5 Р Е Ш Е Н И Е № 101 С., 08,07,2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА При участието на секретаря: Н. Т. изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1332/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. В. П. М. от [населено място], чрез пълномощника й – адв. К. М. е подала касационна жалба против решение №272 от 16.02.2015 г. по гр.д. № 3871/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 09.07.2014г. по гр.д. 2680/13г. на СГС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от В. М. против ЗАД [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.226 КЗ / отм./ за разликата над 50 000лв. до пълният предявен размер от 100 000лв., както и в частта, с която е отменено същото решение по предявения иск за разликата над 40 000лв. до присъдените 50 000лв. и в същата част по същество иска е отхвърлен и в частта за разноските. Касаторът М. е поддържала оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложила разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като последица от ПТП, при което е загинала нейната майка, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне. Страната е разгледала обстоятелствата, установени по спора, които счита, че не е взел предвид въззивният съд при определяне размера на обезщетението от непозволеното увреждане. Ответникът по касация- „ЗАД [фирма], [населено място] е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, в частта предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищцата в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от водача на товарен автомобил- И. В., неимуществени вреди от предизвиканото от него на 29.02.2008г. ПТП, при което е причинена смъртта на нейната майка – З. С.. При определяне размера на следващото се на ищцата обезщетение за причинените неимуществени вреди, в частта предмет на настоящето обжалване, за да намали присъденото от първостепенния съд обезщетение, въззивният съд, е приел, че поради възрастта на починала – 79 години, ищцата „имала разбиране за смъртта в обозрим период с оглед средната продължителност на живота в България”. Прието е в тази връзка, че не са установени твърденията на ищцата, че майка й била в добро здравословно състояние. Освен това на ищцата, съобразно показанията на свидетелката Д. й било „допълнително” тежко, защото следвало да поеме грижите за възрастния си баща, което обаче било неин морален дълг и не следвало да се включва в обема на подлежащите на обезщетяване вреди. Тя имала собствено семейство, не живеела с починалата в едно домакинство, а в различни градове, освен това наличието на братя и сестри на ищцата водело до извод „че не била сама в мъката си”. Така е обосновано като справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 40000лв. С определение № 145 от 12.02.2016г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- за приложение принципа на справедливост, във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от разясненията дадени по приложението на чл.52 ЗЗД с т.11 на ПП ВС №4/68г. По същество, касационната жалба е частично основателна. Налице е, както бе отбелязано противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и сочената от страната т.11 на ППВС №4/68г., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случая САС не е съобразил релевантните съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- високия интензитет на търпяните болки и страдания, с оглед загубата на родител, независимо от възрастта, лишаване от близък човек, от морална опора. Вместо това е съобразил ирелевантни за обезщетението обстоятелства- като възрастта на починалата, от което е изведен извода, че ищцата следва да има разбиране за смъртта на близкия си човек в обозрим период, с оглед средната продължителност на живота на РБ, това че пострадалата имала други заболявания, това, че тъй като М. имала други братя и сестри „ не била сама в мъката си” и т.н. Тези мотиви довели до определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват. Както бе отбелязано, в случая, съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил конкретните обективно съществуващи факти, които дори не е интерпретирал и не е разгледал в контекста на доказано преживяните от ищцата страдания и последиците от тях. Този извод се налага от това, че съставът е мотивирал решението си не с установеното по спора, а с опровергаване твърденията на страната за претърпяното от нея, без да обсъди реално понесените вреди и съответно да ги съобрази, както му налагат указанията дадени със задължителна практика. В производството пред инстанциите са били доказани причинените страдания на ищцата.Загубата на родител, независимо от неговата възраст е болезнено и нежелано преживяване. Дори и когато не е налице съжителство в едно домакинство, децата имат собствено семейство и живеят в различни градове, връзката винаги е дълбока и емоционална. Доколкото, липсват данни ищцата да е била в лоши отношения с починалата си майка, а тъкмо обратното – доказана е чрез гласни доказателства връзката на близост и обич между тях, то доказани са и с оглед тези данни, обсъдени едностранчиво от състава на САС, претърпяните вреди. Последиците за ищцата също са установени – загуба на морална подкрепа и разбиране, което не може да бъде получено от друг, освен от нейната майка. Установено е било по спора от изслушаните гласни доказателства, че ищцата след загубата на майка си се е променила, станала е унила и все още не е изживяла загубата. По делото е било разглеждано не само претърпяното от ищцата разстройство в резултат на загубата на родител, но и травмата от преживяното ПТП и смъртта на майка й, на която е била свидетел. Тези безспорно доказани по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, както вече бе обосновано водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват. Следователно, съдът не е съобразил значението им за остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение.С оглед изложеното и във връзка с интензитета на тежкото емоционално преживяване, както и последиците от него, променящи съществено живота на ищцата, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 70 000лв.Или решението,обективиращо присъждане на обезщетение в частта до тази сума - за разликата над 40 000лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл.226, ал.1 КЗ да бъде присъдено допълнително обезщетение. В останалата обжалвана част за разликата над 70000 до пълният предявен размер от 100 000лв. решението следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на спора, следва да бъде уважено и искането за разноски, като съобразно представения пред настоящата инстанция списък по чл.80 ГПК бъде уважено искането на процесуалният представител на М. - адв. К. М. по чл.38, ал.1, т.2 ЗА като му бъдат присъдени разноски, поискани само за настоящата инстанция, съобразно уважената част от иска в размер на 1430лв. По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №272 от 16.02.2015 г. по гр.д. № 3871/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 09.07.2014г. по гр.д. 2680/13г. на СГС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от В. М. против ЗАД [фирма] , [населено място] иск с правно основание чл.226 КЗ / отм./ за разликата над 50 000лв. до размер от 70 0000лв., както и в частта, с която е отменено същото решение по предявения иск за разликата над 40 000лв. до присъдените 50 000лв. и в същата част по същество иска е отхвърлен и в частта за разноските присъдени в полза на ЗАД [фирма] над сумата 148.32лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ЗАД [фирма], [населено място] да заплати на В. П. М. от [населено място] допълнително разликата над 40 000лв. до 70 000лв. или още 30 000лв.- съставляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на майка й З. А. С. при ПТП на 29.02.2008г., ведно със законната лихва върху така присъдените обезщетения от 29.02.2008г. до окончателното изплащане както и на адв. К. М. от САК адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ,ал.2 ЗА в размер на 1430лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение №272 от 16.02.2015 г. по гр.д. № 3871/2014 г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: