4 Р Е Ш Е Н И Е № 160 София, 20 юни 2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Елена Величкова Николай Дърмонски при секретар Даниела Околийска ........................ и с участието на прокурора Искра Чобанова ........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ....................................... наказателно дело № 428/2013 год. Производството е касационно по жалба на подсъдимия Х. К. С. против въззивно решение № 158/6.ХІІ.2012г. по внохд 250/2012г. на АС-Варна с доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание, несправедливост и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Съображенията са, че психичното му състояние налага да се определи наказание в по-малък размер, както и че размерът на обезщетението е завишен. Касационна жалба е постъпила и от частната обвинителка и гражданска ищца С. В.С. с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание след изменяване на първоинстанционната присъда като наложеното на подсъдимия наказание е намалено от 30 години лишаване от свобода на 28. Съображенията са, че такова наказание не съответства на извършеното престъпление. Всеки от жалбоподателите поддържа жалбата си, а частния обвинител и граждански ищец И.П.И. не изразява становище. Прокурорът е на становище, че и двете жалби са неоснователни. След преценка на доводите и становището на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: С присъда № 18/1.VІІІ.2012г по нохд 266/2012г. на ОС- Шумен подсъдимият Х. К. С. е признат за виновен и осъден по чл. 116, ал.1, т.4, пр. 2-ро и т.6, пр. 3-то от НК във вр. с чл. 115, чл.58а, ал.2 във вр. с чл.57 ал.1 от НК на 30(тридесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип за това, че на 4.ІХ.2011г. в [населено място] умишлено умъртвил малолетния П. И. И., като деянието е извършено с особена жестокост; осъден е да заплати на С. В. С., майка на убития 60000 лв. (шестдесет хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици, а на бащата И. П. И. 20000 лв. (двадесет хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици. По жалби от подсъдимия и защитата му е образувано внохд 250/2012г. на АС-Варна, по което е постановено решението, предмет на проверка в настоящето производство. С него първоинстанционната присъда е изменена в частта за наказанието, като наложеното наказание лишаване от свобода е намалено от 30 на 28 години. Наведените доводи в касационната жалба от подсъдимия не се различават от поддържаните пред въззивната инстанция. Обсъдени са внимателно и са посочени основанията, поради които не са възприети изцяло. Във връзка с това са съобразени данните за здравословното състояние на подсъдимия, за детството му и средата, в която расъл. Обстоятелството, че защитата избягва да нарече извършеното от подсъдимия престъпление, а ползва термина деликт, не дава отражение на правотата на възприетото, че се касае до деяние с изключително висока степен на обществена опасност, която определя като такава и тази на личността на дееца, че постигане целите на наказанието е възможно с изолацията му от обществото за по-дълъг срок. Не е налице очевидно несъответствие между наложеното наказание на подсъдимия и извършеното от него престъпление, поради което и доводите за явна несправедливост на наказанието са неоснователни. По тези съображения е неоснователна и жалбата на частната обвинителка С.С. с искане на подсъдимия да се наложи по-тежко наказание. Неоснователни са и оплакванията на подсъдимия и защитата му в гражданската част на решението. Размерът на присъденото обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди е определен в съответствие с чл. 52 от ЗЗД – по справедливост, като са отчетени всичките мъка и страдания за пострадалите и възможност те да се обезщетят с пари. Няма изменение в наказателната част, за да се търси корелация с размера на обезщетението. По тези съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 158/6.ХІІ.2012г. по внохд 250/2012г. на АС-Варна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: