Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * неоснователно обогатяване * придобивна давност * съвладение * добросъвестно владение * общинска собственост * отмяна на отчуждаване * доказателствена тежест

Р Е Ш Е Н И Е


№ 89


София, 10.09. 2010г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 4133 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и следв. от ГПК /отм./ по касационната жалба на адвокат Ю. като процесуален представител на Община Благоевград срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд от 21.VІІ.2008г. по гр.д № 725/2007г., с което е отменено решението на РС Благоевград от 23.V.2007г. по грд. № 1618/2005г. в уважителните му части по исковете по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Община Благоевград срещу С. Г. П. и Й. Г. П., действащи лично и със съгласието на майка им К. П., искове за предаване собствеността и владението върху апартамент № 6 ет.2 вх.А бл.”Пролет-3”, построен върху държавна земя имот № 2640 кв.218 по плана на гр.Благоевград, ведно с прилежащите му избено и таванско помещения и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и за присъждане на 9400лв. обезщетение за неоснователното ползване на имота от ответниците през периода 01.ХІ.2000г. – 01.ХІ.2005г. В останалата му обжалвана отхвърлителна част по претенцията на Общината за отменяване на нот.акт за покупко-продажба на посочения имот № 157/1999г. първоинстанционното решение е оставено в сила.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 338/06.ІV.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпросите: могли ли са малолетните към момента на сделката деца /ответници/ да установят през 1999г. общо фактическа власт върху имота, да упражняват съвладение за себе си и с изтичането на 5 години да го придобият по давност, в кои хипотези малолетните или непълнолетни деца могат да придобиват по давност собственост върху недвижими имоти /с оглед наличието на субективния признак на владението/, станала ли е Община Благоевград собственик на имота по силата на изменението на чл.5 от ЗВСНОИ по З. и др. и може ли ответниците да се приравняват на добросъвестни владелци, след като по силата на закона с това изменение общината е станала собственик на имота.
Ответниците по касационната жалба С. Г. П. и Й. Г. П., и двамата от Благоевград, не са заявили становище пред настоящата инстанция.
По релевираните от касатора като основание за допускане на касационно обжалване въпроси ВКС на РБ, състав на ІV ТО, счита следното:
Съгласно чл.1 от ЗЛС всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения, т.е. то е правоспособно. Но до навършване на 14 годишна възраст лицето е недееспособно – то не може да извършва лично правни действия. По силата на чл.3 ал.2 от ЗЛС вместо него и от негово име действа законният му представител. С оглед и предвидения в Конституцията на РБ принцип за равенство на гражданите на РБ, няма установена в закона пречка недееспособно лице /малолетно или поставено под пълно запрещение/ да придобива собственост по предвидените в закона /чл.77 от ЗС/ способи, в това число и по давност чрез установяване и осъществяване на владението вместо него и от негово име от законния му представител, каквато възможност /за владение чрез другиго/ чл.68 ал.1 от ЗС изрично предвижда. Тъй като недееспособният не може да изявява правно валидна воля, намерението за своене по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС, както и дали то е добросъвестно или не по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС, се преценяват с оглед на законния му представител, т.е. знанието, съответно незнанието на представителя, а не на представлявания, е определящо за наличието или не на добросъвестно владение. С оглед на обстоятелството, че добросъвестността, т.е. незнанието на владелеца, че праводателят му не е собственик, е достатъчно да е съществувала при възникване на правното основание, на което владелецът владее вещта /чл.70 ал.1 от ЗС/, за наличието й е без значение последваща промяна на собственика на имота.
Съгласно чл.5 ал.1 от ЗВСНОС по З. и др. в редакцията му преди изменението през 1999г. след отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават държавна собственост, като по силата на чл.5 ал.3 от същия закон в редакцията му по ДВ бр.15/1992г. тези жилища се предоставят на общинските съвети по местонахождението им за настаняване на социално слаби граждани, крайнонуждаещи се граждани и граждани, които ще освободят жилища на лица, чиято собственост се възстановява. Съгласно изричната разпоредба на чл.23 ал.2 т.2 от ППЗДС от 1996г. /отменен, ДВ бр.78/26.ІХ.2006г./ такива жилища се включват в държавния ведомствен жилищен фонд. С изменението на чл.5 от посочения реституционен закон с пар.45 от ЗИДЗОбС /ДВ бр.96/05.ХІ.1999г., в сила от 09.ХІ.1999г./ при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища стават общинска собственост. Разпоредбата има материалноправен характер и действа занапред с оглед разпоредбата на чл.14 от ЗНА и липсата на изрична разпоредба, придаваща й обратна сила. Ето защо общинска собственост стават само отстъпените в обезщетение жилища при отмяна на отчуждаването, настъпило след изменението на разпоредбата. Не е основание за промяна на собствеността на такива жилища от държавна в общинска и разпоредбата на чл.2 ал.1 т.6 от ЗОбС /в редакцията й след изменението по ДВ бр.96/1999г./ поради предвиденото изключение за жилищата от държавния жилищен фонд, в който, както вече бе посочено, тези по чл.5 от ЗВСНОС по З. и др. се включват.
При преценката за основателността на касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че Ю. Г. Т., баба на ответниците, е била обезщетена с процесния имот за отчуждаването на имот по ЗПИНМ /отм./ и З. /отм./. С влязло в сила на 12.ХІ.1993г. решение по адм.д. № 74/1993г. отчуждаването е отменено. С нот.акт № 157/02.ІХ.1999г. Ю. Т. продала процесният апартамент на малолетните си тогава внуци - ответниците чрез тяхната майка и законна представителка К. П. със запазване право на ползване пожизнено. Съдът е оценил като основателно възражението на ответниците за придобиване на имота с кратката придобивна давност, тъй като те са осъществявали добросъвестно и непрекъснато владение върху него повече от 5 години с оглед на това, че покупко-продажбата с нотариалния акт е годно правно основание да ги направи собственици и не се установява те да са знаели за каквото и да е обстоятелство, което да им попречи да станат собственици. Прието е и че ревандикационните искове са изцяло неоснователни и тъй като по силата на чл.5 от ЗВСНОС по З. и др. отстъпеното в обезщетение жилище по силата на решението за отмяна на отчуждаването е станало държавна, а не общинска собственост, а изменението на посочената разпоредба от 1999г. няма обратно действие. При това положение ищецът, сега касатор, не е собственик на имота, поради което исковете му са неоснователни.
Касационната жалба на Община Благоевград срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 от ГПК. Изложени са съображения, че не е отчетено, че продажбата по нот.акт № 157/1999г. е извършена след като праводателката на ответниците Ю. Г. вече не е била собственик на процесния имот в резултат на отмяната на отчуждаването и че заповедта за изземането му е била издадена, както и че ответниците са били малолетни /съответно на 12 и 8 години/, поради което не е бил налице субективният признак на владението /волята за своене/, защото те не са могли да държат вещта като своя. Не е взето предвид, че по делото няма доказателства имотът да е бил предаден от продавачката на купувачите, че тя е живяла в него до смъртта й, че няма данни те да са упражнявали явно и непрекъснато сами или чрез друго лице фактическа власт върху него за себе си. Не е даден отговор и на въпроса по отношение на кого – държавата или общината – е манифестираното намерение за своене. Към момента на възникване на правното основание добросъвестност не е съществувала. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗВСВНОИ. Анализирани са част от доказателствата, като няма мотиви как ответниците са осъществявали добросъвестно владение в продължение на повече от 5 години. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се и разноски.
Решението е правилно.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че ищецът, чиято е била тежестта по силата на чл.127 ал.1 от ГПК /отм./, не е установил претендираното право на собственост върху процесния апартамент. С оглед осъществената още през 1993г. отмяна на отчуждаването на имот на Ю. Г. по силата на чл.5 от ЗВСНОИ по З. и др. /в редакцията му до изменението по ДВ бр.96/1999г./ собствеността върху апартамента, отстъпен в обезщетение, е държавна, а не общинска. По изложените по-горе съображения, които не следва да се приповтарят, изменението през 1999г. на чл.5 от посочения реституционен закон няма обратно действие и то не е довело до преминаване на собствеността от държавата на Община Благоевград, в какъвто смисъл е твърдението на последната. Тези обстоятелства сами по себе си обуславят неоснователността на предявените искове, тъй като установяват липсата на основната предвидена в закона /чл.108 от ЗС/ предпоставка за ревандикация на процесния имот, както и на предпоставките за присъждане на обезщетение за ползването му. С оглед този извод не следва да се разглеждат останалите касационни оплаквания, тъй като те са във връзка с релевираното от ответниците правоизключващо възражение за придобиване на имота чрез добросъвестно владение, което не е от значение за изхода на спора.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на касатора не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Благоевградския окръжен съд № 640 от 21.VІІ.2008г. по гр.д. № 725/2007г.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: