Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 28.02.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...тридесети януари...... две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1078 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е второ по ред. Образувано е по жалба на подсъдимия И. С. П. срещу присъда № 114 от 09.05.2018 г. по внохд № 1322/18 г. на Софийския градски съд с искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Наведени са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда от 17.02.2016 г. по нохд № 15149/14 г. Софийският районен съд признал подсъдимия И. П. за виновен в извършване на престъпление по чл. 206 ал.5 от НК и на осн. чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на хиляда лева. Оправдал го по първоначалното обвинение по чл. 198 ал.1 от НК. С присъда № 188 от 03.07.2017 г. по внохд № 1134/ 17 г. Софийският градски съд отменил присъдата и признал подсъдимия за виновен по чл. 198 ал.1 от НК. С решение № 217/ 13.03.2018 г. по к.д. № 1097/ 17 г. ВКС, ІІІ н.о. отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане. След проведено второ по ред въззивно производство, Софийският градски съд отменил присъдата на районния съд и признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 24.05.2014 г. отнел от владението на В. Ч. чужда движима вещ- мобилен телефон на стойност 182 лв., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплаха, поради което и на основание чл. 198 ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. Жалбата е неоснователна. Оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е мотивирано с доводи, че съдът се е предоверил на обвинителната теза, като е игнорирал част от доказателствата, които я опровергават, а други доказателства е третирал превратно. Настоява се, че съдебният акт не съдържа отговор на съществени доводи на защитата, поради което е налице липса на мотиви. Възраженията са неоснователни. Върховният касационен съд не е съд по фактите, поради което няма задължение и правомощие да извършва анализ на доказателствата, събрани от решаващите съдилища. Такъв анализ е направен от контролирания СГС и изведената фактическата обстановка почива на вярна интерпретация на доказателствената съвкупност. Спорният по делото въпрос- дали подсъдимият е отправил заплаха срещу пострадалия или св. Ч. му е дал мобилния си телефон доброволно, след поискване- е изяснен от въззивната инстанция въз основа на доказателствата, събрани и проверени при спазване на процесуалните изисквания. На лист 5-8 от мотивите на присъдата е изложен подробен анализ на показанията на св. Ч. и на обясненията на подсъдимия, като тези доказателствени източници са съпоставени с данните, съдържащи се в показанията на останалите свидетели и записите от камерите в МОЛ-а. Съдът е обсъдил възражението на защитата за наличие на съществени противоречия в дадените от пострадалия показания пред съда и по време на ДП, като е преценил, че по отношение на съществените за правилното решаване на делото обстоятелства такива противоречия не са налице. Не би могло да се очаква, че при всеки разпит, свидетелят ще ползва едни и същи изразни средства и че е невъзможно да съобщи детайли от събитията, които не са отразени в предходен или последващ негов разпит. Поначало, съгласно процесуалните правила по чл. 139 от НПК, свидетелят излага във формата на свободен разказ всичко, което му е известно по делото, като органът по разследването може да задава уточняващи или допълващи въпроси, а по време на съдебното производство такива въпроси задават страните по делото и съдът. Затова, дали едни показания са по-подробни от други зависи и от начина на провеждане на разпита, от зададените въпроси и емоционалното състояние на свидетеля, но това априори не обосновава извод за недостоверност на казаното от свидетеля. Софийският градски съд е изложил убедителни съображения защо кредитира с доверие показанията на св. Ч., като това решение не е резултат от флагрантно извращаване на доказателствения материал, както сочи защитата. Почиваща на данните по делото е констатацията, че св. Ч. последователно, във всички разпити твърди, че е бил издърпан и завлечен от подсъдимия в пустия коридор към тоалетните, където последният го заплашил, че ще го удари и му взел телефона. Съдът е констатирал несъответствие между показанията на свидетеля и видеозаписите от охранителните камери относно механизма на отнемането, като е изложил убедителни съображения за заключението, че действително пострадалият сам е предал вещта, но това не е станало доброволно, а под въздействие на отправените от подсъдимия заплахи. В тази насока се е позовал и на показанията на неговите приятели и на баща му. Съдът е обсъдил надлежно и обясненията на подсъдимия, като е отказал да даде вяра на твърдението, че без разумна причина и в разрез с всякаква логика напълно непознатото нему, 14 годишно момче му дало телефона си веднага, след като му го поискал, а после той не знаел какво да го прави и затова го оставил в магазин извън МОЛ-а. Убедително защитено е заключението, че обясненията на дееца са нелогични, лишени от здрав разум, частично противоречащи на видеозаписите от камерите, както и на показанията на свидетелите и обслужващи единствено защитната му позиция. Несъгласието на защитата с решението на съда да даде вяра на едни доказателствени средства и да изключи като недостоверни други, като изложи съображения за това, не може да се третира като процесуално нарушение. Несъстоятелно е и твърдението, че съдът е надхвърлил обвинителната теза, тъй като и в обвинителния процесуален документ и в присъдата е посочено, че подсъдимият е отнел владението на вещта след като отправил заплаха към пострадалия- „че ще го удари”. Описвайки приетата фактическа обстановка, съдът е посочил, че подсъдимият „заплашил св. Ч., че ще го намери, задържал телефона и го пуснал да се върне в магазина”, но от цялостната изложена фактология в мотивите е очевидно, че т.нар несъществуваща в обвинителния акт заплаха е отправена не преди, а след отнемането на вещта. Затова касационният състав счита, че атакуваният съдебен акт не страда от приписаните му пороци, които да налагат отмяната му. Конкретни доводи по приложението на материалния закон и справедливостта на наказанието не са отразени в жалбата. Оплакването е обвързано единствено с оспорените от защитата факти по престъплението, което касационният състав намери за неоснователно. Затова следва единствено да се посочи, че при правилно изведената фактическа обстановка, съдът законосъобразно е приложил материалния закон, осъждайки касатора за престъпление по чл. 198 ал.1 от НК. Наказанието е индивидуализирано при основанието по чл. 55 ал.1 от НК и не е явно несправедливо. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 114/ 09.05.2018 г. на Софийския градски съд, постановена по внохд № 1322/ 18 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: