Р Е Ш Е Н И Е № 279 гр. София, 18 юли 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря……..….Елеонора Михайлова………и в присъствието на прокурора………...……Кирил ИВАНОВ……....…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 28 по описа за 2023 г. Производството е образувано по касационна жалба на адв. Г. С. – защитник на подсъдимия М. С. М., срещу въззивно решение № 161 от 15.11.2022г., постановено по внохд № 327/22г. на Пловдивски апелативен съд. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се настоява за отмяна на постановените от инстанционните съдилища съдебни актове и оправдаване на подсъдимия М.. Излагат се доводи, че вина за настъпване на произшествието има пострадалият моторист, деянието на когото не може да се приеме за случайно, тъй като е допуснал нарушения на правилата за движение. Поведението на подсъдимия се сочи, че е правомерно, тъй като същият е сигнализирал с ляв пътепоказател, че възнамерява да завие наляво, което следва да е забелязано от мотоциклетиста. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. С. със същите аргументи и искане. Представителят на ВКП намира подадената жалба за неоснователна. Изтъква, че поведението на другия участник в движението е от значение само за определяне на наказанието на подсъдимия, предвид наличието на съпричиняване на резултата. Дава становище за оставяне на съдебния акт в сила. Повереникът на частните обвинители А. П., С. П., К. П., М. П., А. П., В. П. и П. С. – адв. С. А. също дава становище за неоснователност на жалбата. Частният обвинител А. П. подкрепя заявеното от повереника и моли решението на апелативния съд да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият М. настоява за постановяването на оправдателна присъда. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 260016 от 14.06.2022г. на Пловдивски окръжен съд, постановена по нохд № 503/21г., подсъдимият М. С. М. е признат за виновен в това, че на 15.07.2018 г. на общински път „P.-3235“, 9.6 км.в отсечката с. Чоба - с. Болярино, обл.Пловдив при управление на моторно превозно средство - колесен трактор марка „Д. Д.“ модел „****“ с регистрационен номер ******** с прикачено ремарке марка „Р. Д.“ модел „П.“ без регистрационна табела е нарушил правилата за движение: чл.25 ал.1 и чл. 42 ал.3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. К. П., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, буква „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен и оправдан по възведеното обвинение престъплението да е извършено и при нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия М. от право да управлява МПС за срок от девет месеца. С присъдата съдът се произнесъл относно веществените доказателства и по направените разноски по делото. Срещу присъдата е подадена жалба от защитника на подсъдимия адв. С., по която е образувано внохд № 327/22г. на Пловдивски апелативен съд. С решение № 161 от 15.11.2022г., въззивният съд изменил присъдата в частта относно наказанието като заменил наказанието лишаване от свобода с пробация с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. В останалата част потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Макар в жалбата да е заявено касационно основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК, съображения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила не са посочени. Изразеното несъгласие с аналитичната дейност на инстанционните съдилища по оценка на доказателствата е лишено от конкретика, което не позволява осъществяването на съответен касационен контрол. За разлика от въззивната инстанция, касационната такава не извършва цялостна проверка на атакувания съдебен акт, а само в обжалваната част и по заявените от страните касационни основания. В съдебното заседание пред касационния съд отново се застъпва тезата, че не е извършен обективен анализ на доказателствата и се отправя упрек към апелативния съд относно приетите от него варианти на заключение на автотехническата експертиза. Следва да се отбележи, че суверенно право на решаващия делото съд е да прецени кои доказателства да кредитира, като изложи съображения за това. Това именно е сторил въззивния съд в мотивите на решението. Касационната инстанция няма правомощия да контролира правилността на вътрешното съдийско убеждение по същество, тъй като необосноваността не е касационно основание. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намери, че следва да се произнесе по приложението на закона в рамките на приетите за установени в мотивите на решението факти. От фактическа страна въззивният съд е установил, че подсъдимият М. е видял двамата мотоциклетисти в огледалото за обратно виждане в момент, в който се движели успоредно един на друг в съседни пътни ленти. Преди да предприеме маневрата завой наляво, подсъдимият подал мигач, но не погледнал отново за движещи се след него моторни превозни средства. В мотивите на решението е обсъдено заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, като съдът е изложил съображения, че различието между вариантите, посочени в експертното заключение се отнасят до възможността за предотвратяване на удара от страна на мотоциклетиста. Последните са от значение за изводите за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение при всички, разгледани от експертите варианти, са в пряка причинна връзка с пътно - транспортното произшествие и с настъпването на резултата. Вещите лица са категорични, че техническата причина за възникване на произшествието е предприетата от подсъдимия маневра „завой наляво“, съпроводена с напускане на собствената лента за движение и навлизане в съседната лента за движение в момент, в който движещият се по нея мотоциклетист е изпрeварвал трактора. Изложените в решението аргументи за допуснато от подсъдимия нарушение на правилата за движение, което е в причинна връзка с настъпилия резултат се споделят и от касационния състав. В случая М. е следвало преди да извърши отклонението на трактора наляво да се убеди, че няма да създаде опасност за превозните средства, които се движат пред или зад него или преминават покрай него. Нормата на чл.25, ал.2 от ЗДвП задължава водачите при преминаване в съседна пътна лента да пропуснат движещите се по нея превозни средства. Според експертите, ако подсъдимият е изчакал преминаването на мотоциклета преди да предприеме завоя наляво, произшествието е нямало да настъпи. В този смисъл допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение – управление в пияно състояние и с превишена скорост макар да имат отношение към съпричиняване на резултата, не водят до извод за липса на виновно поведение на подсъдимия. Доводите в жалбата, че след като подсъдимият е подал сигнал, че ще завива наляво, не е нарушил правилата за движение, не могат да бъдат споделени. Сигнализирането за предстояща маневра не освобождава водача от задължение да се убеди, че при предприемането й, тя няма да създаде опасност за останалите участници в движението. В случая за подсъдимия е било налице задължение преди да навлезе в съседната лента за да завие наляво, да пропусне движещия се по нея с предимство мотоциклетист. С оглед изложеното претенцията в жалбата, че за подсъдимия деянието е било „случайно“ по смисъла на чл. 15 от НК е неоснователна. При приетите за установени от въззивния съд факти, законът е приложен правилно, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 15.11.2022г., постановено по внохд № 327/22г. на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: