.11.2016г. по гр.д. № 7923/2015г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част за разликата от 60 000 лева до 100 000 лева по предявения от С. Наталиев С. против ЗК „Евроинс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху тази разлика, считано от 17.04.2011г. до окончателното й плащане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.