РЕШЕНИЕ   N 92   София, 18.08.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 18 май две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА                                                                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА     при секретар  Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 645-2009 година   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „М”ЕООД-г. Добрич срещу въззивното решение от 27.04.09г. по т.д. №115/09г. на АС-г. Варна, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.01.09г. по т.д. №181/06г. на ОС-г. Добрич в обжалваната осъдителна част. С последното е осъден касатора да предаде на „П”ЕООД-г. Добрич владението върху недвижими имоти, изброени изчерпателно в осъдителния диспозитив на решението. Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е квалифицирал предявения иск като кондикционен, респ. че той черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД. В тази връзка развива съображения, че предявеният иск е реивандикационен, обстоятелство което прави обжалваното въззивно решение процесуално недопустимо, тъй като било постановено на непредявено основание. В касационната жалба се обосновават и отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК. За да уважи иска въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че „М”ЕООД-г. Добрич-ответник по иска е кредитор с несъществуващо спрямо ищеца вземане, обстоятелство което го прави привиден кредитор. Ето защо необжалването на публичната продан по реда, установен в чл.384 ал.3 ГПК/отм./ не означава, че ищецът не разполага с исков ред на защита на правото му на собственост. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281 т.2 и т.3 ГПК приема следното: С определение №8/12.01.10 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК при следните основни материално правни и процесуални въпроси от значение за изхода на спора и правилността на решението: при доказано с влязло в сила съдебно решение, постановено на основание чл.254 ГПК/отм./ несъществуващо вземане на кредитор спрямо длъжник съществува ли за последния исков ред за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл.380-чл.383 ГПК/отм./ процесуално допустим ли е иск, предявен от длъжника за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл.380-чл.383ГПК/отм./извън основнията, посочени в чл.384 ал.3 ГПК/отм./ какъв е способа на придобиване правото на собственост от кредитора, настъпило от деня на постановлението за възлагането на процесните имоти/чл.384 ал.2 ГПК-отм./-оригинерен или деривативен По делото безспорно е установено, че в производството по ч.г.д. №88/03 год. на РС-г. Добрич в полза на „М”ЕООД-г. Добрич е издаден изп.лист на несъдебно изпълнително основание-запис на заповед/ЗЗ/ от 26.06.02год. за сумата 146 287.14 лв., след което срещу длъжника “П”Е. е образувано изп.д. № 2253/02г. на СИС при РС-г. Добрич, в производството по което с постановление за възлагане от 16.12.03 год. на ответника са били възложени процесните недвижими имоти/НИ/. Предмет на делото е претенция на ищеца за връщане собствеността и владението на процесните НИ, поради недължимост на сумата по изпълнителния лист, въз основа на който е осъществено възлагането на имотите. Частична недължимост на сумата по изпълнителния лист, въз основа на който е осъществено възлагането на имотите е установена с влязло в сила съдебно решение по чл.254 ГПК/отм./ в производството по в.т.д. №156/06г. на АС-г. Варна по предявения частичен иск за сумата 26 287.14 лв. Както ВКС многократно е имал случаи да се произнесе съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация на исковата претенция. От обстоятелствената част на исковата молба и от събраните по делото доказателства се налага извода, че предмет на делото е предявен реивандикационен, а не кондикционен иск. Процесните НИ са възложени в резултат на валидно извършена публична продан, която е самостоятелен оригинерен способ за придобиване право на собственост върху НИ-арг.от чл.384 ал.2 ГПК/отм./. Съгласно императивната разпоредба на чл.384 ал.3 ГПК ако възлагането не бъде обжалвано действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.379 ГПК/отм./ и при невнасяне на цената. В конкретния случай в рамките на 5-годишния давностен срок, считано от датата на постановлението за възлагане на процесните НИ в собственост на купувача „М”ЕООД-г. Добрич-16.12.03год., постановлението за възлагане не е било обжалвано от “П”Е. , нито последния е предявил иск за оспорване на публичната продан поради нарушаване на чл.379 ГПК/отм./ или поради неплащане на цената от купувача. Както изрично се посочва в постановлението за възлагане на процесните НИ в собственост на купувача „М”ЕООД-г. Добрич от 16.12.03год. последният е внесъл сума в размер на 15 684 лв., с която цената на процесните НИ е надвишавала вземането по изпълнителното дело. При това положение е недопустимо обявяване на недействителност на публична продан на НИ, тъй като не са били налице предпоставките предвидени в цит. чл.384 ал.3 ГПК. Както се посочи тази разпоредба е императивна и не търпи разширително тълкуване, поради което изложеното налага извода, че извън основанията предвидени в чл.384 ал.3 ГПК/отм./ проведена публична продан не може да бъде атакувана по исков ред, в който смисъл е и постоянната практика на ВС и ВКС. Длъжника по изпълнителното производство “П”ЕООД-г. Добрич разполага обаче с правен интерес да предяви реивадикационен иск срещу всяко лице, което се легитимира като владелец на процесните НИ. Точно такъв е иска предмет на настоящето дело и като се е произнесъл по непредявен кондикционен иск въззивният съд е постановил процесуално недопустимо решение, обстоятелство което обосновава наличие на основанието, предвидено в чл.281 т.2 ГПК, за което ВКС следи служебно-срвн.т.1 от ТР №1/19.02.10 г. на ОСГКТК на ВКС. Наличието на основанието по чл.281 т.2 ГПК, обуславящо процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение изключва необходимостта от излагане на мотиви относно наличие на отменителните основания, предвидени в чл.281 т.3 ГПК. Ето защо следва да бъде обезсилено въззивното решение от 27.04.09г. по т.д. №115/09г. на АС-г. Варна и оставеното с него в сила първоинстанционното решение от 6.01.09г. по т.д. №181/06г. на ОС-г. Добрич в обжалваната осъдителна част и делото следва да бъде върнато на ОС-Добрич за ново разглеждане в тази му част на предявеното от ищеца правно основание. При новото разглеждане на делото, предвид обстоятелството че процесните НИ са преминали преди постановяване на въззивното решение в собственост на трето лице, на което ответника ги е продал исковата молба следва да бъде оставена без движение с указание ищецът да посочи пасивно легитимирания ответник по реивандикационния иск, както и да заплати държавна такса, определена въз основа на цената на иска съгласно чл.69 ал.1 т.2 ГПК Водим от горното ВКС-ТК   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА въззивното решение от 27.04.09г. по т.д. №115/09г. на АС-г. Варна и оставеното с него в сила първоинстанционно решение от 6.01.09г. по т.д. №181/06г. на ОС-г. Добрич в осъдителната му част. ВРЪЩА делото на ОС-Добрич за ново разглеждане в тази му част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: