1 Р Е Ш Е Н И Е № 109 София, 05.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 април две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 2162/2015г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 104 от 26.01.2016г., постановено по настоящото дело № 2162/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, І бр. възз. с-в, № 439 от 20.01.2015г. по в.гр.д. № 7805/2014г., с което е обезсилено решението на Софийски районен съд, ІІІ го., 88 състав, № 2034 от 22.11.2013г. по гр.д. № 6943/2010г., с което е осъден К. Д. К. да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 СК на Д. К. К. и Й. К. К. чрез тяхната майка и законен представител Е. Т. Д. по 80 лв. месечна издръжка за периода от 18.05.2010г. до 13.05.2013г., и е прекратено производството по делото. Ответникът К. Д. К. от [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му адв. В. А. Б. моли въззивното решение да се остави в сила. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос „дали родителят на малолетно, респ. непълнолетно дете, който не е титуляр на родителските права по силата на влязъл в сила съдебен акт, има активната процесуална легитимация да предяви, респ. да даде допълващо съгласие по иск за присъждане на издръжка на детето срещу другия родител”. По поставения въпрос ВКС намира следното: С приложените към касационната жалба решение № 92/1971г. по гр.д. № 74/71г. ОСГК на ВС и решение от 23.08.2008г. по гр.д. № 342/2008г. Софийски окръжен съд, г.о., І с-в, послужили за основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, е прието, че родителят, който не упражнява родителските права спрямо малолетно или непълнолетно дете, ако то живее при него и той го издържа, може да предяви иск срещу другия родител, респ. да даде съгласие, за осъждането му да плаща издръжка. Неизпълнението на съдебното решение относно родителските права няма отношение към правото на издръжка на децата. В случай на невъзможност за непосредствено полагане на грижи и даване на издръжка в натура, независимо от причините за това, задължението на родителя не отпада, а се трансформира в задължение за заплащане на определена парична сума. Настоящият състав на ВКС споделя изразеното в посочените решения становище. Титуляр на правото на издръжка е детето. Издръжката е необходима за задоволяване на жизнено важните му потребности, които са ежедневни, поради което споровете относно упражняването на родителските права не следва да рефлектират върху неговото право на издръжка от родителя, който не я предоставя – в натура или парично. Родителят, който не е лишен от родителски права, и полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето, може да предяви иск за издръжка от името на малолетно дете като негов законен представител, както и да даде съгласие непълнолетно дете да предяви иск за издръжка срещу другия родител. По основателността на касационната жалба. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което е присъдена издръжка на малолетните Д. К. К. и Й. К. К. по съображения, че Софийски районен съд се е произнесъл по недопустима искова молба. Към момента на предявяване на иска и образуване на производството по делото не е била налице активна правна легитимация от страна на ищците и съответно пасивна - на ответника по предявения иск. Този извод въззивният съд е основал на решение № 240 от 18.09.2006 г. по гр. д. № 4631/2005 г. на Софийски районен съд, 88 състав, влязло в сила на 05.10.2006 г., с което упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на бащата, а на майката е бил определен режим на лични отношения и същата е била осъдена да заплаща издръжка на децата Д. и Й., чрез техния баща и законен представител в размер съответно на 40 и 30 лв. За безспорно е приел, че и понастоящем определените с това решение мерки на упражняване на родителските права и издръжката на децата не са променени както и, че за исковия период решението не е било изпълнено от страните като децата продължават да живеят при майката, която полага непосредствените грижи за тяхното отглеждане и издръжка. Приел е, че поведението на майката по задържането на децата при нея, дори да не осъществява състав на престъпление е противоправно, а основен правен принцип е, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. При така установените факти е приел от правна страна, че за майката липсва законова възможност да оказва на децата попечителско или настойническо съдействие, включително и по повод издръжката им от другия родител. Следователно, тя не би могла надлежно да претендира заплащане на издръжка за децата Д. и Й. за процесния период, през който в нарушение на съдебно решение е полагала грижи за отглеждането им. В касационните жалби на Д. и Й. К. са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и за необоснованост. Конкретните доводи са, че майката Е. Д. не е лишена от родителски права за да загуби настойническите и попечителските си функции, че задължението за издръжка е независимо от упражняването на родителските права, че правото на издръжка е на децата и поведението на родителите им не би могло да доведе до отпадане и загубване на това право, което ще е еднозначно на лишаване на децата от право на издръжка. С оглед дадения по-горе отговор на поставения въпрос касационната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е приел, че не е била налице активна правна легитимация от страна на ищците, тъй като за майката липсва правна възможност да оказва на децата попечителско или настойническо съдействие по повод издръжката им от другия родител. Майката на касаторите – Е. Д., не е лишена от родителски права и полага непосредствените грижи по отглеждането на децата, поради което тя може да предяви иск за издръжка от името на малолетно дете като негов законен представител, както и да даде съгласие непълнолетно дете да предяви иск за издръжка срещу другия родител. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за разглеждане на спора по същество. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, І бр. възз. с-в, № 439 от 20.01.2015г. по в.гр.д. № 7805/2014г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: