О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 697   София, 07.12.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско     отделение, в закрито заседание на  трети ноември   две хиляди и девета    година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ              ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                         ЕМИЛ МАРКОВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т. дело № 514/2009  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. С. С. от гр. Б. против определение №207/ 03.07.2009г. по ч.гр.д. №308/2009г. на Бургаски окръжен съд. Ответникът по частната жалба – “ От Т. ”Е. – гр. П. е на становище, че частната жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество, а ако бъде допусната е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определението, предмет на обжалване, състав на Бургаски окръжен съд е потвърдил определение от 19.05.2009г. по гр.д. 2436/09 на Бургаски районен съд, с което е прекратено производството по гр.д. 2436/09г. по описа на същият съд, образувано по искова молба на С. С. С. против “ Он Т. ” Е. – гр. П. и е изпратено делото по подсъдност на Пловдивски районен съд. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел за правилно процедирането на районния съдия, с оглед неприложимост на разпоредбата на чл.113 ГПК, определена като относима само към искове по Закона за защита на потребителите. Предявеният иск е квалифициран по чл.32, ал.1, т.5 Закон за туризма / ЗТ/ вр. чл.12 ЗЗД и чл.26, ал.1 ЗЗД и е направен извод за неприложимост на разпоредбата на чл.113 ГПК спрямо него. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят е обосновал искането по 274, ал.3 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поддържал, че въпроса относно приложимостта на чл.113 ГПК, определящ изборна местна подсъдност по исковете на потребителя е приложим и спрямо исковете по Закона за туризма, като спора в тази връзка засягал основно процесуално право на потребителя и е въпрос, чието разрешаване не може да бъде изведено директно от регламента на закона, поради което и разпоредбата се нуждае от тълкуване, което да изясни нейното съдържание. Посочено е още, че по този въпрос няма съдебна практика и съответно произнасянето на ВКС по него ще има значение за точното прилагане на закона и уеднаквяване на практиката на съдилищата, свързана с процедирането им в случаите, в които съдът следва да извърши преценка за приложимостта на разпоредбата на чл.113 ГПК. Така поставеният въпрос е съобразен с изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Във връзка с изложеното от страната за неяснота и непълнота на регламента при процедирането на съдилищата по чл. 113 ГПК, с оглед тълкуването и приложението на нормата при определяне местната подсъдност, се налага извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и обжалвания съдебен акт следва да бъде допуснат до касационно обжалване. По същество частната жалба е неоснователна. Касаторът С. е развила оплакване за неправилност на обжалваното определение, мотивирано с това, че в отношенията си с ответното дружество тя има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и по-конкретно като потребител на туристическа услуга по смисъла на Закона за туризма. Поддържано е още, че с оглед това й качество тя е предявила иск за защита правата си по процесния договор за предоставяне на туристическа услуга, поради което е спазила изискването за местна подсъдност, тъй като е упражнила правото си по чл.113 ГПК. Направен е довод, че разпоредбата на чл.113 ГПК не следва да се тълкува стеснително, тъй като тя не поставя ограничителни условия относно вида на иска, който предявява потребителя. Оплакването е неоснователно. Решаващият състав е мотивирал правилно разбиране за приложимостта на чл.113 ГПК. Особената местна подсъдност по този текст е установена в полза на потребителя и се прилага във всички случаи когато е предявен иск, произтичащ от правата уредени в Закона за защита на потребителите / ЗЗП/, като регламент на потребителското право, създаден в изпълнение на задълженията, произтичащи от установените норми от Е. съюз, осигуряващи специална защита на потребителите. Тъй като именно с този закон/ ЗЗП/ се въвеждат нови правни категории и терминологични уточнения, установяват се конкретни измерения на определени права на потребителя, то и текстовете уреждащи процесуалното реализиране на тези права са обвързани именно с него. В случая страните са сключили договор за организирано туристическо пътуване, чийто регламент е уреден в Закона за туризма/ЗТ/. Поради това, законосъобразно съдилищата са определили приложното поле на цитирания текст като са приели, че той обхваща само искове, уредени в Закона за защита на потребителите. В тази насока необосновано е разбирането на страната, че разпоредбата на чл.113 ГПК следва да се тълкува разширително, тъй като не поставя ограничителни условия и след като тя се счита за потребител на туристическа услуга, то и следва да упражни правото си на изборна местна подсъдност. По принцип процесуалните норми не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като определят процедирането на съда, при установени конкретни условия. Освен това с пар. 13 т.1 ДР ЗЗП е направена изрична уговорка, че понятието “ потребител” е дефинирано по смисъла на този закон. Следователно, макар и Закона за туризма да въвежда понятие “ потребител”, липсва препращаща норма, която да установява идентичност на съдържанието му с това определено с пар.13, т.1 ДР ЗЗП. С оглед изложеното и във връзка с поставения процесуалноправен въпрос следва да се приеме, че приложимостта на чл.113 ГПК се определя от характера и вида на предявения иск, който за да бъде потребителски следва да произтича от уредените изрично възможности за това в Закон за защита на потребителите. С постановяване на обжалваното определение, въззивния съд не е нарушил закона,поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение №207/ 03.07.2009г. по ч.гр.д. №308/2009г. на Бургаски окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение №207/ 03.07.2009г. по ч.гр.д. №308/2009г. на Бургаски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: