Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е              № 167                             С о ф и я, 07 април 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на  23  м а р т 2009 година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОЙКА ПОПОВА                                           ЧЛЕНОВЕ:   РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                    НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ       при секретар  Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мариана Маринова изслуша докладваното от председателя - съдия Бойка Попова касационно дело № 132 / 2009 година       Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитник на подсъдимия Т. П. Г., срещу решение № 15 от 28.01.2009 г, постановено по в н о х д № 1200/2008 година от Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 22/30.10.2008 г по н о х д № 2446/2008 г на Софийския градски съд. С подадената жалба е заявено само касационното основание по чл. 348, ал.1 т.3 НПК и са изложени доводи в негова подкрепа, вкл., и с ръкописно изготвените от касационния жалбоподател писмени бележки. Оплакванията се поддържат пред В К С от подсъдимия и назначеният му служебен защитник. Становището на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното :   С цитираните съдебни актове наказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за извършено на 26.03.2008 г в гр. С., при условията на опасен рецидив престъпление по чл. 354, а ал.2 изр.2,т.4 НК - противозаконно държане, с цел разпространение на наркотични вещества – 1.58 грама хероин и 1.21 грама амфетамин на обща стойност 115.30 лева, разпределени в пакетчета/ дози/. При предпоставките на чл. 373, ал.2 НПК / производството пред първата инстанция е проведено по глава 27 НПК – чл. 371, т.2 НПК / на виновния е наложено наказание 4 / четири / години лишаване от свобода, като е освободен от кумулативната санкция глоба. Оплакването за явна несправедливост на наказанието с искане да се намали по размер е било предмет на въззивната проверка. Съображенията, с които е отхвърлено се споделят напълно от В К С. Признанието на фактите по чл. 371, т.2 НПК от касационния жалбоподател, обезпечено с надлежно събрани доказателства в досъдебната фаза, поначало е довело до намалената наказателна отговорност по чл. 55, ал.1 т.1 и ал.3 НК. Проверката констатира, че при определяне на санкциите в рамките на чл. 55 НК, съдилищата са оценили обективно всички обстоятелства, които са от значение за наказателната отговорност, понеже характеризират тежестта на престъплението и личността на дееца, за което са изложили убедителни съображения. Допълнителното снизхождение, което се претендира по касационен ред, се обосновава най-вече с направеното признание за фактите от предмета на доказване и със зависимостта на жалбоподателя от наркотични вещества. В К С счита, че в случая виновният преувеличава значението на формалното си волеизявление по чл. 371, т.2 НПК, с което признава фактите в обвинителния акт, като се вземе предвид, че той е заловен на местопрестъплението. Затова самопризнанието му, като форма на процесуално съдействие при установяване на обективната истина, е оценено от съдилищата адекватно на действителната му стойност. Въпросът за здравословното и психическо състояние на жалбоподателя към момента на осъществяване на престъплението също е обсъден от съда при ангажиране на отговорността му, с оглед на установена по делото токсикомания от хероинов тип. В случая, обаче, не става дума само за себеувреждане на дееца. Противозаконното боравене с наркотични вещества с цел разпространение, обективно застрашава неограничен кръг лица. Това обстоятелство е от съществено значение при индивидуализиране на отговорността и не е убягнало от полезрението на съдилищата при отмерване на наказанието по размер .   По изложените причини няма основания за по-голяма снизходителност към касационния жалбоподател и затова обжалваното решение следва да остане в сила. Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 28.01.2009 г, постановено от СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД по в н о х д № 1200/ 2008 година.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :