5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 93 [населено място], 24.02.2020г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 230/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.2 пр.първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „М Лизинг „ЕАД / с предходно наименование „И Ар Би Лизинг „ ЕАД и „И Ар Би Лизинг България „ ЕАД против определение № 272/01.08.2019 г. по ч.т.д.№ 214/ 2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 05.06.2019 г. по т.д.№ 279/2018 г. на Окръжен съд - Бургас. С потвърденото определение е спряно производството по т.д.№ 279/2018 г. на Окръжен съд Бургас до постановяване на влязло в сила решение по производството, образувано по искова молба на „Еврокапитал България„ ЕАД против настоящите жалбоподатели, с вх.№ 16477/30.05.2019 г. на Варненски окръжен съд. Жалбоподателите оспорват правилността на въззивното определение, като преценило за преюдициално, по отношение решението на спора по т.д.№ 279/2018 г. на ОС – Бургас, производство по нередовна искова молба : предявена от лице, без процесуална легитимация за предявяване на исковете от името на „Еврокапитал България„ЕАД, доколкото дружеството е в производство по несъстоятелност, но исковете не са предявени от синдика, съгласно чл. 658 ал.1 т.7 ТЗ и при незаплатена държавна такса по предявените искове . Обосновава се и недопустимост на исковете в обуславящото производство, като основани на нищожност на сключения между „И Ар Би Лизинг„ЕАД , понастоящем с наименование „М Лизинг„ ЕАД, и „Еврокапитал България „ЕАД договор за лизинг №[ЕИК]/24.03.2008 г. , на последица от развалянето на който, поради неизпълнение на лизингополучателя „ Еврокапитал България „ ЕАД , се основава предявения от „ И Ар Би Лизинг „ЕАД , понастоящем „ М Лизинг „ЕАД , по реда на чл.422 ГПК иск , предмет на т.д.№ 279/2018 г. на Окръжен съд – Бургас . Жалбоподателите твърдят, че правото на страната да се позове на нищожност на договора е преклудирано, доколкото такава не е предявена в преклузивните за това срокове по т.д.№ 279/2018г. на ОС – Бургас, а напротив - дори е образувано гр.д.№ 1979/2017 г. на Варненски окръжен съд , предмет на което е обявяването за окончателен, на основание чл.19 ал.3 ЗЗД, на инкорпориран в договора за лизинг предварителен договор между страните, за прехвърляне собствеността върху лизинговия обект,заведено от лизингополучателя. Жалбоподателите твърдят, че с така предявените искове за нищожност / такава се предявява и по отношение предходна на договора за лизинг разпоредителна сделка за покупко-продажба на същия имот , с продавач - лизингополучателя и купувач - лизингодателя / се заобикаля въведената в чл.131 ГПК преклузия, респ. последиците съгласно чл.133 ГПК. Към молбата е представена справка към 22.08.2019 г. , видно от която по искова молба вх.№ 16477/30.05.2019 г. е образувано т.д.№ 861/2019 г. на Окръжен съд – Варна , но след оставяне производството без движение - с разпореждане от 12.08.2019 г. няма данни за насрочване на делото в открито съдебно заседание, нито описано по съдържание действие на разпореждане на съдебния състав, от което да се приеме обективирано становище на същия за преодоляна нередовност на исковата молба. Ответната страна – „ Еврокапитал България „ЕАД- не е депозирала отговор на частната жалба. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното : Производството по т.д.№ 279/2018 г. на ОС - Бургас е образувано по реда на чл.422 ГПК, за установяване изискуемо задължение на „Еврокапитал България„ ЕАД, в качеството на лизингополучател и неизправна страна по договор за лизинг с „И Ар Би Лизинг„ЕАД и предвид развалянето му от страна на лизингодателя, да върне на същия лизинговия обект – недвижим имот, за което последният се е снабдил със заповед за предаване на вещ, на основание чл.417 ГПК. Ответникът „Еврокапитал България„ ЕАД е поискал спиране на производството до постановяване на влязло в сила решение по друго такова, индивидуализирано чрез входящ номер на исковата молба пред Варненски окръжен съд. Видно от същата, „Еврокапитал България „ ЕАД претендира спрямо „И Ар Би Лизинг „ ЕАД , понастоящем „ М Лизинг „ ЕАД и „И Ар Би Лизинг България„ЕАД / конституирано по т.д.№ 279/2018 г. на ОС - Бургас като трето лице – помагач на ищеца, в качеството му на настоящ собственик на лизинговия обект / установяване нищожност на предходен, спрямо договора за лизинг, договор за покупко- продажба на недвижим имот – лизинговия обект, обективиран в нот. акт № 196 том І, рег.№ 2035, дело № 167/27.03.2008 г. на Нотариус с рег. № 012 на НК, предвид материализирано в същия договор съглашение на страните, недействително на основание чл.152 ЗЗД и на същото основание нищожност на сключения договор за лизинг, вкл. претендирана евентуална нищожност, поради относителна симулативност на двете сделки, прикриващи договор за заем, респ. обезпечение на договор за заем. Ищецът е противопоставил неоснователност, позовавайки се на нередовност на исковата молба и недопустимост на исковете, коментирани по-горе. Първоинстанционният съд безмотивно - доколкото изобщо не е изложил съображения за преюдициалния характер на твърдения за обуславящ спор, е спрял производството, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Въззивният съд е потвърдил определението, като е приел връзка на преюдициалност предвид обстоятелството , че ищецът по спора по т.д.№ 279/ 2018 г. на ОС - Бургас основава материално-правната си легитимация на сделките, атакувани за нищожни в противопоставеното за обуславящо производство. Нередовността на исковата молба и недопустимостта на предявените обуславящи искове съдът е счел извън обхвата на дължимата за предпоставките за спиране преценка. В изложението по чл.280 ГПК жалбоподателите формулират следните въпроси : 1/ Дело, образувано по нередовна искова молба, може ли да бъде основание за спиране на друго висящо дело, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК ? - въпросът обосноваван с определение № 452 / 19.08.2016 г. по гр.д.№ 1949/ 2016 г. на І г.о. на ВКС , а в евентуалност – в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради значение на отговора за точното прилагане на чл.229 ал.1 т.4 ГПК и за развитието на правото ; 2/ Дело, образувано по очевидно недопустим иск , може ли да бъде основание за спиране на друго висящо дело по чл.229 ал.1 т.4 ГПК – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но изведен от съществуваща съдебна практика / определение № 96/27.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 347/2019 г. на ІV г.о. на ВКС и др. / според която възраженията за нищожност, основаващи се на факти, за които съдът не е длъжен да следи служебно , се преклудират с изтичане на срока по чл.131 ГПК. Първият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, защото е надлежно въведен в спора и отговор на същия е обосновал решаващ извод на въззивното определение . Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираното определение , като постановено в производство по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване. Обоснован се явява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото отговор на поставения въпрос не е намерил разрешение в съдебната практика и е налице нужда от тълкуване на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, досежно израза „ когато в същия или друг съд с е р а з г л е ж д а дело „ , в относимост към преценимата за хипотезиса на процесуалната норма фаза на обуславящото дело . Вторият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като изхожда от неприложима в случая предпоставка - очевидна недопустимост, която обаче е обоснована с конкретно съдържание на извършените, при това единствено по обусловеното дело процесуални действия, а не от самото съдържание на исковата молба по обуславящото дело. Необоснован - с нуждата от тълкуване на конкретна правна норма, предвид визираната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е и допълнителния селективен критерий. По правния въпрос : Съгласно чл.229 ал.1 т.4 ГПК съдът спира производството , когато в същия или друг съд се р а з г л е ж д а дело , решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Правилни са съображенията на жалбоподателите, че използваната от законодателя терминология - „ се разглежда „ , а не просто „ е образувано дело „ предпоставя обуславящо производство, за развитието и приключването на което не са налице, към момента на осъществяваната преценка за преюдициалност, съмнения. За преценка връзката на преюдициалност е от значение както яснотата относно предмета на обуславящото дело / основание и петутим /, така и липсата на обективно съществуващи пречки за неговото развитие - липса на положителни или наличие на отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на иска. Подлежащите на отстраняване пречки за разглеждане на делото предпоставят оставяне на исковата молба без движение, но до материализирането на положителна преценка на разглеждащия обуславящото дело съд, за тяхното преодоляване, е налице основателно съмнение в бъдещото развитие на производството.Независимо от формалното му образуване като дело, във фазата на преценка редовността на исковата молба, неприключила с даден ход на производството, не е налице висящо обуславящо дело, с изискваната от чл.229 ал.1 т.4 ГПК характеристика. Съдът по обусловеното дело няма правомощието да преценява редовността на исковата молба, съгласно изискванията на чл.127 – 128 ГПК, нито допустимостта на обуславящия иск, съобразно всички положителни и отрицателни процесуални предпоставки за това, доколкото би се явил обвързан и от влязло в сила решение по недопустим обуславящ иск. Страната,противопоставяща възражения срещу допустимостта на обуславящия иск, като основание за отказ за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, следва да ги предяви в обуславящото производство и по този ред да осъществи защитата си. Съдът, разглеждащ обусловеното дело, обаче, има задължението да следи дали обусловеното дело е във фаза по преценка на редовността на исковата молба и допустимостта на иска, както и основанието да откаже спиране на обусловеното дело, до приключването на тази фаза. Отказът за спиране не препятства възобновяване на искането, след преодоляване на пречките за развитие на обуславящото производство. С оглед отговора на правния въпрос , доколкото не се установява,вкл. след служебна справка на настоящия състав, по т.д.№ 861/2019 г. на Варненски окръжен съд да е приключила фазата по преценка редовността на исковата молба и допустимостта на исковете, само на това формално основание молбата за спиране на производството по т.д.№ 279/2018 г. на Окръжен съд Бургас, до приключване на т.д.№ 861/2019 г. на Варненски окръжен съд, предявена от ответника „Еврокапитал България„ ЕАД, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, се явява преждевременна и е следвало да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 272/ 01.08.2019 г. по ч.т.д.№ 214/ 2019 г. на Бургаски апелативен съд. ОТМЕНЯВА определение № 272/01.08.2019 г. по ч.т.д.№ 214/ 2019 г. на Бургаски апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Еврокапитал България„ ЕАД за спиране, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, производството по т.д.№ 279/2018 г. на Окръжен съд Бургас, до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д.№ 861/2019 г. на Варненски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: