Р Е Ш Е Н И Е № 60224 гр. София, 07 февруари 2022 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 892 по описа за 2021 г Настоящето производство е образувано по искане на осъдения Г. Д. Д., депозирано на 28.06.2021 г, за възобновяване на НОХД № 1193/20 по описа на Специализирания наказателен съд, по което е постановено определение от 5.04.2021 г, с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на осъдения за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 НК, за това, че от неустановена дата в началото на 2019 г до 3.09.2019 г, в [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], к. к. „С. бряг“ и на други места в страната, заедно със С. Р. Д., ръководил организирана престъпна група с участници Р. Р. Р., С. А. С. и Т. Л. С., като групата е създанена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354 а НК, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години и шест месеца „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим, със зачитане на предварителното задържане. С определение от 5.04.2021 г, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, на осъдения Д. е определено едно най-тежко общо наказание измежду наказанията по НОХД № 1193/20 по описа на Специализирания наказателен съд и това по НОХД № 3754/20 по описа на Софийски градски съд, а именно: три години „лишаване от свобода“ и глоба от 80 000 лв. На основание чл. 24 НК, наказанието три години „лишаване от свобода“ е увеличено с една година и шест месеца, при което за изтърпяване е определено наказанието четири години и шест месеца „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане и приспадане на изтърпяното наказание по НОХД № 3754/20 по описа на Софийски градски съд. С искането се претендира процесуална незаконосъобразност на определението, с което е одобрено споразумението, с което е реализирана наказателната отговорност на осъдения за престъпление по чл. 321 НК. Изтъкват се следните аргументи: Допуснати са съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Осъждането не почива на стабилна доказателствена основа. Споразумението е предвиждало наказание две години и шест месеца „лишаване от свобода“, което е подлежало на групиране с друго наказание, в размер на три години „лишаване от свобода“, при условията на чл. 25 вр. чл. 23 НК, но определеното по съвкупност наказание е завишено, на основание чл. 24 НК, за което, в процедурата по одобряване на споразумението, молителят не е имал известност. Съдът е одобрил споразумението, без да извърши проверка дали споразумението съответства на закона и не е констатирал, че липсват годни доказателства, които да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. Оценката на приложените по делото доказателства и доказателствени средства би довела до извода, че са налице условията на чл. 304 НПК, в какъвто случай, би била постановена оправдателна присъда. Иска се, по реда ва възобновяването, да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на ВКС защитата на осъдения Д. пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, при спазване на законоустановения срок, и е насочено срещу съдебен акт, който не е проверен по касационен ред. Разгледано по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните: Приключването на делото със споразумението представлява деференцирана процедура, при която се съкращава доказателствения процес в производството пред първата инстанция или не се провежда съдебна фаза на процеса, когато споразумението е сключено на досъдебната фаза. Съдебната практика е изяснила, че правните и фактически рамки на обвинението срещу обвиняемия или подсъдимия се предопределят от обвинението, предмет на споразумението. В тези рамки съдът е длъжен да упражни правомощията си по чл. 382, ал. 7 НПК, след като констатира, че обвиняемият или подсъдимият е дал положителен отговор на въпросите по чл. 382, ал. 4 НПК. Съдът одобрява споразуменито, ако то не противоречи на закона и морала, но извършва преценка в тази насока само в рамките на постигнатото съгласие между страните по споразумението относно въпросите, залегнали в чл. 381, ал. 5 НПК, без да навлиза в анализ на доказателствата, от които се установяват фактите, приети в споразумението. В противен случай би се стигнало до обезсмисляне на ролята на споразумението като способ за приключване на наказателното производство по съкратена процедура, при която съдът не изготвя мотиви и не прави достояние на страните своята оценъчна доказателствена дейност. Поради това, след като страните, сключили споразумението, са постигнали съгласие по въпросите, визирани в чл. 381, ал. 5 НПК, съдът не прави проверка дали тези въпроси се обосновават от доказателствата по делото, а е длъжен да следи дали към приетите във фактическата част на споразумението обстоятелства е приложен правилно материалния закон / Решение на ВКС, 3 НО, № 534 от 23.11.2011 г, по н. д. № 2398/11/. По настоящето дело, съдът е одобрил споразумението, с което е реализирана наказателната отговорност на осъдения Д., като е изпълнил процесуалните си задължения, сред които не попада задължение да извърши доказателствен анализ, в резултат от който да изведе положителен извод, че обвинението е доказано съгласно стандарта на чл. 303 НПК. В процедурата по Гл. 29 НПК не се обсъжда процесуалната издържаност на обвинителния акт, а и този въпрос не фигурира сред изброените в чл. 381, ал. 5 НПК. Възражението на обвиняемия или неговата защита срещу годността на обвинителния акт следва да бъде отправено до съда, за да бъде решено дали се налага съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт. По настоящето дело осъденият е изразил съгласие неговата наказателна отговорност да се реализира по реда на Гл. 29 НПК, в която хипотеза съдът не е имал задължение да се произнесе по процесуалната издържаност на обвинителния акт, а като не е сторил това, не е допуснал нарушение на процесуалните правила. На следващо място, съгласието на обвиняемия Д. по въпросите, изброени в чл. 381, ал. 5 НПК, няма отношение към последващите действия на съда в процедурата за групиране, на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК. Обстоятелството, че молителят е очаквал в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК да му бъде определено за изтърпяване по-тежкото от двете наказания, без приложението на чл. 24 НК, е ирелевантно за изхода на делото по кумулацията, при която съдът винаги разполага с правомощие да прецени дали да увеличи общото наказание, на основание чл. 24 НК. Субективна увереност на осъдения, че правното му положение при кумулацията ще остане непроменено чрез поглъщане на по-тежкото наказание от по-лекото такова не кореспондира на законовия регламент, съгласно който след определяне на общото наказание по съвкупност съдът може да реши да приложи чл. 24 НК, ако предпоставките на посочения текст са налице. В случая, съдът е преценил, че са налице условията на чл. 24 НК и е увеличил общото наказание три години „лишаване от свобода“ с една година и шест месеца, при което е определил за изтърпяване наказанието четири години и шест месеца „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, а произнасянето на съда по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е в съотвествие с изискванията на закона. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намери, че не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, за отмяна на определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Д. Д. за възобновяване на НОХД № 1193/20 по описа на Специализирания наказателен съд, по което е постановено определение от 5.04.2021 г, с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на осъдения за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, пр. 2 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: