Р Е Ш Е Н И Е № 377 гр. София, 23 октомври 2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 695/ 2014 година Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Р. Б. и В. Б. срещу решение №85/10.03.2014г. на Апелативен съд-София, по внохд №927/2013г., с което е изменена присъда от 15.07.2013г. на Софийски градски съд, по нохд №606/2013г. В жалбата на Р. Б., депозирана чрез договорния му адвокат се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК се предлагат съображения за недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, основаващо се на „оговор”- изолираните обяснения на В. Б., дадени в хода на досъдебното разследване и инкорпорирани по реда на чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.3 от НПК от съда, за съпричастността на Б. към престъпното деяние, чрез съвместно държане на инкриминираното наркотично вещество. Аргументира се и престъпна несъставомерност на поведението на Р. Б., поради неупражнена от него фактическа власт върху процесния хероин, при условията на изискуемите се от чл.20 от НК задружен характер на неправомерната дейност и общност на умисъла на участващите лица. Алтернативно се предлага правоприлагане на чл.354, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК, чрез оправдаване на подсъдимия Б. или редуциране на санкцията. Недоволство от въззивния съдебен акт обективират и подадените от В. Б. и неговият упълномощен защитник касационни жалби. Излагат се доводи за липса на доказателства, обезпечаващи по несъмнен начин извършването на престъпленията по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.339, ал.1 от НК, и авторството им, предпоставило постановяване на осъдителна присъда, базираща се на предположения. Поставя се акцент на неправилното кредитиране на относимите към основния факт в наказателния процес и изтъкани от противоречия показания на изслушаните полицейски служители, и на недопустимото приобщаване на негодно писмено доказателствено средство - протокол за претърсване и изземване от 15.08.2011г., които не установяват категорично и убедително, че инкриминираният наркотик и намереният пистолет са притежание на Б.. Обръща се внимание и на съществуваща непълнота в доказателствения материал, изразяваща се в отсъствието на разпит на поемните лица Л. И. и Г. Г., и на допусната повторна балистична експертиза, която да докаже собствеността на огнестрелното оръжие и причините, поради които то се е озовало на местопроизшествието на инкриминираната дата. Оспорва се наличието на квалифициращите обстоятелства при лимитиране правните очертания на престъпното посегателство по чл.354а от НК - специална цел за разпространение на наркотични вещества и опасен рецидив. Декларира се и прекомерна завишеност на наложеното наказание. В съдебно заседание на 14.10.2014г., подсъдимият Б. и неговият адвокат се явяват пред настоящата инстанция, и поддържат жалбата. Подсъдимият Б. участва лично и с договорен защитник в касационната процедура. В хода на пренията устно и чрез представени писмени бележки, страните пледират за упражняване правомощията по чл.354, ал.1, т.т.2-4 от НПК, при условията на алтернативност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №244 от 15.07.2013г., обявена по нохд №606/2013г., Софийски градски съд е признал Р. А. Б., за виновен в това, че на 15.08.2011 година, в [населено място],[жк], в каравана, намираща се на [улица], в съучастие с В. О. Б., държал, без надлежно разрешително, високорискови наркотични вещества-7, 63 грама хероин, на обща стойност 616,45 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, вр.чл.20 ал.2 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване и 3000 лева ГЛОБА, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.1 от НК. Със същия съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на В. О. Б. за извършени на същата дата и място престъпления по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.339, ал.1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици - ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 4000 лева за инкриминираното деяние по чл.354а, ал.3, вр.чл.20, ал.2 от НК, и ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода за престъпното посегателство по чл.339 от НК, като в съответствие с изискванията на чл.23 от НК е определено едно общо наказание – ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при строг режим, към което е присъединена ГЛОБАТА. С решение №85 от 10.03.2014г., по внохд №927/2013г., в производство, инициирано по жалби на подсъдимите лица, Апелативен съд - София е изменил първоинстанционната присъда, чрез правоприлагане на института на условното осъждане по отношение на Р. Б. и чрез намаляване срока на санкцията, наложена на В. Б. за престъплението по чл.354а от НК, и на отмереното по чл.23 от НК общо наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Жалбата на подсъдимия Р. Б. е НЕОСНОВАТЕЛНА. При инстанционния контрол настоящият състав не констатира визираните нарушения на процесуалните правила в реализираната от въззивния съд дейност по анализ и оценка на доказателствата. Повдигнатото срещу Р. Б. обвинение по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, вр.чл.20 ал.2 от НК не се основава на изолираните обяснения на В. Б., дадени на 16.08.2012г., в досъдебната фаза на наказателния процес и прочетени на основание чл.279, ал.2, вр.ал.1, т.3 от НПК при проведеното съдебно следствие - индиция за „оговор” по отношение на съпричастността на подсъдимия Б. към инкриминираното престъпно деяние. Установената чрез гласното доказателствено средство фактология, сочеща на посещението Р. Б. на 15.08.2011г. в караваната, находяща се на ул.Поточе” и обитавана от Б., при което Б. донесъл два плика с хероин, предназначени за ползване от двамата подсъдими при предстоящото им заминаване на море; и на последващите събития - прибиране на единия пакет в чекмедже на кухненския блок, изсипване на част от съдържанието на другия върху дървен плот и изпробване на наркотичното вещество, заниманията на Р. Б. /легнал да поспи/ и на В. Б. /ремонтирал караваната/, и задържането им от органите на реда при пристъпването на лицата към повторно дрогиране, намира убедителна опора в останалия доказателствен материал, събран по наказателното дело. Разказът на В. Б. за случилото се на инкриминираната дата кореспондира на свидетелските показания на полицейските служители Е. Г., А. В., Й. Й. и А. С., наблюдавали действията на подсъдимите, непосредствено преди ареста им и описващи възприетата обстановка, и тяхното поведение при влизането в караваната. Заявеното от Б. е в корелация и с отразеното в писмения протокол, обективиращ резултатите от способа за доказване - претърсване и изземване, по отношение на открития на масата наркотик, който двете лица възнамерявали да приемат и на намерения в шкаф втори плик с хероин. Инкорпорираните чрез коментирания доказателствен източник данни очертават житейски логично и с изискуемата се достоверност обстоятелства за осъщественото от В. Б. и Р. Б. на 15.08.2011г., в неговата хронологическа последователност, поради което и във взаимовръзка с доказателствената съвкупност, обосновано са ценени с кредит на доверие. За пълнота на изложението и в контекста на релевираните от защитата оплаквания, касационният състав счита за необходимо да акцентира на несъстоятелността на доводите в жалбата за наличен „оговор”, върху който се гради обвинителната теза и базира постановената осъдителна присъда. Безспорно е, че със своите твърдения подсъдимият Б. не прехвърля вината и отговорността за инкриминираното деяние върху Р. Б., с цел осуетяване или избягване на наказателно преследване, а уличава себе си в извършване на престъпление, като при пресъздаване на конкретиката правдиво споделя за съпричастността и на друго лице към неправомерния акт. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на Р. Б. се субсумира от лимитирания в чл.354а, ал.3 пр.2, т.1 от НК престъпен състав. За криминализираното в особената правна норма на НК престъпление при форма на изпълнително деяние – държане на наркотични вещества, без надлежно разрешително, е достатъчно инкриминираният предмет /наркотикът/ да се намира у дееца, като той съзнателно упражнява фактическа власт върху него, сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице. За покриване на признаците на визираната форма на изпълнително деяние е ирелевантно правото на собственост и принадлежността на инкриминираното наркотично вещество, а обективното отношение на извършителя на неправомерното посегателство към самата вещ, изразило се в система от действия за нейното запазване и съхранение, във вида, в който е получена. Държането по смисъла на чл.354а, ал.1 и 3 от НК е фактическо състояние, обективирано в осъществяване на владение върху инкриминирания наркотик, при изискуемите се субективни измерения, и няма вещноправен характер. Без значение за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние е и времетраенето на фактическата власт върху предмета на посегателство, което е характерно за продължените престъпления, които траят непрекъснато /чл.80 ал.3 от НК/ и чието изпълнение представлява продължаващо реализиране на престъпния състав, докато не настъпят обстоятелства, зависещи или не от волята на дееца, които го прекратяват, необвързано с определени параметри. / Р №2760 от 23.11.1994г., Р №327 от 04.08.2005г., Р№371 от 12.09.2005г. и Р№110 от 15.03.2012г. на ВС и ВКС на РБ/ Инкриминираните прояви на Р. Б., изразяващи се в доставянето на наркотично вещество, предназначено за съвместна употреба с В. Б. и последващото му използване без надлежно разрешително, удовлетворяват обективните елементи на визираната в чл.354а, ал.3, пр.2 от НК изпълнителна форма, при предвидения умисъл, като дейността на подсъдимите, изразила се в задружно държане на хероина с налично знание за неговия вид, количество и качество, сочи и на съучастие по чл.20, ал.2 от НК . По справедливост, при съблюдаване на тежестта на инкриминираното престъпление и личната опасност на неговия извършител, и в съответствие с целите в чл.36 от НК е индивидуализирана и отговорността на Р. Б. Проявен е професионализъм от въззивната инстанция и при правоприлагане на института на условното осъждане по отношение на наложеното на подсъдимия наказание – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Чистото съдебно минало, добрите характеристики, доказателствата за психично заболяване и болестна наркотична зависимост на Б. индицират на алтернатива за поправяне и превъзпитание на лицето извън затвора с предоставяне на възможности за провеждане на лечение, и предпоставят заключение за неоправдана репресия при постановяване на ефективно изтърпяване на определената му санкция лишаване от свобода. НЕОСНОВАТЕЛНА е и касационната жалба на В. Б.. Софийски апелативен съд не е дерогирал императивните норми на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното си убеждение за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК – осъществяване на инкриминираните престъпления по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.339, ал.1 от НК, и авторството им. С юридически усет са обсъдени показанията на участвалите в организираната специализирана акция полицаи като компетентно, при съобразяване на тяхното съдържание и след внимателно съпоставяне помежду им и с останалия материал, е ценена процесуалната стойност на приобщените чрез тях доказателства, значими за повдигнатото обвинение. Свидетелите Е. Г., А. В., Й. Й. и А. С. добросъвестно, еднопосочно и правдиво предлагат своите спомени от инкриминирания ден /15.08.2011г./, при реализираните мероприятия за задържане на Б., по повод подаден сигнал и събрана оперативна информация, че се занимава с разпространение на наркотици. Разпитаните лица коректно описват забелязания на визираната дата подсъдим В. Б. в близост до каравана, паркирана на [улица], в кв., [населено място] и последвалото наблюдение на процесния обект. Синхронност на изнесените данни се констатира и в депозираното от тях за непосредствените им зрителни възприятия за поведението на Б. и Б. при проникването в помещението - издухване на находящото се се върху плота наркотично вещество от надвесените над него подсъдими. Волеизявленията на полицейските служители се потвърждават категорично от разказа на В. Б. в хода на досъдебното разследване, доказващи наличността на инкриминираното наркотично вещество на местопроизшествието, с подробности за неговия произход, предназначение и съвместно ползване с Р. Б., и с допълнителни разяснения за откритото огнестрелно оръжие, притежание на К. К. и съхранявано от подсъдимия след неуспешен суициден опит. Те намират подкрепа и в протокола от 15.08.2011г. /л.96-98 от д.п./ В разисквания смисъл несъстоятелни са възраженията за негодност на писмения документ, словноматериализиращ използвания способ за доказване. Визираният протокол за претърсване и изземване е съставен при съблюдаване на правните предписания на чл.159 - чл.163 от НПК. На 15.08.2011г., през деня, в присъствието на поемни лица, прецизно е изследвана фактическата обстановка в обитаваната от Б. каравана. Реализираното от компетентния орган е обективирано в писмен документ, в предвидената форма и с нужните реквизити – дата и място на процесуално-следственото действие; имената, личните данни и подписите на участващите; и подробно описание на установените наркотични вещества, разпределени в два плика и на намерения в дървен шкаф пистолет „марка” 22 калибър, със заличен фабричен номер, с един брой пълнител с боеприпаси /осем патрона/. Очертаната доказателствена съвкупност обезпечава с изискуемата се степен на доказателствен интензитет основния факт в настоящия наказателен процес - извършването от В. Б. на инкриминираните престъпни посегателства /държане на високорискови наркотични вещества и на огнестрелно оръжие, без надлежно разрешително, на 15.08.2011г., в [населено място]/ В този аспект на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимото лице по обвиненията по по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и по чл.339, ал.1 от НК не сочи и претендираната непълнота в доказателствата, поради отсъствието на разпит на поемните лица Л. И. и Г. Г., и на допусната повторна балистична експертиза, която да установи собствеността на процесния пистолет и по какъв начин той е попаднал на мястото на престъплението на инкриминираната дата. Видно от представената по делото писмена документация, първостепенният съд е положил процесуални усилия да издири и изслуша като свидетели участвалите при осъществяване на претърсването и изземването в караваната поемни лица - Л. И. и Г. Г.. При наличието на непреодолима пречка за тяхното призоваване -местопребиваване на неизвестен адрес в чужбина, удостоверено с приложени официални справки и след обективна проверка на обстоятелството, дали посочените Л. И. и Г. Г. са разпитани в качеството на свидетели в досъдебната фаза на процеса, за факти, свързани с посоченото процесуално-следствено действие, чрез назначена графическа експертиза, несъмнено установяваща идентичност на положените подписи при претърсването и изземването, и в протоколите за разпит от 15.08.2011г., решаващият орган е констатирал предпоставките на чл.281, ал.5 от НПК за приобщаване на депозираните при досъдебното разследване показания, което не е реализирано, поради афиширания от защитата отказ за прочитането им. Процесуално ненужно е и изготвянето на повторно балистично заключение, което да даде отговор на въпросите – кой е действителният собственик на инкриминирания пистолет „марка” с боеприпаси и причините за озоваването му в шкаф на обитаваната от Б. каравана. Правната природа и особеностите на съдебната експертиза като способ за доказване в наказателното производство изключва процесуалната възможност за установяване на подобни обстоятелства, още повече, че тяхното разкриване не е условие, възпрепятстващо разкриването на обективната истина в процеса, доколкото релевантните факти за обвинението по чл.339, ал.1 от НК са държане на огнестрелно оръжие и отсъствие на разрешение за това. В съответствие с доказаната по разглежданото наказателно дело конкретика е и приложимото материално право. С инкриминираната неправомерна дейност, обективирана в съвместно владеене с Р. Б., на 15.08.2011г., в [населено място], на предназначен за лична консумация хероин - 7, 63 грама, на стойност 616,45 лева, при липса на надлежно разрешение и с ясното знание за неговия произход, количествени и качествени характеристики, и за съществуващата забрана за ползването му, подсъдимият е консумирал състава на чл.354а, ал.3, т.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. Оспорваните в жалбата квалифициращи елементи на престъплението по чл.354а от НК - специална цел за разпространение на високорискови наркотични вещества и опасен рецидив при извършване на посегателството, са обсъдени прецизно и правилно интерпретирани от решаващия съд, при лимитиране на правните очертания на престъпното деяние в казуса. Дефицитът на категорични доказателства за наличие на предвидената в закона цел е обосновало оправдаване на В. Б. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК. Логическа последица от това е и липсата на рецидивно поведение на лицето, поради относимостта на квалифициращия признак - опасен рецидив към изрично визираните случаи на придобиване и държане на предназначено за разпространение наркотично вещество, или при неговото разпространение, което предпоставя престъпна несъставомерност по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4, вр.ал.1, изр.1, пр.4 от НК, убедително аргументирана в атакувания акт. Законосъобразна е и правната квалификация по чл.339, ал.1 от НК. Инкриминираното съзнателно упражняване на фактическа власт върху намерения в шкаф на обитаваната от подсъдимия каравана пистолет „марка” 22 калибър, с пълнител с осем патрона, при отсъствие на издадено от органите на МВР разрешение, съгласно чл.50, ал.1 и ал.3 и чл.56, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, се субсумира от особената норма на чл.339, ал.1 от НК. Промяна в формирания правен извод не внася приетият за установен по делото факт, че В. Б. е взел пистолета от своя позната /К. К./, за да осуети неин опит за самоубийство, което не изключва задължението за незабавно предаване на оръжието с патроните в полицията. Справедливо, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, са отмерени санкциите на В. Б. за осъществените престъпления по чл.354а, ал.3, т.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.339, ал.1 от НК, и при съблюдаване изискванията на чл.23 от същия закон, определено общото най-тежко наказание - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване, към което е присъединена наложената ГЛОБА от 4000 лева. Лимитираните санкционни последици, са съответни на обществената значимост на засегнатия обект на посегателство; на конкретната тежест на извършените в съучастие /за престъпното деяние по чл.354а, ал.3 от НК/ и при условията на реална съвкупност общоопасни престъпления. Отчетена е и личната опасност на подсъдимия, ценена в корелативна връзка с фактическите данни за неговото здравословно състояние /болестна пристрастеност към употребата на хероин/ и за обременото му съдебно минало, с влезли в сила присъди за престъпления по чл.195 и чл.354а от НК, което представлява очевиден индикатор, че предходните осъждания и изпълнението ефективни наказания лишаване от свобода не са въздействали възпиращо, и не са изиграли необходимата роля спрямо В. Б.. Мотивиран от изложеното, настоящият състав констатира отсъствие на релевираните в жалбите на подсъдимите лица касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, обуславящи отмяна и ревизия на въззивния акт. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №85 от 10.03.2014г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд №927/2013г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.