Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

гр.София, 04.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1222 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. Х. против решение № VI-5 от 12.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №1574 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд, Второ гражданско отделение, VI-ти въззивен състав, с което е потвърдено решение № 1705 от 7.08.2018 г. по гр. д. № 2755 по описа за 2018 г. на Бургаския районен съд, ХХХVII граждански състав, за отхвърляне на предявения от касатора против М. И. О. иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД за сумата от 16 402 лв., представляваща изплатената от касатора част от кредита, дължима от ответника за периода от месец април 2011 г. до март 2018 г. по договор между страните и „Юробанк България“ АД.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, постановено е в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът по касационната жалба М. И. О. я оспорва.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на Х. М. Х. срещу решението на Бургаския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по иск с цена 16 402 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 676 от 15.10.2019 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса дали след изплащането на пълния размер от всяка вноска по договор за кредит платилият длъжник има право да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината от сумата, или това право възниква едва след погасяването на частта на платилия длъжник от цялото вземане. За да даде отговор на въпроса, съдът съобрази характеристиката на договора за потребителски кредит и съответно произтичащите от този договор задължения за солидарните длъжници. В чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит/обнародван в ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г./ се съдържа легална дефиниция на този договор. Характерното за него е, че длъжникът изплаща стоките или услугите чрез извършването на периодични вноски през целия период на предоставянето им. Всяка вноска има свой собствен падеж и свое самостоятелно значение като изпълнение на задълженията по договора за кредит. Затова при плащането на всяка вноска във вътрешните отношения между солидарните длъжници се прилага разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗЗД и това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Ако един от солидарните длъжници изплати повече от своята част от всяка отделна вноска, той има иск за разликата срещу другите солидарни длъжници съгласно чл.127, ал.2 от ЗЗД. Не е необходимо длъжникът да изплати целия потребителски кредит, за да може да насочи иска си срещу останалите солидарни длъжници. Те изпадат в забава при всяко плащане в повече на отделната вноска от страна на единия солидарен длъжник. В този смисъл е практиката на ВКС/ решение № 1204 от 13.05.1963 г. по гр. д. № 684/1963 г. на Първо Г.О. на ВС и решение № 191 от 23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г. на IV Г.О. на ВКС/, която настоящата инстанция възприема. Приложимостта на чл.127, ал.2 от ЗЗД не е свързана с разпоредбата чл.66 от ЗЗД, според която кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Тази разпоредба не касае вътрешните отношения между солидарните длъжници, а се отнася до отношенията между длъжника и кредитора, и то не за настоящия случай. При договора за потребителски кредит кредиторът предварително се е съгласил да приема изпълнение на части, така както е уговорено.
От този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
Х. М. Х. е изложила в исковата молба, че по време на брака и с ответника М. И. О. двамата са изтеглили кредит за разходи на семейството в размер на 23 850 евро. След прекратяване на брака на 1.04.2011 г. тя е продължила сама да изплаща сумите за погасяване на кредита, като от април 2011 г. до март 2018 г. е издължила общо 32 805,11 лв. Тъй като ответникът е солидарно задължен за тези суми, тя е поискала да бъде осъден да и заплати половината от тях в размер на 16 402,56 лв.
Бургаският районен съд е отхвърлил иска със съображението, че дългът по договора за кредит, макар и разпределен по вноски, е неделим. Ищцата може да претендира от другия солидарен длъжник половината от заплатената по кредита сума само ако е заплатила повече от тази обща половина от целия дълг. В случая общият размер на дълга е 114 589,77 лв., а ищцата е заплатила само 32 805,11 лв. Следователно тя не е изпълнила повече от своята припадаща се част от 57 294,89 лв. по смисъла на чл.127, ал.2 от ЗЗД, затова искът е неоснователен. Бургаският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки изложените в него мотиви. Както се посочи по-горе в отговора на въпроса, неделимост на дълга спрямо кредитора в случая не е налице, тъй като страните предварително са уговорили разсрочено плащане, а и неделимостта на задължението спрямо кредитора няма никакво отношение към приложението на чл.127, ал.2 от ЗЗД. За уважаване на претенцията срещу другия солидарен длъжник е достатъчно ищецът да е платил в повече от една или няколко от периодично дължимите вноски, което в случая се установи. Следователно обжалваното решение трябва да бъде отменено поради противоречие с материалния закон и настоящата инстанция следва да постанови друго решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касатора 3066, 24 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, а на ВКС-1312,16 лв. държавна такса за всички инстанции.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № VI-5 от 12.12.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №1574 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд, Второ гражданско отделение, VI-ти въззивен състав, и потвърденото с него решение № 1705 от 7.08.2018 г. по гр. д. № 2755 по описа за 2018 г. на Бургаския районен съд, ХХХVII граждански състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. И. О.-[ЕГН], да заплати на Х. М. Х.-[ЕГН], сумата от 16 402 /шестнадесет хиляди четиристотин и два/ лв., представляваща изплатената от Х. М. Х. част от кредита, дължима от ответника за периода от месец април 2011 г. до март 2018 г. по договор между страните и „Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва.

ОСЪЖДА М. И. О.-[ЕГН], да заплати на адвокат М. М. 3 066,24/три хиляди шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М. И. О.-[ЕГН], да заплати 1312,16/хиляда триста и дванадесет лева и шестнадесет стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: